Краят на Владимир Путин!? Ето кой заема мястото на непоклатимия руски президент - ТОП ЗАГЛАВИЕ

 Кой би наследил Путин като президент през 2024 година ?

За последните близо 20 години, постепенно и по отлично изпипан сценарий, на световната политическа сцена трайно се намести несменяемият лидер на Русия Владимир Путин.

Съвременният, харизматичен „руски цар“ се наслаждава на народната любов, управлявайки с твърда ръка в качеството си на президент и министър-председател, по авторитарен начин и всеки, който посмее да си пожелае неговия „трон“, е обречен на провал по един или друг начин, но няма да влизаме в подробности.

Годините се трупат, чичо Вова, както го наричат гальовно подръжниците му, остарява и, ето че вече се заговори за края на ерата Путин.

Bradva.bg първа в България представя на своите читатели един изключителен анализ, който хвърля нова светлина върху евентуалния наследник на „вечния“ руски президент.

Повод за този анализ е официалното изявление на Владимир Путин в интервю, по време на Икономическия Форум в Санкт Петербург през това лято, а именно: “ аз винаги строго съм спазвал конституцията, правя това и сега. Конституцията ясно не допуска повече от два поредни мандата. Както си спомняте, аз вече бях в миналото два пъти президент и след това напуснах този пост, защото конституцията не допускаше да бъда избиран трети пореден път. И аз възнамерявам и в бъдеще да се придържам към това правило.“

Едно руско допитване от 19.06.2018 показва, че 51%  от запитаните биха желали да видят Путин за трети път президент, а 27% са били против. Професор д-р Еберхард Шнайдер, водещ германски експерт по Русия и пише редовно статии по обстановката в тази страна е на мнение, че Путин няма да се кандидатира през 2024 за президент на Русия и поставя въпроса, кой евентуално би поел тази длъжност? 

Той не изключва това отново да е Дмитрий Медведев, като развива тезата на руския политолог Орешкин от 9- ти юни тази година, че наследникът в Кремъл на Путин, в голяма степен се детерминира от два важни фактора.

Първият фактор има психологическа природа и е свързан с това, че Путин добре познава своите подчинени и е известна неговата нагласа да не вярва никому. Той е склонен да очаква, че в момента, когато инструментите за защита отпаднат, то всеки един от окръжаващите го би му скочил, без значение дали с или без основание.

Вторият фактор е политическата реалност във властта.  Путин добре знае, че той основно е прекроил държавната машина, премахвайки разделението на властите в държавата и днес той е де факто глава както на законодателната и на изпълнителната власт. Това на практика означава, че който и да влезе със същите правомощия в неговия кабинет, то никакъв съд, никакъв парламент, никаква преса и никаква прокуратура не биха могли да пазят Путин от наследника му. Той би бил слаб и беззащитен. И ако неговият наследник счете за необходимо да се откаже от своя предшественик, за да изгражда отношения със Запада, то тогава няма кой да помага на Путин.

В материала си, професор Шнайдер цитира и оценката на друг руски корифей, директора на московския Институт за Политически Науки Сергей Марков, който е и съпрезидент на „Съвета за национална Стратегия“ в Русия. Марков счита, че все още е твърде рано да се говори за наследник на настоящия руски президент, защото в днешната обстановка е много трудно да се правят прогнози, тъй като е динамична и тя би могла да се промени много бързо. Вероятността Владимир Путин да лансира само един нов кандидат-президент той оценява на по-малко от 50%. Според него съществуват два по-вероятни варианта: първият е Путин да подбере трима от своите съюзници и да им предложи едно коректно състезание при един демократичен избор, а втората възможност е да се премине към една колективна форма на управление под формата на един Държавен Съвет, в който Путин би бил най-важната личност.

Не е пропуснато и мнението на Александър Баунов от Карнеги Център в Москва. Той е почти убеден, че още няма взето решение кой ще наследи Путин като президент. Според него, това решение ще бъде отлагано до последния момент, за да не се разцепи лоялността на политическата класа и на управляващата в Москва бюрокрация между Путин и кандидата за наследник.

Шнайдер отделя място и на публикуваната  на 21-ви Август 2017 г. класация по тази тема  от Фондация „Петербургска политика“, която включва  20 възможни кандидати. При изготвяне на този рейтинг са били отчитани 5 главни критерия като:

- присъствие на кандидата във водещите медии, очакванията на елита и експертите към него, активността му, в това число неговите амбиции и оценките на висшето ръководство спрямо него, безспорност, субективност(контрол от страна на влиятелни кланове или от ресурсни потоци). Резултатът показва една водеща „Тройка“ – Медведев с 21 точки, Сергей Собянин с 19 и Александър Дюмин – 18.

Кариерата на Медведев е световноизвестна. Собянин,  от 2001 до 2005 е бил губернатор на Тюменска област, 2005 до 2008 шеф на президентската администрация, след това до 2010 е заместник на министър-председателя Путин. Следва влиятелният пост кмет на Москва. Решаващо за бъдещето на Собянин ще са резултатите му на градските избори през тази есен, които в същност потвърдиха Собянин за кмет с 70,02%.

Интересно е, че за Александър Дюмин не се говори много на Запад, но практиката показва, че той е един от най-доверените и приближени хора на руския президент. Той е роден през 1972 година и кариерата му започва във Федералната Служба за Охрана - ФСО, като постъпва в президентската администрация още през 1995. Това е службата, която охранява властимащите. Когато Путин става през 2008 премиер, той назначава Дюмин за личен адютант. През 2012 той е назначен за заместник на ФСО. През 2014 той е назначен  за заместник-началник по специалните операции във военното разузнаване  ГРУ и играе ключова роля в операцията по завладяването на Крим. Той е човекът, който ръководи операцията по извеждането от Украйна на Виктор Янукович по време на Майданските събития. През 2015 година Дюмин преминава през постовете първи заместник-началник на Сухопътни войски и на зам. министър на отбраната с чин генерал-лейтенант. В момента той е губернатор на Тулска област. В други медийни съобщения, се намеква, че в тази област в момента се водят важни тайни, технологични проекти и той е там, за да ги контролира от името на президента.

В заключение, статията на германския експерт отделя място на сценария и на известния руски политолог Владислав Иноземцев. Този сценарий предвижда едно преобразуване на Русия в парламентарна република, при което, изпълнителната реална власт ще се прехвърли от президента към премиера, който ще бъде избиран от парламента. Това би дало възможността Путин да остане до края на живота си на власт, като бъде преизбиран постоянно от Думата за такъв, ако евентуално не настъпят неочаквани събития. Иноземцев разглежда този сценарий за 2024-та година с вероятност 50%. Той би могъл да бъде подготвен с избирането на новата Дума през 2021-ва година. Шнайдер обобщава, че ако Путин реши да се оттегли като през 2008-ма на поста премиер, то той би могъл този път да обоснове този ход с аргумента, че една личност с голям натрупан опит във висшата власт, би трябвало да получи пост, който е облечен и в съответстваща на това власт.

Какво бихме могли да добавим към основните моменти, изложени в тази статия на видния германски експерт?

Всички знаят, но малко се пише по точните характеристики на икономическия модел, наложен в Русия през последните 28 години. Той притежава много странни характеристики на див капитализъм с обособена компрадорска класа и за съжаление днес липсва един Карл Маркс, който само на две-три страници А-4, би го описал ясно и разбираемо.

Русия е голяма държава и тя няма да остане без президент, това е ясно. Но в последната статия по Русия, проф. Шнайдер отбелязва, че в столицата Москва, на изборите за кмет са участвали само 30,36% от имащите право на глас. Към това следва да добавим, че от 20 години до днес всички руски експерти единодушно пишат, че в Москва е концентриран 80% от финансовия ресурс и мощ на цяла Русия. Какво значение имат тогава 70-те процента, спечелени от Сергей Собянин?

Голямото концентриране на финансов капитал в Москва е разделило не само страната на един богат Метропол и декапитализирана огромна провинция, но я е превърнало в една суперенергийна държава, без средна класа. В анализ от 2016-та година Шнайдер пише по средната класа в Русия и отбелязва две интересни неща:

- първо, в периода 1991-2015 година от Русия са емигрирали около 10 милиона души, в най-голямата си част на Запад и второ, средната класа в Русия се е свила до само 10 милиона души, при едно население от 140 милиона. Един структурен анализ, даващ представа за образователния и имуществен ценз на  милионите руснаци напуснали страната, би представлявал определен интерес. Известният съветско-руски икономист Михаил Хазин отдавна редовно пише, че в Русия е наложен един модел, при който не е предвидено място за 90% от населението. Той много добре описва и властта на бюрократичната машина, където чиновниците продават работното си място и така се стимулира безконечно корупцията. Други негови колеги, обясняват, че моделът в Русия отразява и това, че 70% от населението не притежават задгранични паспорти или те не са и им нужни, защото нямат средства да отидат до Москва, а за чужбина и дума не може да става.

Последните статистики показват, че минималната заплата в Русия е около 280 евро, а средната пенсия е 155 евро. В един много скъп град като Москва средният наем на едно жилище с площ до 50 м2 е около 500 евро. Никой не се наема днес, дори и на Запад да обясни, защо лихвите по търговските кредити в Русия започват от 18% нагоре. И какъв би бил този бизнес, който би дал адекватна рентабилност да се обслужва успешно такъв кредит и какво в същност означава това. Защо кредитният ресурс е така скъп? Защо ипотечните кредити се олихвяват с 12 до 14%? Какво точно означаваше 100-процентова обезценка през 2015 на рублата спрямо долара и еврото, за икономиката като цяло, за бюджета, за заработващите валута фирми и предимно за всички останали звена от фирми до граждани, включително пенсионери, които работят само на рублева база и никога не са се докосвали до чужда валута?

Какви доходи би трябвало да има едно младо семейство, за да си закупи едно жилище от 64 м2  в кварталите на столицата, наречени „Спалня“? Руски експерти пишат, че изграждането на един цех за ново производство струва на един предприемач два пъти повече, отколкото аналогичен проект в развита индустриална страна, като и проектирането до неговия пуск трябва да се съберат 180 до 200 подписа за бюрократични съгласувания. Примерите са безброй.

По данни на Световната Банка от 2017, Русия е на първо място в света по концентрация на икономически активи в частни ръце - или 73,5% от тях се държат от само 1%  от населението! Става въпрос за един обществен модел, който произвежда много вторични дисбаланси и поставя много сериозни въпроси пред бъдещето.

По наше мнение, икономическият модел в Русия е следствие от изградения обществен модел, който в последните 18 години бе доразвит и „бетониран“ като „Вертикал на властта“, но в следващите години ще постави по-важни въпроси от това, дали ще има нов президент в Русия и дали ще се спази конституцията. Известно е как бе започнат и създаден този икономически модел, в един грабителски преход, който може би историята не познава. За него липсва аналитичен икономически анализ. Липсва и едно конкретно обяснение в каква степен и защо руският национален капитал от години поддържа ликвидността на международния глобален капиталов пазар, който се контролира от наложилия се на Планетата Глобален Световен Финансов Елит?

Последните президентски избори в Русия показаха една силно завишена активност на социално и прогресивно мислещите хора, наричащи се комунисти(КПРФ). Официално техният кандидат за президент Грудинин спечели около 11,8% от подадените гласове, но водещите руски наблюдатели единодушно отбелязаха, че реалните гласоподаватели за тях са били около 30%.

Местните избори от септември т.г. показват едно историческо спадане след 2007-ма година на влиянието на партия „Единна Русия“. Спаднала е и нейната подкрепа и нейната популярност. Главният анализатор на московския Тинк Танк „Център за политически технологии“ пише, че лошият резултат на „Единна Русия е един нов етап в модерната политическа история на Русия.“ Една от причините за това според нея е, че Путин се интересува повече от външна политика и е по-лошо представен във вътрешнополитически план, смятайки че е „престанал да бъде Президент на Народа и, че Кремъл не е готов да предложи на обществото някаква позитивна визия, някаква картина на бъдещето, която да е включена в неговия свят на външнополитически Мегапроекти...местните избори са показали една нова политическа потребност, следвана от едно ново политическо предложение, което прави курса на президента по принуда по-алтернативен и по-малко консенсусен .“

Наивно е да се вярва във века на Дигитализацията и Медиализацията на изборните резултати не само в Русия, но и в страни като САЩ, Англия или Италия например. Ние живеем във време на разпад на институциите, включително партиите и държавите по целия фронт на световното домино. В света предстоят тектонични промени, които с най-голяма вероятност биха настъпили преди 2024 година или следващите избори за руски президент. Високата степен на промени, включително на парадигмата Енергия/Финанси/Транспорт, са просто предопределени и за сега се отлагат чрез „купуване“ на време. Но това няма да продължава безкрай.

Ако вземем за база сценариите, отразени в статията на немския професор и реалната психологическа, социална и икономическа обстановка в Русия, на този етап имаме сериозни основания смело да обобщим едно по-конкретно развитие какво ще става в Москва.

Ако изходим от биографията на президента Путин ролята и ореолът, който методично му бе изграждан със скъп ПИАР като вожд и цар, който е над всякакви институции, и който много е допринесъл за стабилета в страната и авторитета и възраждането и навън, притежавайки капацитета да управлява тази огромна страна от един кабинет в ръчен режим и успоредно с това той никога да не носи отговорност за различните неудачи, проблеми или провали в страната, а във всяка страна по света има такива, то днес е ясно едно:

Той, а и групата от лица, която стои зад него, няма нито възможност, нито правото да сдаде реалната власт в Русия при следващи избори. Не бива да забравяме, че Кремъл днес има за партньор и православната църква, на която бяха предадени огромни материални активи“ . Не бива да забравяме и, че един от най-уважаваните философи днес в Кремъл и Думата е Иван Ильин, изгонен от страната през 1922 от Ленин, и чийто кръстник е последния руски цар, че дядото на Путин е бил готвач на Сталин, нещо, което той не отрича, че олигарсите, родени през 1990-те и милиардерите произведени след 2000 година, всички са свързани по роднински или служебно ( първите с банките, търговските организации и партийната номенклатура в СССР, а вторите с органите на сигурността и град Санкт Петербург).

Остава открит въпросът дали 90-те процента, които поради мощната, високотехнологична пропаганда, също качествено наследство от времето на „Застоя“ на Брежнев, ще продължат да „вярват на Телевизора, а не на Хладилника“(цитат на Юлия Латинина)?

Скромната прогноза на bradva.bg е, че няма. И когато преди 3 години бившият шеф на Руските Държавни Железници Владимир Якунин(също произведен милиардер, член на Петербургската Група), се изцепи срещу критиките на руския трудов народ,  че той и синът му много са си присвоявали, разбирай крали, с гръмката фраза: „ Но ние строим капитализъм! Ние никога не сме ви обещавали, че ще строим социализъм“, бе вече ясно, че идва време на нов маньовър.

Или нашата прогноза е, че в Русия предстои силен завой на ЛЯВО, при това не само на думи и то в съчетание със следващите президентски избори. От цялата реторика до сега на Владимир Путин и от обективната потребност от такъв поврат, нямаме никакво основание да очакваме, че той би делегирал тази престижна и „геройска“ задача на някой друг, колкото и доверен да му е той.

Сметката е проста. През 1996-та година левите и захвърлени сили дадоха 65% гласове за комуниста Зюганов, но той се договори с „новопроизведените“ олигарси и Борис Елцин повторно бе избран за президент. И до днес Зюганов си е част от модела на дирижиран парламентаризъм в Русия и си притежава не само задграничен паспорт, а и сериозен портфейл, продължавайки да ръководи КПРФ.  През 2024-та година най-малко 60% официално биха гласували за левите, експроприирани през прехода хора, с една обща поддръжка, която би достигнала и 78%, ако начело на вълната на промяната застане Владимир Путин. Той не случайно е изграден като безпартиен, неоспорим вожд. Защото в следващите години нещата ще се усложняват, което не изключва през 2024-та година милиони руснаци да излязат на улиците, стига някой с голямо влияние да ги организира. Известно е и това как става. С Мениджмънт и целеви малки пари. Големият въпрос е не дали това ще стане. В Русия никак не е трудно това да се реализира. Големият и може би нерешим въпрос е какъв икономически модел би могъл да получи реален живот, така че да напълни хладилниците и най-важното душите и сърцата на тези 78 или дори 90% руски хора и да ги направи съмишленици, партньори и сътворци, доволни от качеството на своя живот. Сложна, да не кажем непосилна задача. Много по-трудна и по-сложна, отколкото да бъдеш пет пъти подред президент...

автор: Kayser, bradva.bg

28.10.2018

Забележка: Проф. Д-р Еберхард Шнайдер е преподавател по политически науки в университета в Зиген , завежда Социално-научните изследвания в  Института Запад-Изток в Берлин и е член на борда на Центъра Европейски съюз – Русия, Брюксел, както и вицепрезидент на Международния Съюз на икономистите, Санкт Петерсбург

 

 

 

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби