Срещата "АПЕК": 40 автомобила “Мазерати”, три “Бентли” , ескалиращо изостряне в Азия между САЩ и Китай

За срещата на страните от АПЕК , APEC ( Asia Pacific Economic Cooperation )

40 автомобила “Мазерати”, три “Бентли” , изострящата се конкуренция в Азия между САЩ и Китай и неподписването на заключително комюнике

АПЕК е организация създадена през 1989 година, включваща днес 21 страни и поставяща си като основна задача , постигането на жизнени, взаимноизгодни и проспериращи търговски и икономически отношения в района на Азиатския Пацифик. От своето създаване до днес, тази организация дава успешен тон в посока на либерализация на международната търговия, премахвайки над 70% от съществуващите търговски тарифи между страните членки.

За място на поредната среща на лидерите на страните от АПЕК, през тази година бе определена столицата на Папуа Нова Гвинея, Порт Морезби. На тази среща в един топъл уикенд на 17 ноември пристигнаха топ лидери като президентите на Китай, Чили, Южна Корея, премиерите на Канада, Япония, Индонезия, Австралия, Тайланд и други. Там бе и Дмитри Медведев. През ноември, Доналд Тръмп не удостои с присъствието си този голям форум, както и седмица по-рано срещата на върха на страните от АСЕАН в Сингапур. САЩ бяха представлявани от вицепрезидента  М. Пенс.

Ние знаем малко за Папуа Нова Гвинея, но тя има население от 8 милиона души и е най-бедната измежду 21 страни членки. Страната е богата на природни ресурси. По оценки на Economist Intelligence Unit, столицата Форт Mорезби е на пето място в света по най-непоносими и тежки условия на живот. В характеристиката му са включени впечатляващи показатели за корупция, престъпност, мощни епидемии и агонизираща икономика. До 1975 година Папуа Нова Гвинея е австралийска колония, но за разлика от проспериращата Австралия и до днес над 40% от населението живее под абсолютния праг за бедност. В парламента на страната всички депутати са мъже.

Кое прави днес Папуа Нова Гвинея обект на разностранни интереси , икономически и геополитически спорове и защо за първи път, срещата на високо равнище на АПЕК, приключи без подписване на комюнике. Това е прецедент, при това силно симптоматичен. Територията на тази страна, попада в пътната карта на генералния китайски план за Нов Път на Коприната, който не е само мечта и теория , а вече се изпълнява на практика. Това е един грандиозен, съвсем не лишен от логика план, който постепенно ще налага като икономически и търговски хегемон Китай в един географски район, включващ териториите на Централна, Югоизточна Азия, районът на Пацифика, Близкия Изток и голяма част от Африка или включващ общо 64 страни. Много от страните членки на АПЕК не само приемат този китайски план, но и са силно заинтересовани да вземат участие в него. Защото Китай разполага с огромни свръхкапацитети у дома и една от главните цели на този план е изнасянето им на Запад от своите граници и навън. При това в пакет с китайските пари, работници, ноу-хау , материали и влияние. Китай е световен шампион по изграждане на инфраструктури и добре е усвоил английските и американските методи за външна експанзия, защото е разбрал, че когато имаш едно население от 1,41 милиарда души, освен, че трябва да ги изхраниш, трябва да им създадеш и постоянна заетост. А Китай от големите държави е относително най-бедната на природни ресурси. Разбрали са и че американците са глобалисти и са оплели целия свят в своята парично-кредитна система и със силата на своя долар като международна валута, теглят ресурси години наред по целия свят, превръщайки се в най-големия длъжник. Но и са разбрали, че на американците не им пука от това, защото от хартийки сами си печатат пари и това ги кара да си вярват, че те са длъжници на самите себе си. И Китай е първата и единствената бивша социалистическа , а и развиваща се страна, която е разбрала, че за да се превърнеш във велика сила, освен мощна икономика, лидерска международна търговия, иновативни, високотехнологични капацитети, едно задължително условие е да превърнеш своята национална парична единица, в случая юана, в резервна, международна такава. Или с други думи, тя да придобие функции подобни и равни  на американския долар.

От своя страна и американците са разбрали, че ако Китай успее да изгради в следващите 25-30 години този колосален проект, който до 2048 година предвижда по неофициални данни един инвестиционен обем от около 40 трилиона долара, то това би довело до един съвсем нов  голям пазар, където, освен, че ще се налагат китайските стоки, услуги, техническа мисъл и стандарти, това неминуемо би довело и до налагането на юана в него като основно разплащателно средство. Това в същност е и една от стратегическите цели на днешен Китай. Съществуват мнения на видни западни китаисти, че ако САЩ загубят силата на своя долар и отстъпят пазарния терен и контрола в Азия и Пацифика, те автоматически, биха загубили статута си на велика сила и дори биха се превърнали едва ли не в треторазрядна такава. Или когато само насочим мисълта си към темата, която разглеждат през тази година лидерите на страните от АПЕК, разбираме, че става въпрос за много голяма игра и за изключително големи интереси. И веднага разбираме, защо в този супер беден град с население от 367 000 жители са пристигнали лидерите на 21 държави, които представляват територии, населявани с едно общо население от около 2 милиарда души!

Общият брой на делегатите бе 15 000 души. Поради липса на достатъчно хотелски стаи, 4 000 от тях бяха разквартирувани на 4 луксозни крузъри, хвърлили котва в пристанището на Порт Морезби. Единствен Майкъл Пенс бе отседнал в в град   съседна северна Австралия, като и прелиташе за заседанията с хеликоптер. Силите за сигурност бяха подсилени от “вноса” на 1500 австралийски войници от специалните части, а въздушното пространство бе охранявано от самолети Ф/А-18, край бреговете на столицата патрулираха бойни морски съдове.

За да се подготвят са тази важна среща, местните управници са санирали спешно аерогарата на столицата за 30 милиона $ , построили са чисто нов, луксозен конгресен център за още 30 милиона и първокласна шестлентова автострада. С едно уточнение, че последните два проекта са били изпълнени със съществена китайска помощ. Самият китайски президент, Си пристигна тук знаково, два дни преди началото на срещата, откривайки  училище и нов аутобан, построени от Китай и подписа други съвместни проекти.

Китай просто редува страните в едно свое домино и прави нови инвестиции в тях, такива, които всяка една от тях не е в състояние да предприеме  и им прави предложения , които, те няма как да отхвърлят. Това предизвиква много остра реакция от страна на САЩ, които открито обвиняват Китай в провеждане на една “опасна кредитна дипломация”. Опасенията са, че Китай ще зароби икономически тези страни, а списъкът с тях е доста дълъг и както пише през този месец Бен Родес, бившият външнополитически съветник на Обама:”Непоявяването на Тръмп в региона, разкрива огромни възможности за Китай да разшири своето влияние. Пекин има сега историческата възможност да прокара свои пътеки в този район по време на президентството на Тръмп.”

Китай инвестира от скоро и в една Папуа Нова Гвинея милиардни обеми.  А до сега тази територия бе под контрола на Австралия и Нова Зеландия, или изцяло под глобалния чадър на САЩ. В хода на срещата на АПЕК,  САЩ в консорциум със своите съюзници Япония, Нова Зеландия и Австралия обявиха план за инвестиции  в тази бедна страна с обем от 1,7 милиарда долара. Това е една типична фронтална атака за запазване на присъствието. Планът е дългосрочен с времеви хоризонт 2030 година и се разглежда като първа стъпка в система от мерки за противодействие на китайския Нов Път на Коприната (One Belt One Road). Американският план предвижда, до 2030 година, 70% от населението на Папуа Нова Гвинея да получи достъп до електричество. Интересно е да се отбележи, че днес само 13% от населението на тази страна имат електричество? Проблемите в образованието и здравеопазването са колосални.

Местните лидери пък не биха се разсърдили да им дават “мляко ” от две майки. За да се издокарат на гостите и ги посрещнат в нови автомобили, те пък специално закупили 40 нови “Мазерати” и за фасон добавили към тях и три автомобила “Бентли” последен модел. За целта похарчили от държавния бюджет на изнемощялата страна 6,8 млн. долара. Този ненужен лукс предизвика жестока реакция у населението на столицата, довело до еднодневна стачка. Когато преди срещата журналистите попитали министър-председателя Питър О Нейл, защо е допуснал този ненужен разход за разкош, той има наглостта да отговори:”А вие зададохте ли същия въпрос във Виетнам, когато те бяха закупили 400 луксозни леки коли “Audi” ?”.

Но по тази логика , когато бива атакуван, че прави кредитна инвазия в район, който е бил контролиран от други, китайският президент би могъл спокойно да каже:” Ами вие австралийците и американците какво сте направили до сега за образованието на населението, за здравеопазването, за реда и сигурността и за инфраструктурата на тази бедна страна”.

В крайна сметка се оказа, че американският вицепрезидент е прелетял до далечна Папуа Нова Гвинея, за да засили реториката срещу Китай в зараждащият се и едва набиращ сила ,  много голям геополитически спор с възходящия Китай. За това и срещата приключи без подписано комюнике.

Един българин ако прочете малко повече за състоянието на страна като Папуа Нова Гвинея и последствията от геополитическите интереси би могъл да си зададе и отговори поне на една дузина засягащи го въпроси. Като например, добре е, че сме живели в развит социализъм и в система, при която Центърът ( Кремъл) е инвестирал и частично е хранел Периферията (НРБ, ГДР, УНР, Куба и т.н.). Защо страната ни не е имала проблеми с електрификацията, индустриализацията, образованието и здравеопазването? И защо през 1989 година 98% от всички българи живеят в собствени жилища и една голяма част имат къща и земя на село и защо у нас по статистика тогава има 1 милион вили и вилички. Е “Мазерати” и “Бентли” нямаше, но имаше сигурност и относително спокойствие и ред. И Брежнев ни доставяше нефта на една шеста цена от международната му цена в Ротердам. И в този дух бяха и вносните ни цени на памука, металите. И Съветският съюз купуваше от нас за 2 милиарда преводни рубли( разбирай 2 милиарда $ в покупателна стойност) компютърна техника годишно и по 1 милион бутилки вино на ден. Списъкът и ценовите предимства нямат край. И е ясно, че ставаше въпрос не само за братски, славянски чувства, а за голяма геополитика. И възниква още един въпрос: защо днес внасяме природен газ от Русия на цени по-високи от тези за Германия, защо не е дошъл все още инвеститор от Италия или Германия, който да построи по китайски тертип не 6-лентови аутобани от София до Варна, Видин и Русе, а нещо двулентово, имитиращо автострада, без озеленяване и цветя по нея, но поне да е двупосочно. Или пък, една Турция, така по комшийски да ни вкара като партньори в нейния международен туризъм, или пък да ни бе прехвърлила 5% от многомилиардните пари, които получи от МВФ, западноевропейски банки, Катар, ОАЕ и други страни с ислямски цвят през този век, за развитие на инфраструктурата, големия, средния и дребния си бизнес. Понеже и тя не успя да усвои добре всички капитали, които бяха наливани с ведро там. А капитали да се усвояват ефективно съвсем не е лесно. Какви инвестиции направиха САЩ у нас, за да подплатят с икономика, присъствието на НАТО на наша територия?

И остава открит само един друг въпрос. През коя година китайският проект за Новия Път на Коприната ще достигне Босфора и Черно Море, та да „вдишне“ и българската територия малко по-големи работещи пари и се вдигне малко темпото, отмета и настроението и в нашата, малка и свиваща се икономика и държава?

Bradva.bg

Автор: Kaiser

02.12.2018

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби