Защо Китай ще превземе света? Мегатрендът - Китайската финансова система - ЧАСТ 7

Един от белезите на Средновековието в Китай е, че златото и среброто са попадали предимно в  манастирите и храмовете.

По това време, 500 до 700 година, те се превръщат в първите истински центрове на концентриран финансов капитал.

Те са първите капиталови „дружества”, които на практика са възприемали основния капиталистически принцип за постоянен растеж и константно са търсели доходоносни вложения.

В един момент конфуцианското управление на Китай разбира, че това натрупване и концентрация на капитал, търсещо единствено спекулативни печалби, се превръща в голяма заплаха и манастирите просто биха довели страната до фалит. Започва затваряне на манастири и се достига до най-жестоката кампания, когато през 845 година властта разрушава 4 600 манастира и 260 000 монаси и монахини биват принудително насочени към техните семейства. Успоредно с това с декрет се освобождават над 150 000 несвободни работници от тези структури. Истинските намерения на управляващите са били различни, но главната причина, както и в други периоди от китайската история, е била една и съща – трябвало е отново да бъде възстановено снабдяването с пари. Исторически записи показват, че манастирите са били така богати, че в китайското стопанство е свършил металът. Цените на метала са отскачали рязко нагоре, монетите са били изтегляни от обръщение, селските пазари не са могли да функционират и селските деца, които не са могли да стават монаси, са затъвали в дългове. Китайските правителства в историята винаги са полагали големи усилия за поддържане на паричните монети в обръщение!

Голямата Властова Игра в света и ролята на Китай - ЧАСТ 1

В хода на развитие на търговския обмен, в Китай е съществувал търговският кредит. Той се е осъществявал с особени, белязани пръчици от лешниково дърво. Кредитор и длъжник са запазвали по една идентична половинка у себе си. С тяхна помощ са се осчетоводявали дълговете и са били реализирани безброй други договори. С появяването на търговските договори на хартия, тези пръчици се превръщат в дългов инструмент и така дълговете стават прехвърляеми. Така например в разцвета на китайския будизъм 806 година, търговците доставящи чай от далечните райони на Южен Китай и чиновниците събиращи данъци, донасяли тези инструменти в столицата и ги депозирали при банкери. По този начин в Китай е била развита една система от трати. Написани на хартия бележки, те били наричани „летящи пари” и скоро започнали да се движат от ръка на ръка и се превърнали във валута. Първоначално правителството се е опитвало да предотврати това, но разбирайки, че е невъзможно, сменя политиката си и създава една служба, която сама започва да издава такива бележки. Това приспособяване на политиката към условията става класически пример и една типична характеристика за Китай.

Kитай и Цивилизацията. Икономическият възход на Китай - ЧАСТ 2

Така в Китай се налагат книжните пари, като в ранния период на династията Сонг (960 – 1279) местните китайски банки осъществяват операции с тях в цялата страна. И през 1023 година се създава Службата за разменни средства, един монопол, който благодарение на изобретена преса за печат, започва да печати милиони такива бележки. В своята книга „5000 години дългове” Дейвид Гребер пише: ”Първоначално тези хартиени пари са били в обръщение само със срок 2 години, после 3 и накрая 7 години, след което са били осребрявани срещу кюлчета благородни метали. И когато военният натиск отвън се засилил, династията Сонг се изкушила да печати хартиени пари, които нямат златно покритие. На всичко отгоре правителството не е приемало тези хартийки за плащане на данъци. Учудващо е, че тази система е функционирала, защото хартийките не са имали стойност извън Китай. Така се е появила инфлацията, която е била един постоянен проблем и от време на време парите са били изтегляни от обръщение, за да бъдат емитирани нови такива. Тогава временната система рухвала, но китайското население прибягвало до екстрени решения, което означава собствени чаени чекове, пръчици, чекове от макарони”.

Голямата Игра на Китай. Китай и Глобализацията - ЧАСТ 3

Интересното е, че когато монголците са завзели Китай от 1271 до 1368 година, те са решили да запазят системата на книжните пари. Тази система е била сменена в Китай едва през 17-ти век. И според Гребер, точно тези векове, в които са използвани книжните пари, са били икономически най-динамичните в историята на Китай и добавя: ”Почти никоя нова форма на книжни пари не е била въвеждана първоначално от едно правителство в Китай, а те са възниквали като кредитни инструменти, които са се развивали в ежедневните икономически трансакции и с течение на времето просто са били признавани. Това, че в Средновековието в Китай са били въведени книжните пари се е дължало на факта, че само там е имало достатъчно голяма и мощна държава, която от недоверие към търговците се е решила да вземе в свои ръце използването на този инструмент.”

През 2014 година, частният сектор в Китай създава 65% от брутния вътрешен продукт и ако той през същата година е около 11 трилиона долара, при един годишен ръст от 7%, простата сметка показва, че за една година в Китай се произвеждат допълнително стоки и услуги за 770 милиарда $. Става въпрос само за годишен ръст изразен в стойност. Или 500 милиарда от този нов продукт създава частният сектор в Китай. Нека добавим, че Китай разполага с една територия 26 пъти по-голяма от тази на Германия, а брутният и годишен продукт надхвърля този на Англия, Германия и Япония взети заедно. Ясно е и, че от векове китайците са освобождавали енергия отдолу, за да се „родят” парите и кредитът, които правят кръвоносната система на всяко едно стопанство. И най-важното, историята показва, че китайците разбират и владеят енергията на парите и знаят да боравят с тях. И историческият пример показва, че те генерират парите отдолу нагоре. Не чакат някой да им ги напечати и им ги раздаде.

GLOBAL CHINA - Глобален Китай - ЧАСТ 4

Китайското ръководство умно е използвало в хода на бурния си преход ролята на парите и свързаните с тях инвестиции. Като резултат, през този век, Китай разполага с една уникална парично финансова система, която върти в каналите си огромни обеми от капитал. Разбирайки, че парите са само едно обещание, архитектите на китайската система знаят точно какво правят. Те са превърнали своята парично-финансова система в една машина, чиято конструкция е уникална, работи на висока скорост, поема рискове и се характеризира с голяма ефективност, напредничавост и завърта огромни, постоянно нарастващи обеми. През 2015 година  например, банковите депозити в страната са 19 трилиона долара, като ежегодно се увеличават с по два трилиона!

Но тази финансова система не представлява само големи пари, високи модерни сгради. Най-ценното в нея е акумулираната експертиза, знание, обучени специалисти и системи за електронна обработка на информацията. Нейните основи се поставят през 1979 година в Шенжен със създаването на Специална икономическа зона. Хонг Конг е мястото, от където тогава към Китай потича лавината от чужди капитали и външно знание по финанси, експертиза на счетоводители, банкери, одитори и адвокати.

Голямата Игра на Китай и философските корени на китаизма - ЧАСТ 5

След 1990 година китайското правителство обявява план за интензивно развитие на Шанхай и се стартира Шанхайската борса. Тя и борсата в Шенжен обособяват два мощни финансови центъра в страната. Специално за тези два центъра, ККП провежда една отлично организирана национална кампания за обучение и подготовка на стотици хиляди банкови и финансови специалисти, отговарящи на едни най-модерни финанси. И в тази система успоредно с парите, технологиите и хората е наложен и сериозен финансов надзор и се практикуват гъвкави регулации. Всичко взето в пакет като крупна система, върти големи пари, по всички правила на пазара и капиталистическата игра.

Седя в Хонг Конг, на 900 метра от сградата на Хонгконгската борса. И отбелязвам нещо интересно – тук на тази борса се котира Националната банка на Китай и тя работи по всички универсални правила на капитализма и пазара. Но нейният председател се назначава от Орготдела на Китайската компартия, като той има ранга и на заместник министър-председател. В едно съм сигурен, че той и неговите заместници са топ експерти в банковото дело. Ето нещо интересно – Комунистическата партия не притежава акции в Националната банка на Китай и нейните активи се търгуват публично на капиталистическите борси. Може би това е една конструкция, която наблюдателите наричат държавен капитализъм.

В Китай има 4 големи държавни банки – Bank of China, ICCB, Agricultural Bank и CCB. Китайската схема е ясна, тя се опитва да извлече максимални ползи едновременно от големи капиталови активи и потоци и сериозни правителствени връзки и контакти, като успоредно с това обслужва както чисто търговски и производствени, така и правителствени цели. Или те са мощен инструмент за провеждане на регионална, отраслова, инвестиционна и социална политика.

Китай и мегатрендовете Урбанизация и Миграция - ЧАСТ 6

Но в Китай силно е стимулирана предприемаческата инициатива и се изграждат пазари и се създава заетост, в страната постоянно изригват капиталови обеми, които отразяват различни интереси. Това е довело до появяването на една паралелна, наричана сенчеста кредитна система, оперираща извън банковата система. Данните показват, че през 2012 година банките покриват само 50% от кредитирането на китайския бизнес. Останалото финансиране тече по каналите на фондовете за управление на пари, кредитни пари съзнателно водени задбалансово, финансовите тръстове, неофициално кредитиране, интернет кредитиране. Финансовите тръстове в Китай не са обект на контрол по лихвите. Те са едни паралелни структури, които поемат големи пари, без да имат законово право да държат депозити от фирми и населението. Но на практика те обслужват една трета от китайската инфраструктура и бизнеса с недвижимости, провинциалните правителства и кметства. На практика това означава, че много небанкови институции отпускат заеми на различни клиенти. В такива тръстове през 2012 година са били в оборот над 1000 милиарда долара, а през същата година фирмите, правещи доверително управление на частни пари, са разполагали с 2,3 трилиона $. Повечето кредити в тези институции се отпускат задбалансово, което значи, че зад тях не стоят никакви гаранции.

След финансовата криза от 2008, забелязваме едно увеличение на кредитирането в Китай, както по линия на държавните, така и по линия на частните и сенчестите финансови институти. Това е довело до едно нарастване на натрупания китайски дълг до 300% от БВП. Никой не би могъл да отговори, колко дълг би могъл да поеме днешен Китай?

Цялото това бурно развитие в крайна сметка е родило китайския Мегатренд – Финансова система. Ако допуснем, че някой е писал програмата за прехода на Китай от командна икономика и икономика на дефицита, към икономика на държавен капитализъм, с една стратегия за постигане на статут на Суперсила, то тук е проявена изключителна смелост и гъвкавост  в освобождаването на невероятната енергия на парите, пускайки ги свободно да се движат в скоростен оборот в една технологично модерна финансова архитектура, насочени в един комбиниран инвестиционен процес – планов и пазарно либерален.

Ясно е, че без големи и целеви инвестиции Китай не би постигнал тези икономически успехи. Ако през 1967 година инвестициите в страната са представлявали 20% от БВП, през 1997 – 30%, през 2012 – 47%, то през 2014 година те са 50%. И до днес тази инвестиционна политика е свързана с политическото ръководство и неговата макроикономическа стратегия. За периода 1979-2014 приносът на брутните капиталови инвестиции в общия ръст на БВП е средногодишно с 4%. Потреблението има принос 5,5% и нетният експорт – 0,2% (от общо 9,7%).

Едно сравнение с Германия показва, че през 1978 година обемът на инвестициите в двете страни е бил почти еднакъв. През 2011 година – обемът на китайските инвестиции вече е 10 пъти по-голям от тези в Германия. А ако сравним натрупаната капиталова база – през 1978 година тя е била 2 пъти по-малка в Китай, а през 2011 година вече е 4 пъти по-голяма.

Интересно е да знаем, че от 28% през 1981 година инвестициите за сметка на бюджета в основни фондове е бил 28%, за да спадне през 2014 на 5%. И делът на финансираните с кредит инвестиции в Китай е спаднал от 27% през 1992, на 12% през 2014 година. Ако приемем, че през 2014 година в Китай са били инвестирани около 5 трилиона долара, то само 600 милиарда от тях са били кредитни инвестиции. Останалите 70% инвестиции са били от собствени средства и 13% от други източници. В този процес на инвестиции е важно да се знае, че през 1981 чуждите инвестиции в Китай представляват 4%, през 1996 – 12% от общите инвестиции и през 2014 година този дял е спаднал на 1%. В тази връзка професор Карстен Холц от Технологичния университет в Хонг Конг в свой доклад пише:”Спадането на външните инвестиции в Китай, независимо, че са в решаващи отрасли, допуска заключението, че китайската история на икономическия ръст понастоящем се пише с предимство вътре в страната... . Китай се намира в момента в една преходна фаза – от едно време, в което чуждестранните фирми играеха важна роля за икономическия растеж, към един период, през който Китай ще може да поддържа със собствени сили една съществена динамика на развитие. Това може би, би бил и критерият за една икономическа СУПЕРСИЛА.

март 2015

Откъси от книгата на Борислав Сретков, „Защо и Как Китай”, 2018

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби