Война за хегемония! Ето за кой кокал е тоталната битка между САЩ и Китай

В света наблюдаваме засилване на напрежението и това е свързано в голяма степен с невероятния икономически възход, който Китай успя да постигне през последните 40 години. През последните 200 години, глобалният икономически „Център на гравитация“ бе преместен от района на Кашмир в посока на запад и в края на миналия век се установи някъде около Исландия.

Това бе резултат от индустриализацията в Европа и след това налагането  в света на американското господство.

Но истинските анализатори са на мнение, че през 2025 година, този център ще бъде преместен обратно на изток с една позиция в близост до територията на Казахстан.

В една от последните публикации на „Asia House“, Доминик Бартон смело пише:“Въздигането на Китай ще предизвика едно обръщане на махалото назад...връщайки в обратна посока едни 2000 годишни икономически премествания, за по-малко от 100 години.“

Китай е вече е мощен производител, отговаря за 40% от икономическия ръст в света, прави годишен внос за над 2,6 трилиона долара, има брутен национален продукт от 14,5 трилиона долара, страната е световен рекордьор по износ на стоки и услуги, притежава най-големия вътрешен пазар (само търговията на дребно в тази страна през миналата година показва един стойностен обем от над 4,5 трилиона долара!), изградил е най-мощния мозъчен пул в света. Китайците са най-бързите строители на сгради, шосета и всякаква транспортна и друга инфраструктура в света, работят много активно в областта на новите, революционни технологии,включително алтернативните енергии, имат своя мощна парично финансова система, която от 2014 година не се нуждае от западни капитали, разполагат с три огромни ИТ концерна, които с мениджърската помощ на високоорганизираната държава, са в състояние да запазят, най-ценния ресурс за бъдещето – всички лични и фирмени данни на 1,41 милиарда население, или „суровината данни и информация“. И най-важното, те знаят и могат да я превръщат в Знание. Но и знаят, че Знанието, това са големите пари на близкото бъдеще. Всичко това естествено се знае от настоящия все още глобален хегемон в света – САЩ. Знае се, че много от технологичните инструменти, а и концептуални схеми почти във всяка област, китайците са копирали от американците. Знае се и как е станало това.

Но освен произвеждаща икономика, силна световна търговия, технологични фирми и планови инструменти, с помощта на ИТ да се управлява централизирано едно общество с държавни и частни интереси, Китай силно напредва и във въоръженията. А те са свързани, не на последно място и с успехите им в областта на технологиите и изкуствения интелект. Или само след 10 -15 години, Китай би бил в състояние да води нов тип технологична война, далеч от своята територия, дори в тила на противника. Всичко това американците го знаят. И ние наблюдаваме как напрежението между две големи сили, едната позатънала във финансова криза и разположила свое военно присъствие в 177 страни на света, се задъхва да поддържа тази глобална мрежа, превръщайки се в най-големия длъжник в света, и в момента осъзнава, че докато се е борила с „тероризма“ и е изгоряла в старомодни военни операции над 5 трилиона долара в Ирак и Афганистан (то това си е Бизнес Модел де...), Китай освен, че ги е кредитирал, купувайки американски държавни облигации, е направил огромен технологичен скок и сега открито прокламира своя доктрина за Глобален Китай. И най-малкото в една Азия открито заявява: Ние няма да отстъпим и ще се наложим като мирен хегемон в районите около нас. Включително и в Южнокитайско море. И ще инвестираме в страните по Новия Път на Коприната и естествено ще упражняваме влияние върху тях. С едно допълнение, че всичко ще става по мирен път и ще създаваме нови пазари и заетост и сме за свободна търговия и взаимноизгодни отношения, но и за нов световен порядък.

В зоната на Южнокитайско море минава морското трасе на голяма международна търговия, която през миналата година по обем надхвърля 3 трилиона долара. До сега там сигурността и се осъществяваше под контрола на 7-ми американски флот. Китайските инвестиции мощно започнаха да навлизат в Пакистан, Монголия, Казахстан, Иран, Филипините, Тайланд, Индонезия, почти навсякъде. Китай заля американския пазар със свои стоки. Китай започна през последните 10 години да прави стратегически преки инвестиции в технологични фирми в САЩ, Австралия и Западна Европа. Учудващо е, че американците едва сега се събудиха, а техните прогнози още от 1987 и 1998 , открито предвиждаха детайлно точно това развитие. Едно от обясненията е, че американският елит е разделен и там се борят две групировки, две философии и две визии. Но всички анализи след последните междинни избори в САЩ, показват , че Белият Дом, начело с Тръмп , получава в момента пълна подкрепа от демократите в Конгреса, единствено по отношение на неговата политика спрямо Азия и Китай. Или в САЩ са взели твърдо решение за възпиране на възхода на Китай. И те обявиха неслучайно търговска война на Китай, която до момента обхваща в двете посоки едни високи, почти ограбващи мита в общ размер от около 354 милиарда долара. На китайците бе обявено, че тегленето по позволен и непозволен начин на технологии от Америка е вече история. Или започна търговска, икономическа и технологична война.

Търговската война много напомня на 80-те години на миналия век, когато японската стокова инвазия в САЩ доби застрашителни размери и под натиска на американските концерни, включително от автомобилостроенето, Рейгъновата администрация извади голямата „тояга“ и вкара Япония през 1989 година във финансова криза, от която не може да се възстанови и до днес! Интересно е да се знае, че човекът, който пишеше антияпонската програма за президента Рейгън, днес е представител на САЩ по въпросите на търговията. Това е Robert Lighthizer , който в тандем със съветника на президента по въпросите на търговията П. Наваро, дърпа конците на търговската война с Китай. Като добавим и факта, че Д. Тръмп бе близък семеен приятел на Нанси и Роналд Рейгън, разбираме, че няма нищо ново в Белия Дом и след точно 30 години. Новото е, че Китай не е Япония. В Китай няма военни бази на САЩ и китайците умело използвайки много инструменти и ценни достижения на капитализма, не споделят американските ценности. За това и няма да отстъпят. Новото е и това, че китайците под погледа на света, построиха свои военни бази на изкуствени острови и морски рифове в Южнокитайско море и така промениха военния баланс в Азиатския регион. Достатъчно е да споменем изказването от месец октомври пред американския конгрес на командващия американския флот в Пацифика, адмирал Phil Davidson, че „днес Китай е в състояние да контролира Южнокитайско море при всички сценарии, без война със САЩ“. Това добавя в големия спор една сложна военна компонента, защото САЩ официално не приемат китайското военно присъствие там . И това е геополитическата. А тя има стратегически и военни измерения. На практика това са два отделни терена на противоречия – икономически и военностратегически. Сложното е, че зад тях в САЩ стоят различни интереси и играчи. Но най-сложното е, че икономиките и веригите на взаимни доставки и финансовите системи между американски и китайски фирми и борси  така са се преплели, че „ястребите“ в САЩ не са в състояние да наложат пълно ембарго спрямо Китай.

Примерът с производителите на микрочипове Intel и Movidius , както и Nvidia (суперкомпютърни системи) от САЩ са показателни. Те са големи доставчици на китайския технологичен концерн Hikvision, роден през 2001 година от елитен военен научен институт в Пекин и котиран от 2009 на борсата в Шенчен. Американското правителство забрани през октомври на местни фирми да купуват високотехнологични камери от китайския Hikvision. С една голяма особеност, че до момента никой във Вашингтон не посмя да наложи износно ембарго за Китай, на гореспоменатите калифорнийски фирми. Защото те не биха могли да съществуват без китайския пазар, а и те изнасят чипове и компютри в цял свят и добре знаят, че веднъж напуснали американска територия, не са в състояние да проследят къде в крайна сметка биха попаднали. Явно на този етап една война на това технологично поле не е изгодна за САЩ. Или ако се стигне и до това, вече би могло да се говори за нова Студена война с Китай. Вашингтон дори и не намеква, че би забранил на глобалния концерн БОИНГ да работи си Китай или да затвори двата си завода в тази страна. А в Китай са се настанили всички големи транснационални концерни влизащи в листата ТОП-500 !

Нашето мнение е, че Китай ще расте и ще експанзира, но ще преживява сериозни вътрешни трудности, продиктувани от местни дисбаланси и от натиск от вън. Китайците знаят това, но понеже нямат никакво намерение да отстъпват от своята линия и стратегия, обстановката в света ще се изостря и най-лошото е, че от това ще страдат много други държави, включително и в Азия. Защото при едно нарастване на напрежението между САЩ и Китай, много страни от региона е възможно да бъдат заставени да вземат страна. А това е равно на самосвиване или самонаказание. От там и голямата нервност, която съпътства всички големи форуми през месец ноември в Азия.

По време на 33-тата среща на високо равнище на 10-те членки в АСЕАН в Сингапур през ноември, вицепрезидента Майк Пенс, открито лобираше пред страните членки срещу навлизането на Китай в тях. Тези страни имат зад гърба си едно сътрудничество от 51 години(с основа положена от Тайланд, Индонезия, Малайзия, Филипините и Сингапур ) , което се осъществява под военния чадър на САЩ. Американците са направили в тези страни едни общи инвестиции от 274 милиарда долара и търговията им с тези страни, създава над половин милион работни места в САЩ.  Днес САЩ е третия по големина търговски партньор на групата АСЕАН с един обем от 330 милиарда долара годишно. Американските инвестиции и търговия с региона имат зад гърба си военните гаранции на Пентагона. Но през последните 8 години Китай се превърна в най-големия търговски партньор на страните от АСЕАН,  надхвърляйки с една трета този на САЩ, или над 440 милиарда долара! Към това се добавят сега и активните преки китайски инвестиции, които Америка характеризира като „непрозрачни“. И за да е ясно, че САЩ нямат намерение военно да напускат региона, на срещата на АСЕАН бе решено през следващата година , да бъде проведено поредното голямо военно учение между АСЕАН и САЩ.

Докато Майк Пенс бе на срещата в Сингапур, друг един „ястреб“ от екипа в Белия дом, Джон Болтън, съветник по националната сигурност (бивш съветник и на Буш) обяви: „страните от района на Южнокитайско море не желаят да бъдат доминирани от никакъв външен актьор и ние ги подкрепяме.“ И тези думи, за да не са празни приказки, успоредно със срещата на АСЕАН, във филипинската територия на Южнокитайско море, САЩ проведоха големи военни маневри, в които взеха участие 150 бойни самолета и два американски самолетоносача – „Роналд Рейгън“ и „Джон Стенис“, първият базиран в Япония, а вторият на американското западно крайбрежие. Учението включваше морски, въздушни и противолодъчни военни игри, или бе достатъчно комплексно за да покаже  нещо на всички страни от региона и преди всичко на Китай, една демонстрация за „свободата на морската навигация“.

Филипините са стар съюзник на САЩ, но по време на срещата в Сингапур президентът Дутерте обяви:“Китай вече е в притежание на Южнокитайско море. Китай са там и това е реалност и Америка и всички би трябвало да разберат, че Китай е там... и Китай ще каже на АСЕАН, какъв път и какво поведение ние трябва да възприемем.“ След идването си на власт 2016 година , Дутерте, издигна т. нар. „Инвестиционен план 180 милиарда“. В него естествено взема участие и Китай. Филипините са подписали с тази страна 16 големи инфраструктурни проекти за пътища, тунели, 3 ж.п.линии, 9 моста за над 21 милиарда долара. Някои от тях се забавят, но не са спрени. Много показателна и интересна е китайската инвестиция, обявена през тази есен, която предвижда създаване от голяма китайска компания на един модерен индустриален парк на стойност 2 милиарда долара на терена на бившата американска военновъздушна база на Филипините – Clark Air Base? А през септември тази година на телекомуникационния концерн China Telecom, филипинското правителство предостави права да бъде третия мобилен оператор в страната. От друга страна Филипините имат недостиг на природен газ, който биха могли да бъде добит в Южнокитайско море. По тази точка обаче има спор с Китай и се водят преговори. Филипините желаят  спорните територии да бъдат поделени 60 на 40 в тяхна полза. Китай има на практика претенция за цялата морска територия, включително и върху реални зони принадлежащи на Филипините. На срещата на АСЕАН, китайският президент Си, обяви един 3-годишен период, в който страните прилежащи в Южнокитайско море - Виетнам, Филипините, Бруней, Китай, Малайзия ще се разберат помежду си. Оценката на специалистите е, че с този ход Китай си купува време.

Но Китай си купува време, защото има стратегически цели и не спи. Китайците разбират добре защо светът е залят от вълни на популизъм и национализъм. И конкретни симптоми за това има и в страните от Азия. Когато в една страна като Пакистан, където Китай е инвестирал огромни суми, бе избран нов президент, той започна да дава заден ход по голямото сътрудничество с Китай. Същите конкретни явления има и в Малайзия. Под сянката на национализма и страха, в тези страни се търсят поводи за възпиране на китайската експанзия. Но те дали разбират или не разбират другата, най-голямата в момента игра в света – тази на новите технологии и свързаната с тях четвърта индустриална революция. Китай е единствената страна след САЩ, която участва в нея с бързо темпо и постоянно печели конкурентни предимства. Това е и световната тенденция, която далеч повече плаши лидерите на страните от АСЕАН, пък и останалите от Азия от американските търговски тарифи, защото тя ще доведе до нова парадигма Комуникации/Транспорт/Eнергия и разбира се Финанси. Тя изцяло ще промени пазарите не само в Азия , а и в света. И най-голямо отражение ще даде върху световния трудов пазар. Това, наравно със кибер престъпността бе и между основните теми на срещата в Сингапур. Друга основна тема бе климата, замърсяването на световните океани и „интелигентните“ градове в Азия.

В тази връзка, някои новини от Китай точно през тази седмица, в която край южните им брегове се водят сплашващи, скъпи военни учения. Китайският град Тиянжин е обявен за екологичен, „интелигентен“ град и в него текат авангардни програми при едно сътрудничество между Китай и Сингапур на правителствено ниво. В града са изградени няколко супермаркета без касиери и обслужващ персонал, които работят 24 часа в денонощието. В тези магазини се влиза чрез сканиране на собствения айфон или лицето  и всички операции по търсене и избор на стоките са компютъризирани, до самото заплащане. Под егидата на кметството на града, в него се стартират пилотни високотехнологични проекти на бъдещето. Един от тях e роботизиран ресторант – проект между Сингапур и китайския концерн JD.com. През месец ноември е бил открит ресторант на площ 400м2, като местните жители са консумирали храна, приготвена от 5 робота. Персоналът е съкратен до няколко души, които само подготвят продуктите за роботите готвачи, които имат 40 програмирани ястия от типичната кухня от района на Кантон и Сичуан. Две хубави порции като за едно семейство струват общо 13 евро. Храната се сервира по роботизирани линии..

В този „интелигентен“ град се разработват проекти за разностранно използване на дронове не само в логистиката, но и в цялата търговия на дребно и в хранително-вкусовия сектор, с цел понижаване на разходите, повишаване на ефективноста и подобряване опита на потребителите. Успешно се прилагат и автономно движещи се автомобили.

Големият китайски концерн АЛИБАБА откри преди 2 месеца своя пръв роботизиран ресторант в едно предградие на Шанхай. Клиентите правят поръчки по един App и храната се сервира от сервитьори роботи. Този концерн е водещ в електронната търговия в Китай и на 11. ноември постави нов рекорд – само за 24 часа осъществи продажби на своята клиентела онлайн , за общата сума от 26,9 милиарда долара! Това е един феномен в областта на търговията на дребно в света! 20% от търговията на дребно в Китай вече се осъществява онлайн. Амбициите на АЛИБАБА и следващата го на второ място китайска компания в бранша, JD.com са да дигитализират цялата търговия, като осъществяват една нова концепция, формулирана, като „нова търговия на дребно“. Te комбинират пазаруване онлайн и офлайн и създават оптимизирани системи, в които всички плащания минават, в случая с АЛИБАБА, през неговия App , Alipay. АЛИБАБА притежава и големи вериги от стандартни супермаркети, което силно облекчава реализацията на тази концепция. Хората, които живеят в радиус от 3 км до супермаркет на АЛИБАБА, имат възможността да правят поръчките си за покупки чрез един App и да ги получават в рамките на 30 минути , доставени на домашния им адрес. Мениджмънтът на АЛИБАБА открито обявява, че разглежда бъдещето на търговията на дребно, като такова без граници. Особеното при тази концепция е, че АЛИБАБА натрупва една огромна база от данни за своите клиенти. А тези данни, с помощта на свръхмощни компютри и сложни алгоритми постепенно ще се превърнат в ценно знание. Това е точката, в която американците нервничат най-много, защото знаят, че китайците ще запазят цялото това знание за себе си. И най-много ги боли, че Китай затвори вратата точно за този стратегически бизнес на американските глобални ИТ концерни. И на всичко отгоре, пионери в тези технологии бяха самите американци, като те ги създадоха в хода на Студената война, като резултат от мощни национални програми за въоръжаване. Освен това, работата на китайците по новите технологии и изкуствения интелект, неминуемо ще доведе до нови оръжейни системи и огромните самолетоносачи, 2те хиляди супермодерни американски самолети F-35 с технологията Стелт, при които само един шлем на пилота струва 400 хиляди долара, ще останат най-вероятно демоде и неефикасни. Известно е, че китайците са много напред в разработката на суперзвукови високоточни ракети, които за минути биха елиминирали огромната американска военна мощ в Тихия океан, а и вече разполагат с ракети, които биха отстранили спътниковата система на САЩ, а с това и глобалната им комуникационна мрежа. Но Китай няма никакъв интерес от голяма „гореща“ война. Разбираемо е, че те ще водят твърд курс и няма да отстъпват от своя път и вече не крият и това, че са готови да се защитават с всички средства.

По наше мнение, тези две мощни икономически и технологично сили ще продължат да имат големи спорове, различия и търкания. Но голямата икономическа и финансова зависимост, в която са се обвързали, особено през последните 20 години, ще ги принуди да се договарят. Това е логиката на здравия разум. Но ние знаем поговорката, че когато асовете се ритат, страдат околните. От там идва и голямата нервност по време на всички срещи на високо равнище в Азия. Защото ако Китай и САЩ намерят общ език да се договорят някъде около 2028-2033 година, така както върви в момента светът, групата Г-20, която заседава последния уикенд в Аржентина, лека полека ще загуби своя смисъл и съвсем не е изключено да се трансформира в Г-2 (Китай - САЩ). Това отговаря и на традиционното договаряне, което показва историята, между отиващия си и въздигащият се хегемон.

В този ред на мисли, съвсем не е случайно, че успоредно със срещата на АСЕАН, в Сингапур се проведе и среща на най-високо ниво – 10-те от АСЕАН плюс  техните 6 ключови партньори – Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия. Тук голямата особеност не е появата на Китай, той си е стъпил яко там, а появата на Индия. Индия има големи спорове с Китай и мощна вътрешна съпротива от аграрния си сектор и текстилната си индустрия , да се включи през 2019 година в тази регионална икономическа формация за партньорство и да отвори своя национален пазар. Така формирана, тази зона за партньорство би освободила търговските бариери между държави, които имат един комбиниран брутен продукт от 25 трилиона долара. Това надхвърля брутния продукт на САЩ от 21 трилиона. При едно подписване от страна на Индия на такова споразумение с АСЕАН през 2019, нейният търговски обмен с този район би достигнал само за 3 години един обем надхвърлящ 200 милиарда долара. Нещата явно вървят към икономическо обединение на държавите от този регион, но няма как някой да отнеме лидерската позиция на Китай, която вече е факт. И ние знаем поговорката, че който плаща, той поръчва и музиката.

Китай участва и в една друга формация, представена на срещата в Сингапур, наречена АСЕАН плюс 3 регионални партньори (Китай, Южна Корея и Япония). Последната „Тройка“ е изключително мощна група от технологични държави, но измежду тях бъдещето принадлежи на Китай. И всяка от тези страни е наясно с това. Това са три страни, изключително лидери в областта на роботиката и здравеопазването например, като Китай разполага с най-големия пазар и най-голям пул от топ специалисти към днешна дата. Тази „Тройка“ прави един годишен търговски обмен със страните от АСЕАН от над 800 милиарда долара, с тенденция към покачване. Но и в тази Tройка се завъртат много от технологиите на бъдещето, като новите енергийни решения, решенията в транспорта, а и достиженията в областта на изкуствения интелект.

На срещата в Сингапур имаше и още един формат от страни – групата АСЕАН плюс 8. Това е тъй наречената Среща за Източна Азия. В осморката са включени Австралия, Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, Русия и САЩ. Виждаме, че едва в тази формация се появяват други големи играчи като САЩ и Русия. Но за разлика от руския президент, Доналд Тръмп не удостои срещата със своето присъствие.

Китайският президент Си Дзинпинг обаче има сили и воля да е навсякъде. Бе на срещата в Папуа Нова Гвинея, в Сингапур, пътьом посети Филипините и след това тръгна и за Аржентина. Това е най-пътуващият китайски ръководител до сега и интересното е, че той не оставя нито едно свое посещение без конкретни резултати. Инак по света има много лидери екскурзианти, мечтатели и разбира се класически популисти...

bradva.bg

автор: Kaizer

3.12.2018

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби