С какво тимът на ЦСКА превъзхожда всеки друг отбор и защо Петър Жеков не е просто играч, а ФУТБОЛНО ЯВЛЕНИЕ

Още по темата

снимка: kotasport.com

редакция:bradva.bg

Футболните личности в ЦСКА - Големият Петър Жеков

„Но-най голямата сила на ЦСКА в онези години бе атаката. Всички знаят принципа, че нападението е най-добрата защита. Но ефективната атака не е просто нещо. На острието на атаката е изключително трудно да се диша, та камо ли да се играе. И там е особено трудно да се създадат таканаречените вакуумни пространства, в които за миг трябва да се появи нападател и да използва фактора време, и ако има сръчности да отбележи така обичания от публиката гол. Голове да се вкарват съвсем не е лесно. Отборът на ЦСКА винаги е знаел как да вкарва голове. Това бе най лесно и безпроблемно само за един изключителен футболист , уникален, самороден талант,, когото също познавам от непосредствена близост на зеления терен и това е Петър Жеков.

Той бе футболист, единствен според мен в Европа, който за своето време владееше безупречно цялата азбука от А до Я за отбелязване на голове от всякакви дистанции, под всякакви ъгли, от всяко положение и отношение на неговата позиция спрямо голлинията. От статични удари на разстояния до 33 метра, през големи стени от играчи, с удари от въздуха, с удари с двата крака, с удари с глава, с чело и с теме. Петър Жеков бе вторият състезател в отбора с един уникален „къмпютър“ в главата. Той, подобно на Пенев, правеше изключително верни, бързи и безпогрешни оценки на всички ситуации в хода на атаката, особено в завършващата и фаза.

Бях силно впечатлен от неговите навременни подсказвания в „голямата мелница“ около или в наказателното поле на противника, които ако ги осмислиш, не подлежат на коментар. Моментът винаги е уловен правилно от него и той винаги имаше светкавично бързи, точни идеи и конкретни намерения. Жеков бе футболист, когото малтретираха по двама души едновременно, но наблюденията ми показват, че той бе силно заземен. Имам предвид енергийно заземен. Това може би му даваше една изключителна опора, той от на вид отпуснато състояние, светкавично да премества центъра на тежеста на своето тяло, да елиминира за секунди опеката, да подготвя тялото си за правилен удар (а това никак не е лесно, сащото става въпрос за специална координация и реакция) и на практика да си освобождава пространство за себе си. Или той умееше да произвежда пространство и след това да действа светкавично бързо.

И това е един нападател, който бидейки талант и голмайстор на Европа – носител на „Златната Oбувка“ – отделяше много лично време в тренировки и упражнения за шлайфане на своята техника на удара. А тя бе потресаваща. Никога не съм срещал футболист, който да реализира такова разнообразие от удари в съчетание с една неповторима техника по време на тренировки. Понякога съм си мислел, че това е една машина за правилни, разнообразни удари. Той владееше всички възможни постановки на удара и лично мен ме впечатляваше, че при изпълнението на всеки тренировъчен удар, той знаеше точно в коя част на топката и с коя част на глезена да нанесе удара, точно къде да постави опорния си крак и под какъв ъгъл да наведе горната част на тялото.  Винаги правеше точна оценка защо ударът е успешен и къде е сбъркал ако не е резултатен. Един уникален футболист на абсолютно световно ниво, с една собствена, неповторима „боя на творец“, който по ред причини не бе оценен както му прилягаше. За него в онези години споделях на приятели, че Петър Жеков не е футболист, а футболно явление. Така мисля и днес. Ако той бе получил шанса да играе само една година в европейски клуб, за него щеше да има поне девет оферти от най големите тимове в света. И понеже той също е от играчите, които страхотно обичат футбола, имаше живо чувство за хумор, не бе конфликтен или материално мотивиран, той би имал възможноста да направи чудеса по световните терени. Жеков носеше по някакъв начин и винаги „детето в себе си“ и изпитваше невероятна емоционална радост от качествения футбол. И той също спада в групата на „късметлиите-играчи“. За него трябва да добавя, че важи правилото – Колкото повече се упражнявам, толкова по голям Късметлия ставам!

Разбрахме, че зад големите успехи на един голям футболен клуб от нашето минало стоят личности, които отлично боравят с фактора време, а времето е интервалът между идеята и действието. Лидерите са винаги нащрек, „на пръсти“, и са в състояние с решенията и действията си да прекрояват и моделират пространството в своя полза. Така изглеждат нещата отвътре, от „кухнята“ и от зеления терен в големия футбол!

Във футболната игра съревнованието се води основно в боравенето с факторите Време, Пространство, Сила (Енергия). Игровата реализация протича, като се изпълняват технически сръчности и прийоми под времеви, пространствен, емоционален и физически натиск. Решаващи за ефективната игра са бързите и верни отговори от състезателя на стоящите и повтарящи се пред него въпроси : Кога и как

„Всеки има желанието да спечели, но само най добрите имат волята да се подготвят за победа“. Тази мисъл на един аналитик е свързана с един от най-важните елементи в структурата на играта, Мотивацията. Нейната същност отговаря на въпроса : Защо играем?

И веднага следва вторият въпрос Защо играем по този начин? Състезателите футболисти от ЦСКА бяха страстно мотивирани да побеждават и да са шампиони. Истинската мотивация на елитните футболисти от армейския клуб можеше да бъде почувствана само ако се влезе в съблекалнята на отбора, и то не по време на официален мач, а просто преди една тренировка. В съблекалнята на този велик отбор винаги се усещаше едно положително наелектризирано поле, в което двадесетина майстори и заслужили майстори на спорта седяха на едни шкафчета плътно един до друг около четирите стени и завъртаха една енергия от човек към човек, която поддържаше едни високи вибрации и скорости. При това всички бяха личности, които малко или повече се конкурираха помежду си, но бяха обединени от една цел и знаеха и вярваха, че са обречени да побеждават. И това мощно енергийно поле, заредено с идеална лидерска мотивация, достигаше едни космически нива в миговете, когато отборът излизаше от тунела към терена. Който не е бил в ЦСКА и не е преживял това еуфорично чувство, присъщо на голямото изкуство, не бил могъл да разбере за каква мотивация става въпрос.

Най-голямата сила в един футболен тим дава степента на колективно мислене. Това е основен белег на големите тимове.

Защо ЦСКА бе голям тим, а не просто отбор, каквито имаше много по стадионите и у нас и в чужбина?

Теорията казва, че ако 11 души вършат работа за обикновен сбор от 11 играчи или един аналогичен, инженерен колектив дава резултат, отговарящ на 11 души, ние си имаме работа с един отбор или с една работна група. Когато обаче един колектив от 11 играчи има способността да развива синергии и да произвежда отмет като за 14 или 15 души, то вече става въпрос за Тим. Или в отбора на ЦСКА имаше капацитета във всички най важни международни мачове и локални дербита да развива големи синергии и да се реализира като тим...

Китайците в този ред на мисли са отличен пример за развиване на синергии във всички техни големи проекти и особено в новите им транснационални концерни. Примери за това следват...

Поредица от публикации по повод 70 години ЦСКА Ексклузивно за brаdva.bg - Откъси от книгата на майстора на спорта от ЦСКА Борислав Сретков , „Защо и Как Китай“, 2018

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби