"Брадва" разкрива забранената истина пред България! Как се произвежда месото, кой ни го продава и какво ни причиняват - ТОП АНАЛИЗ

*снимката е илюстративна и е част от маркетингов "АРТ" експеримент в северен Лондон на гиганта Capcom, при който е изградено човешко тяло от свинско месо. Изложбата се нарича "Wesker & Son Resident Evil Human Butchery".

автор: bradva.bg

Производството, търговията и консумацията на месо и влиянието им върху глобалните проблеми

Концентрация , Експанзия и Mонополни цени

Свидетели сме на масово, индустриално, глобално организирано производство на месо.

Но дали недостатъчно информираният консуматор би могъл да знае за непосредствената му връзка с унищожаването на горите в Бразилия и Аржентина, за влиянието на аграрния експорт върху бедноста и глада в страни като Камерун и Гана, върху насилствената изселническа политика, за изчезването на разнообразието, породите, сортовете, за ключовата роля на транснационалните концерни върху аграрната политика, или за последствията за околната среда и климата? И дали хората по света разбират, че изхранването им не е частен въпрос?

Индустриалното производство на месо бе развито в миналото в индустриалните страни от Америка и Европа, на база ниски цени за енергия, евтини земя и фураж. Днес цените на енергията, земята и фуража формират високи производствени разходи. Това е довело до съвършенно нови рамкови условия за бизнеса с месо.

В Азия стават най-големите промени. През последните 13 години, тук консумацията на месо рязко се повишава, а с това и търсенето, водещо до един огромен пазар. Само Китай и Индия, отговарят през този век за 70% от нарастването на търсенето на месо.

На това търсене се отговаря със съответното предлагане, но как се постига то и кой го прави са ключови въпроси?

През 2013 г. световното производство на месо е 308,2 млн. тона, в т.ч. 68,1 млн. т. говеждо, 106,4 млн. птиче, 114,2 млн. т. свинско и 13,8 млн. т. агнешко и козе месо.

Консумацията на месо на глава от населението през 2013 година в кг. е

  • 43,1 кг. средно за света ( 79,3 кг. в развитите страни и 33,3 кг. в развиващите се страни

Световната търговия с месо през 2013 година е 30,2 млн. тона.

През 2019 г. се очаква производството на свинско и птиче месо да достигне 130 млн.т. Тук се прилага формулата: по-малки животни – по-големи количества.

Международната търговия с месо нараства средно с 4% годишно и световния пазар за месо се контролира естествено от развитите страни, независимо, че основното търсене идва от развиващите се страни.

Известно е, че по дефиниция печалбите в месопроизводството са малки, това отлично знае всеки селянин от Балканите, но големите фирми, подкрепяни от мощни банки са превърнали тази жизненоважна за човека дейност в брутален, глобален бизнес. И тук както във всяка сфера е наложена тенденцията на окрупняване и концентрация. Изградени са силни концерни, които по каноните на глобалния капитализъм търсят монополни печалби, влагат финансов ресурс и контролират цялата верига на месопроизводството – от фермата до хладилника на консуматора. Не всички имат все още хладилници разбира се.

Масовото производство води до безпардонна интензификация, ефективност на всяка цена, снижаване на разходите. На едно място се отглеждат все повече животни, като те биват по-бързо и с по-малко отпадък обработвани.

Втората опора на концентрацията в месопроизводството е експанзията. Тя върви по линия на междуфирмените сливания и закупуването на фирми-конкуренти. Тук нито една сделка не би могло да се осъществи без участието на голяма инвестиционна банка. Или големите играчи-банки, методично създадоха истински, мощни концерни в областа на месопроизводството.

Два подходящи примера с глобални мащаби:

През 2013 г. китайската Shuanghui International Holdings , главен акционер в най-големия производител на месо в Китай, закупи за 7,4 мрд. $, американската фирма Smiethfield Foods, в пакет с 2,4 млрд. дълг. Много важно е да знаем, че посредник по тази сделка бе

Goldman Sachs, САЩ. Възложител по сделката е продаващата американска фирма, но Goldman притежава и 5 % дял във фирмата-купувач от Китай. Освен всичко, Goldman Sachs е и голям играч на пазара за суровини, включително и в хранителния сектор. За тази инвестиционна банка от Уолстрийт би могло да се напишат томове. Тя е активна и с присъствие навсякъде. Включително в Европейския съюз и в Европейската Централна банка.

Друг голям транснационален концерн в бизнеса с месо, създаден също с помоща на гобалните инвестиционни банки е JBS от Бразилия, станал номер едно световен производител на говеждо месо, след успешни покупки на конкурентите си в Австралия, Европа и САЩ. А през 2013 г този бразилски концерн закупува една от дъщерните фирми на конкурента си в САЩ, Marfig, и се превръща във водещ световен концерн и при производството на птиче месо. Накратко – през 2015 година JBS притежава кланници с огромни капацитети: за 70 000 свине, 85 000 говеда и 12 млн. птици ДНЕВНО! След обезкостяването на тези животни, месото бива доставяно в 150 страни на света.

Така са създадени невероятни многонационални, монополни структури, които по пътя на експанзията и концентрацията не дават никакъв шанс за оцеляване на малките производители. Те имат и допълнителен косвен ефект, като унищожават източниците на доход за по-бедните (изземват им поминъка) и успоредно с това свиват гамата на предлагане към потребителя. И всичко това в името на една единствена цел: осигуряване на големи монополни печалби за акционерите и останалите финансови донори в този безмилостен бизнес-модел.

Но в него са се подвключили и други играчи, които участват във всички бизнес-игри, а именно застрахователите. Заводите за угояване днес поемат до 100 000 животни. Рисковете от зарази са високи , както в производството, така и при транспортирането. Така изградената производствено-търговска система е толкова голяма, че тя е и силно уязвима. В случай на природно бедствие, голямо наводнение например, тя би спряла да функционира. Това е и добре дошлия повод, застрахователните концерни да участват активно със специфични договори и в бизнеса с месо. Остава ни да си отговорим, кой носи всички тези разходи?

И нека накрая споменем все пак концерните, които стоят най-отпред в десятката, на видимо място в тази мрежа от международни, глобални монополисти в бизнеса с месо. Те са:

JBS, Бразилия, Tysonfood, САЩ, Cargill, САЩ, BRF, Бразилия, VION, Дания, Nippon Meat Packers, (Япония), Smiethfield Foods, САЩ, Marfig, Бразилия, Danish Crown, Дания и Hormel Foods, САЩ.

„От Фермата до Вилицата“ - Мястото и Ролята на кланиците в бизнеса с месо и от къде Хенри Форд открадва идеята за поточните ленти

Индустриализацията на кланиците започва през 1900 година в Чикаго и в кратък срок, броят на годишно закланите животни достига 12 млн. Този скок в ефективноста поражда идеята у Хенри Форд да въведе производствените поточни ленти в автомобилостроенето.

През 1967 година в САЩ има 10 000 кланици, но мощната централизация ги редуцира до под 3 хиляди през 2010. Днес там сам 10 концерна заколват 88% от всички свине в страната. Само в Tyson Foods, седмично се колят 42 млн. пилета, 170 000 говеда и 350 000 свине. Самите животни са собственост на концерна и се продават под собствена търговска марка с мотото: „От фермата до вилицата”.

В световен мащаб „убийството“ на животни в кланиците достига едни милярдни обеми. Така например статистиката за 2011 година на обезкостените в кланиците на света животни е следната:

      - пилета  -    58 110 млн.

      - свине    -      1 383 млн.

      - патици  -      2 817 млн.

      - пуйки    -         654 млн.

      - овце     -         517 млн.

      - говеда  -         296 млн.

      - кози     -          430 млн.

Кланиците днес са мощности с невероятни капацитети, но хитро са разположени далеч от градовете, извън обсега на погледа и знанието на консуматорите. Така консуматорът не може да прави връзка между животното и разфасования котлет в супермаркета.

В световен мащаб милиони хора работят в кланици за месо и никой не знае точния им брой. Тази работа се третира като „мръсна“. Характеризира се с дъмпингови трудови ставки, катастрофални условия на труда, високи скорости на труд, монотонност и големи опасности за злополука, както и едностранно натоварване на гръбначния стълб и ставите – една смазваща комбинация. Към това се добавят, според работното място – студ или жега, шум и почти денонощни смени. Съществува и повишен риск от инфекциозни болести. Допълнително работниците получават стрес от реалното убийство на животните.

Германия е на първо място в Европейския съюз по клане на свине – 58 млн. годишно, на второ място след Франция при говедата и при пилетата е в Топ-5. Федералната република разполага с 350 кланици, повечето от които са малки и средни предприятия. Но 55% от закланите свине се падат на трите концерна Tonnies, Vion и Westfleisch. При говедата само 5 концерна държат 52% от пазара.

Според вида животни се прилагат различни системи на клане, ориентирани към формата на тялото. Говедата нах-често се приспиват с удар с щанга, свинете с газ или електроклещи. И в двата случая след това им се прерязва гърлото, след което се обезкръвяват и биват закачени на поточната лента за ръчно обезкостяване. Клането на пилета е по-силно автоматизирано. Те биват потопявани в зареден с електричество басейн и приспивани. След това попадат на лента, където машинно биват обезкостени за да постъпят на части в хладилни камери.

Германският концерн Rothkoetter, който е на второ място по птици в страната бе подложен на остри критики и протести по повод кланицата във Витце. Тази мега-кланица е най-голямата в Европа с годишно 135 млн. заклани животни.

В германските кланици работят през 2012 година официално 28 000  , социално застраховани работници. В немските кланици работят предимно работници от Полша, Румъния и България. Без спазване на минималната работна заплата за страната( за месната промишленост тя е 8,50 евро на час), те работят често за под 5 евро на час, живеейки на групи в неатрактивни условия. Но кланиците тук наемат и работници на outsourcing, които се регистрират като самостоятелно работещи и по този начин кланиците пестят от социалните разходи. Постиганата висока конкурентноспособност в германските кланици, принуждава фирмите от съседните страни, включително мощната в бранша Дания, да прехвърлят животните си и работни места в Германия.

Генетиката в месопроизводството и защо изчезват видовете?

ФАО е документирала 8 000 животински видове. Една четвърт от тях са на изчезване.Човекът е усвоил и отглежда 30 вида. Но индустрията за производство на месо използва в голям обем само осем вида: говеда, свине, овце, кози, пилета, пуйки, патици и зайци. Хибридният модел на развъждане при свинете и птиците, директно елиминира генетичното разнообразие при животните. Фирмите за развъждане на животински раси, водени единствено от бизнесцели се концентрират върху максимизиране на производството и върху комерсиално изгодни показатели, като бързо угояване, ефективно усвояване на фуража и реализиране на високи доходи. Резултатът е:

Устойчиви, продуктивни , единни раси, които не могат без богата на белтъчини храна, скъпа фармацевтика и климатизирани помещения.

И тук пазарът на развъдния материал за повечето животни е разпределен и окупиран от „шепа“ фирми. При това генетичното разнообразие съзнателно се свива и животните стават уязвими към вредители, болести и екстреми в климата. Основните фирми-играчи в света са:

      - Charoen Pokphand Group – 11,3 мрд $ в отглеждане на животински видове

      - EW Group – водеща при развъждане на птици , Германия

      - Genus  - доставя крави, говеда и свине в 40 страни

      - Group Grimaud, Франция , доставя видове пилета, кокошки и свине

      - Hendrix Genetics, Дания – пуйки, кокошки-носачки и свине

      - Smiethfields Foods, USA – водеща при свинете

      - Tyson Foods, USA , чрез дъщерна фирма доставя видове пилета в 90 страни

Всички гореспоменати компании са в частни ръце и не публикуват точни данни за дейноста си! Тези фирми доставят днес един ограничен кръг, икономически полезни животински раси, контролирайки целия световен пазар. Три фирми контролират пазара на пилета на грил и две фирми държат пазара за развъждане на кокошки-носачки, например. При свинете и говедата, две трети от цялата изследователска и развойна дейност се контролира от 4 ведущи фирми.

В САЩ например, 83% от кравите са от породата Holstein, 60% от говедата са Ангус, Херефорд и Симентал, а 75% свинете са само от 3 раси. Така са създадени световни видове-лидери, като при свинете това е „Large White“ и при кравите – Holstein.

Фирмите развиващи и доставящи животински раси много стриктно пазят своите предимства и  контрола върху тях и това сериозно заплашва традиционни животински раси. Във времена на климатични промени, само расите, които са устойчиви на суша, силни горещини и тропически болести, биха играли една ключова роля.

В Германия например, са силно застрашени 10 раси говеда, 8 раси свине, 10 раси овце, 13 раси пилета, 5 раси гъски и 7 раси патици...

Борбата срещу хормоните в производството на месо и мляко

В масовото животновъдство освен антибиотици се употребяват и хормони. Първите срещу зарази, а вторите за ускоряване на клетъчния растеж и увеличаване теглото. По този начин при кравите се увеличава с 15 до 30% млекоотдаването, а при говедата, свинете и овцете – месото с 8 до 38%.

Като следствие са известни  много странични ефекти върху животните, като хиперактивност, сърцебиене, както и внезапна смърт. При прилагане на хормони бива увеличавана и дозата антибиотици.

В Европейския съюз е разрешено използването в животновъдството на хормони на растежа. Тези хормони биват инжектирани на свине-майки за синхронизиране на техния месечен цикъл, при което те раждат едновременно. Големите фирми имат специална ускорена схема за производството на свинчета. Това е една от най-жестоките сфери на животновъдството, на която се отделя изключително малко обществено внимание. Свинете-майки се угояват разположени в метални клетки, подредени като „сардели“ една до друга. Клетките по единна наредба имат ширина от по 70 см. И височина 70 см. При това свинете имат различна големина. За първи път свинята-майка влиза в метална клетка на възраст от 7 месеца за изкуствено оплождане. След това тя влиза в металната клетка за угояване, където престоява права или лежаща, без всякакво движение в продължение на 4 седмици. Свинята не напуска клетката дори за едно нейно почистване. За реализиране раждането на малките, свинята бива преместена в друга, по-голяма метална клетка, където след една седмица се появяват средногодишно по 35 малки свинчето, от които оцеляват кръгло 30 броя. Тази клетка е наречена „Защитна клетка за свинчета“, със замисъл те да не бъдат смазани. Периодът на кърмене от около 6 седмици, при тази стимулирана система е сведен до 3 седмици. Веднага след това, свинята-майка бива обработвана хормонално за да може да бъде оплодена отново. Темпото на интензификация е шеметно, защото бизнесът не обича „празната” свиня-майка, защото тя носи само разходи! Хормоните на растежа спестяват работна сила при ражданията край поточната лента, дават повече продукция от свинчета. Една хормонално обработена свиня-майка ражда средно два пъти и половина в годината до 35 свинчета. И независимо, че притежава 14 цицки, често ражда повече от 15 броя. „Излишните” биват най-често унищожавани. Това са данни за свиневъдството в Германия, където само фирма Straathof Glava GmbH, произвежда по 1,2 милиона свинчета годишно през 2014.

До сега никоя държава не провежда системни проверки за последствията от този хормонален модел в свиневъдството, нито въвежда задължителни маркировки за месото , произвеждано по този начин. Никоя служба не дава прозрачни информации за влаганите в животните количества хормони. Само фармацевтичните фирми знаят, Къде и Кои хормони се прилагат и какви количества от тези вещества се закупуват в съответните страни.

Но хормоните не достигат човека само чрез месото. Животните изхвърлят отново 85% от хормоналните вещества. Чрез цвика те попадат природата и на първо място във водите.

Учените в медицината отнасят увеличаващите се заболявания на някои видове рак, нарастващите проблеми за безплодие при мъжете, както и все по-рано започващия пубертет, като следствие на всеобщото натоварване на природата с хормонално-действащи субстанции. До сега не е направено проучване, с какъв дял за това допринася животноводството. И проблемът е, че и техниката не може да дойде на помощ, защото пречиствателните станции не са в състояние да спрат повечето от тези вредни вещества.

Но кои са водещите производители на ветеринарна фармацевтика. Те са се сгушили като дъщерни звена под чадъра на транснационалните фармаконцерни така:

  • Zoetis с  4,3 млрд. $ оборот ( в концерна Pfizer , USA – 51 млрд. $ )
  • Merck MSD с 3,4 млрд. $ оборот ( концерна Merck&Co. USA – 40,6 млрд. $)
  • Merial с 2,9 млрд.$ оборот ( концерна Sanofi, Франция – 43,3 млрд.$)
  • Elanco с 2,0 млрд.$ оборот (в концерна Eli Lilly, USA – 24,3 млрд.$)

Това са официални данни от 2012 година. Интересно е, че освен както навсякъде, преобладават американски играчи, а имената, които носят звучат красиво и екзотично и никак не пасват на трагичните резултати, които осигуряват. Това е и едно от обясненията, защо в САЩ хормоните на растежа не са забранени в производството на месо и мляко. Европейският пазар не допуска внос на обработено с хормони месо. Русия и до днес забранява вноса на такова месо. Други 25 страни, включително Бразилия, следват същия пример.

Особено знакови са споровете в света по използването на хормона Ractopamin. Този хормон постигна един много тъжен пример, когато през 2010 година момиченца-кърмачета в Китай, които са получавали един вид мляко на прах, са показали растеж на гърдите. Ветеринарната медицина свързва това мляко на прах с хормонално обработени крави.

Проведените изследвания в речната система на американския щат Пенсилвания в периода 2006-2009 показват на различни стойности на:

           -  4-Androsten-3,17-dion                               -  забранен стероид

           -  cis-Androsteron                                         -  продукт на тестостерона

           -  Epitestosteron                                           -  човешки стероид

           -  11-Ketorestosteron                                   -   полов хормон

           -  Equilin                                                       -   хормонална добавка

           -  Equilenin                                                   -   хормонална добавка

           -  17-alpha-Ethynylestradiol                         -    противозачатъчно средство

           -  Mestranol                                                  -    противозачатъчно средство

           -  Progesteron                                               -    човешки полов хормон

           -  Norethindron                                              -    противозачатъчно средство

           -  Cholesterol                                                 -   животински и расителен хормон

           -  3-Beta-Coprostanol                                    -   фекален хормон при консумация на месо

От всичко до тук става ясно защо глобално опериращите фармаконцерни и  американските фирми-износители на месо се борят от години да премахнат търговските бариери в Европа и при никакви обстоятелства не желаят да се въведат етикети върху месните продукти в търговските мрежи с точно обозначение на: произход, хормонална обработка, генна обработка на фуража и условия на отглеждане на животните. И естествено всички тези безкрайни преговори с европейските институции например, се водят от години в пълна тайна.

По материали на Фондация Хайнрих Бъол , Германия

Ексклузивно за Bradva.bg

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби