Древните хора са живели по 900 години, вижте кои са били господарите на човечеството!

Не само библейските персонажи са живели по 900 години. В древните текстове на много култури се споменават хора с невероятна продължителност на живота.


Едни говорят, че това са просто грешки на превода, други смятат, че тези цифри имат символично значение. Така или иначе, подобни свидетелства предизвикват интереса на историците, които си задават въпроса, действително ли продължителността на човешкия живот толкова се е смалила за хиляди години.

Едно от възможните обяснения – на Близкия изток в древността е съществувало друго летоброене и продължителността на годината се е отличавала от съвременната. Например за година можело да се отчита завъртането на Луната около Земята (месец), а не оборотът на земята около Слънцето (12 месеца).

Ако превъртим възрастта на библейските персонажи според тази система, то възрастта на Адам вместо 930 години става 77 години, което звучи реалистично. Но тогава възниква друг проблем: това ще означава, че той е станал дядо на 11 години, когато се родил внукът му Енох. А самият Енох е бил само на 5 години, когато станал баща на Матусаил.

Точно такова несъответствие възниква, ако използваме сезоните вместо слънчевата година, отбелязва Карол. А. Хил в своята статия „Да откриеш смисъла в цифрите на Битието“, публикувана в сп. „Поглед върху науката и християнството“ през декември 2003 г.

Подобни проблеми възникват, ако предположим, че авторите на древните текстове са използвали определена формула за изменение на истинската възраст (например умножавали са я с конкретно число).

„Цифрите в Битие може да имат както реално (числово) значение, така и сакрално (нумерологично или символично)“, пише Хил.

Математически закономерности

Както в Битие, така и в 4000-годишният списък на царете на Шумер и Акад, където се срещат споменавания за царе, управлявали по 30 000 години, фигурират квадрати на цели числа, отбелязват аналитиците.

Както в Библията, в „Списък на царете на Шумер и Акад“ се наблюдава стабилно снижаване на продължителността на живота и значителна разлика преди и след потопа. Времето на управление на царете до потопа било значително по-дълго, независимо че продължителността на живота на някои хора след потопа е достигала няколкостотин години или повече от 1000 години. В Библията виждаме прогресивно снижаване на продължителността на живота: Адам – 930 години, Ной – 500 години, Авраам – 175 години.

Дуайт Янг от Брандайс университет пише за продължителността на живота на шумерските царе: „Тези цифри изглеждат неестествени не само поради това, че са големи. Възрастта на Етана (1560 години) представлява сбор на управленията на двамата предишни царе. В някои случаи времето на управление очевидно е било умножено по 60.

Други по-големи числа представляват квадрат на числа – 900 е 30 на квадрат; 625 е 25 на квадрат; 400 е 20 на квадрат… Сред по-малките числа много често се среща степента на числото 6“, се казва в статията на Янг „Математически подход към продължителността на управление на шумерските царе“ от 1988 година.

На свой ред Артър Мендес от университета на Южен Тексас смята, че скоростта на снижение на продължителността на живота от допотопната епоха до съвременността съвпада със скоростта на намаляване на продължителността на живота на организмите, които се подлагат на действието на радиация или на токсини.

Дълголетниците са навсякъде

Според много източници в Древен Китай дълголетниците с рекордна продължителност на живота са били обичайно явление. Специалистът по акупунктура Джоузеф Хоу пише в своята книга „Техники за постигане на дълголетие“: „Според китайския медицински трактат доктор на име Цуе Уенцзе от епохата на династията Цин е живял 300 години. Ге Юле в края на династията Хан е живял 280 години. Даоският монах Хуи Чжао е живял 290 години, а Ло Чжичанге – 180 години, според китайската медицинска енциклопедия… В съвременната епоха майсторът на традиционната китайска медицина Ло Миншан от провинция Съчуан е живял 124 години.“

Д-р Хоу казва, че от източна гледна точка за постигането на дълголетие е необходимо да се „подхранва животът“ и това се отнася не само за физическото тяло, но и за психологическата и духовната страна.

„Шах-наме“ („Книга на царете“) е персийски епос, написан от Фирдоуси в края на Х век. В нея се споменават царе, управлявали по 1000 години, няколкостотин години, 150 години и т.н.

Въпрос на вяра?

Въпросът за дълголетието в древни времена в Китай е повдиган от даоските практики. Както и в западните религии, дълголетието се свързва с душевните качества.

Мендес цитира юдейския историк Йосиф Флавий, живял през I в. от н.е.: „Ной е живял след потопа още триста и петдесет години и е изживял цялото това време щастливо… Но нека никой не смята, при съпоставяне на данните на древните писатели за продължителността на живота им с краткостта на нашия сегашен, тези съобщения за лъжливи, обяснявайки го с това, че никой от нашите съвременници не достига такава възраст и затова никой от древните не е могъл да живее толкова години.

Съвсем естествен е такъв брой години у хората, които са се ползвали с особеното разположение на Бога, които са били сътворени от Него самия и са употребявали дълго време подходяща храна. Освен това Бог им е дарявал дълъг живот за тяхно благочестие.“

Днес пред учените стои избор: да повярват в това, което се говори в древните текстове и колективната памет на древните жители за невероятната продължителност на живота, или да се смятат тези твърдения за преувеличение, образни изказвания или невярно тълкувание на информацията. За мнозина това е въпрос на вяра./drevnite.com/

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби