Родният медиен пейзаж и затвърдяващото се надмощие на интернет

loading...

Пресата е големият губещ сред медиите в задържалата се над четири години криза, показва мащабно изследване на "Отворено общество" за общественото мнение у нас. То е правено в периода 5-16 юли и е третото поред след сходни изследвания през май 2009 г. и май 2012 г.

За четири години хората, които изобщо не четат вестници, се увеличават от 20 на 30%. Подобна промяна изследването установява и при радиото, където делът на българите, които не слушат въобще, нараства от 28% през 2009 г. на 37% през 2013 г. С изключение на тези две размествания, при медийното потребление на българите статуквото се запазва. Телевизията заема първо място в ежедневието им, а половината население не влиза в интернет.

Любопитно е, че вместо потреблението на световната мрежа да се повишава, то намалява спрямо миналата година. Сега 54% не ползват изобщо интернет, докато преди година делът им е бил 49%. По-малко са и българите, които са онлайн поне веднъж на ден - от 33 на 31%.

София е твърде различна от останалата част на България и в медийните си навици, показва изследването. С около 20% по-малко хора в столицата отделят ежедневно време за телевизия в сравнение със средния им дял за страната. Софиянци са и най-далеч от пресата - тук едва 13% четат вестник всеки ден, което е най-ниският измерен дял у нас. В другите областни градове една трета от анкетираните отделят време на пресата ежедневно. Съвсем обяснимо, отливът от традиционните медии се компенсира от интернет. Половината софиянци са поне веднъж дневно в мрежата, докато в селата това правят едва 18% от хората.

Както и преди, телевизията е приоритет на възрастните. 93% от тях сядат пред екрана поне веднъж на ден, докато при най-младите изследването измерва 77% с такива навици. Точно обратното е при интернет - едва 6% от хората над 60 г. влизат в интернет поне веднъж на ден. Когато медийното потребление се погледне през призмата на образованието, картината се променя. Най-сигурните читатели на пресата са хората с висше образование - 32% от тях четат ежедневно вестници, докато при другите степени на образованост делът на редовните читатели е между 20 и 14%. Телевизията обаче обединява всички образователни групи - около 90%.

Голямата тройка

в ефира - Би Ти Ви, Нова тв и БНТ1, запазва позициите си и тази година. Анализаторите обаче отбелязват, че Би Ти Ви разширява своята аудитория - от 74% през 2009 г. до 81% през 2012 г. и 83% сега. Повече зрители привлича и Нова тв - от 52 през 2012 г. на 60% сега.

Обратите в политическите пристрастия на ТВ7 изглежда не пречат на популярността й, тъкмо напротив. Телевизията с най-ярко лице Николай Бареков увеличава зрителите си от 3% през 2009 г. на 21% сега. ТВ7 обаче излъчва много ключови спортни събития и успехът й вероятно се дължи именно на тях. За омерзените от чалгата е друга интересна промяна - "Планета" продължава да губи аудитория и от 10% през 2009 г. вече пада на 4%. В същото време "Дискавъри" успява да качи дела си от 4 на 8%. Така най-сетне имаме потребление, при което научнопопулярната тематика изпреварва фолк звездите.

Отлив от чалгата се наблюдава и при радиото. Неизменното второ място на радио "Веселина" сега се заема от "Дарик" с 11%, а "Хоризонт" остава лидер в класацията. "Веселина" намалява дела си от 15 на 10%.

Авторите на изследването отбелязват и друга любопитна тенденция - Би Ти Ви са успели да постигнат такава телевизионна схема, че освен че са най-гледаният канал, честотата на гледането им е еднаква във всички възрастови групи над 31 г. За разлика от тях БНТ1 се радва на висока популярност сред възрастните, но при хората под 60 г. интересът към нея намалява с намаляването на възрастта. За разлика от нея Нова тв забележимо подмладява аудиторията си - към нея интересът е най-висок във възрастовата група 30-44 г., докато миналата година тази медия е била по-популярна сред хората в горната възрастова група 45-59 г. Анализаторите отдават това на новото таргетиране на телевизията.

При малките телевизии значително влияние върху потреблението оказва местоживеенето. "Диема" например се гледа повече в малките градове (17%), отколкото в София (9%). "Нешънъл джиографик" се гледа предимно в столицата (8%). Бургаската СКАТ има най-голяма аудитория в малките градове и селските райони (около 11%).

В класацията на най-популярните интернет страници няма сериозни размествания. "Фейсбук" остава най-популярният сайт, макар че посочилите го намаляват от 28.9% преди година на 21% сега. На второ място е най-посещаваното място в интернет с български адрес - abv.bg (7%). Търсачката "Гугъл" запазва третото си място с 6%, следвана от българския YouTube - V Box (3.8%), "Скайп", dir.bg, торент сайта zamunda.net. Всички тези сайтове обаче бележат отлив спрямо резултатите от предишните анкети, като при българския мейл доставчик abv.bg и "Скайп" намалението е наполовина.

Неразбориите в "Замунда",

които се разцепиха на два сайта, водят до намаление на потреблението от 7.7% преди година на 2.9% сега.

Когато става дума за медията, на която българите се доверяват да ги информира за положението в страната, телевизията е без конкуренция - 83% разчитат на нея. Любопитното е, че на второ място, макар и със значително по-нисък резултат - 11%, идва интернет, а не пресата и радиото. Те си поделят третото място с още по-незначителен дял от 2%.

Българите ползват като осведомителен източник и "Фейсбук", показва изследването. Социалната мрежа идва на почетното трето място при доверието, което хората гласуват на сайтовете, за да се информират за новините (2.4%). Изпреварват я vesti.bg (2.9%) и dnes.bg (2.5%). Други популярни източници на информация за положението в страната са novini.bg (2.1%), news.bg (1.9%), focus.bg (1.9%), dir.bg (1.4%) и dariknews.bg (1.1%).

Автор: Елена Несторова

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби