САЩ вече издишат! Ето коя е новата световна сила и как с помощта на мозъка ще превземе планетата - ЧАСТ 8

loading...

„Мегатрендът Силата на Мозъците“ в Китай

В Китай знанието и образованието са издигнати в култ. Тази основа е заложена от Конфуцианството.

Китайската образователна система се счита за много ефективна и китайците започват да се готвят за университета, с навършването на двегодишна възраст.

За китайските деца е напълно нормално да вземат уроци през уикенда и за тях не е проблем да научат английски език, който е най-популярен в страната. Известно е, че по математика те са по-добри от западняците.

Въпросът за образователната система в тази страна има много широки аспекти, той е свързан с културата и е обусловен от историята. Образованието в Китай има дълбоки корени във всяко семейство, където то е поставено на най-високия пиедестал и е формулирано като приоритетна стратегическа цел, възможно най-високо уважавана от млади и стари, но и преследвана буквално по един агресивен начин. В една статия, заместник-ректорът на Пекинския университет пише: “Китайските студенти обичат ученето. Те влизат в клас с реалната нагласа, че образованието може да промени техния живот.“

Впечатляващо е, че 33% от китайските студенти изучават инженерни науки. В хода на Глобализацията, групата на инженерите на Запад загуби водещата си позиция, изместена от групата на икономистите и финансистите. Това е тенденция с известни последици... . Китай много удачно е изучил световните трендове и видимо реализира конкретната си цел за създаване и изграждане на най-мощния в света „Пул от Мозъци“. Kитайският синомарксизъм практикува схващането, че само машината на науката и техническия прогрес може да създаде необходимата производителност за изграждане на мощна икономическа база, в услуга на всички.

От китайци съм научил житейската мъдрост, че може да ти наливат много пари в джоба или знание в главата, но в крайна сметка всичко зависи от размера на „Чашата“, която притежаваш. Малка  „Чаша“ поставя непреодолими ограничения и те обрича не само на застой, но и на провал. Това оформя едно мнение, че китайците имат много ясна визия как, впрягайки младите талантливи и амбициозни хора те изграждат една мощна национална „Чаша“, която по всичко изглежда, в недалечното бъдеще, би била най-голямата, ефективна и продуктивна в света.

Истината е, че в Китай се прави голяма политика. Тук през 1998 година, правителството на страната взема стратегическото решение рязко да увеличи броя на университетите и максимално да увеличи разходите за образование с цели 250%! Не, че до този момент е нямало силно образование, а просто защото става въпрос за крупен маньовър в областта, в която се създава и развива човешкия капитал – Мозъчната Мощ на страната. Само за 16 години, до 2015 година, в резултат на тази политика, броят на университетите в Китай се е удвоил, а броят на завършилите висше образование от 1 милион през 1988 е набъбнал до 7,5 милиона през същата година! Но има и още една цифра – през 2015 година броят на китайските студенти учещи в чужбина надхвърля 460 хиляди души.

Нека си представим, че измежду тези 8 милиона ежегодни абсолвенти, 10% са на абсолютно топ ниво в техните професии и само 2% са изключителни мозъци. И тези 2%, притежавайки хъс и морал постоянно се усъвършенстват. Така ние – целият свят – се натъкваме на една 160-хилядна армия от мегаталанти, които ежегодно започват да работят в добре организирани институции. И те не само творят, а буквално преместват стрелките на световния часовник на времето, а с това и на темпото, скоростите в иновационния процес и просто променят реалностите в света. Но тази армия от таланти всяка година нараства най-малко с още 160 000 души. Това именно лежи в основата на перфектната себестойностна иновация, която налагат през този век водещите китайски фирми. Всички анализи показват, че именно себестойностната иновация, или ефективното сваляне на разходите за производство на даден продукт, вкаран от Запада на китайския пазар, е един от факторите за китайската пазарна експанзия у дома и по света. Със силата на това оръжие, китайските фирми успяха не по административен път, а по пазарно капиталистически, да завладеят пазарите от второ и трето ниво в техните многолюдни провинции. А след това те поеха смело и атаката на международните пазари. Следва да се отбележи, че в този период те не създаваха по команден път социалистически пазар, а стокови пазари. И по пътя на урбанизацията и чрез ефективна, бързо работеща парично-финансова система, те максимализираха производството, вкарвайки в играта като активни участници многомилионното си население – веднъж като създатели и творци, но естествено и като потребители. Защото един пазар изисква много голямо предлагане на стоки и услуги, но както е казал преди повече от 100 години Хенри Форд: „Автомобилите не купуват автомобили“.

Важно е да се знае, че през този век Китай привлича в своите елитни производствени фирми, в научноизследователските центрове и във финансовия сектор най-добри специалисти от целия свят.

Мегатрендът на строителството в Китай, не е подминал и университетското строителство. Пример за това е модерният студентски комплекс завършен през 2004 година в Гуангджоу. Тук на един остров на Перлената река е реализиран може би най-големият в Китай студентски град, наричан Мегацентър за висше образование. В него са разположени 10 университета – по фармацевтика, дипломация, технологичен университет, Консерватория, университет за китайска медицина и т.н. В тях се учат над 200 хиляди студенти и центърът ангажира в целокупната си дейност над 400 хиляди души. Общежитията в този Мегацентър разполагат с над 120 хиляди легла. Всичко е абсолютно ново, модерно и смайва с мащабите си. Гуангджоу е град на студенти, чийто брой тук надхвърля половин милион!

Бившият ректор на елитния американски университет „Йейл“, Левин пише: „Тази експанзия на капацитета е безпрецедентна. Китай е построил най-големия в света сектор за висше образование само за едно десетилетие.“

За най-голямо препятствие по пътя към един китайски университет се смята кандидат-студенсткия изпит ГАОКАО. За него китайските младежи се готвят денонощно минимум две години. В различните провинции и според специалността на обучение, те обхващат 6 до 9 различни писмени изпити. 64% от кандидат-студентите за чужбина правят тази стъпка, за да елиминират изпитанието ГАОКАО. Англоезичните университети не го изискват. За разлика от тях, германското висше образование не допуска в страната студенти, които не са били приети първоначално в китайски университет. Германия е една страна, която не продава висшето си образование като стока и услуга. В нея един 6-годишен университетски курс струва средно 50 000 евро. За сравнение, в САЩ подобен курс в университета в Йова, намиращ се на 147 място в световната ранглиста, струва девет пъти повече – 450 000 евро. Това разбира се има икономическа страна. През 2013 година чуждестранните студенти са допринесли с 24 милиарда евро за американската икономика. Германският модел предвижда годишни държавни дотации от 14 000 евро за всяко студентско място. Като се отчете факта, че повечето чуждестранни студенти удължават своето следване в Германия и китайците не са изключение, германският държавен разход за един студент реално възлиза на една средна сума от 143 200 евро. Печалбата на германските университети в случая с Китай е, че те привличат много интелигентни, подготвени китайски младежи. Практиката показва, че китайците стават инженери в Германия, а финансисти и икономисти в Англия и САЩ. Едно германско проучване показва, че този относително привилегирован немски модел, все още не е добре познат сред младежите в Китай. Директор на гимназия от Шангхай е споделил в хода на това проучване: германците да се радват, защото инак Германия би се наводнила с китайски кандидатури за следване в университети.

Американският Бизнесмодел на висше образование отваря широко вратата за китайски студенти, но това поставя под невероятен натиск цели фамилии в Китай да събират целево пари, за да успеят евентуално да изпратят най-кадърното дете да следва в САЩ. Но джобовете на китайските семейства не са бездънни. Германското проучване показва, че 77% от интервюираните китайци, биха били готови да изпратят детето си да следва в чужбина, ако разходите за това не надхвърлят общата сума от 140 000 евро. Разбираемо е, че в останалите 23% влизат хората от китайския бизнес  елит и такива, които разполагат с неограничени средства. В Китай има доста такива.

Откъси от книгата на Борислав Сретков, Защо и Как Китай, 2018

ексклузивно в bradva.bg

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби