Новата 30-годишна война започна през 2018-та, без да разберете, но през 2049-та резултатите от нея ще са..

loading...

              Новата 30-годишна война (2018-2049)

Известно e, че зa 200 години глобалният „Център на гравитация„ се премести от района на Кашмир в посока на запад и бе установен в края на 20-ти век някъде около Исландия.

Причина за това бе индустриалната революция в Европа, последвана от хегемонистичния възход на САЩ. Днес умните аналитици са на мнение, че до 2025 година, този гравитационен център ще бъде преместен обратно на изток и ще се установи някъде около територията на Казахстан.

Това връщане на махалото на изток е едно от последствията на глобализацията и на икономическия възход на Китай.

След като 15 години американците водиха война срещу тероризма и разбомбиха Ирак, Афганистан и Либия в един бизнес модел, глътнал 4 до 5 трилиона долара. Oт януари 2018 година, официалната прокламирана доктрина е, че главният враг вече е Китай. Действително, докато американците хвърляха енергия и пари в безсмислени войни, китайците успяха да изградят с всякакви средства една много мощна икономика, подплатена с най-големия пазар в света, собствена огромна и работеща парично финансова система, най-големия национален „пул от мозъци“, концерни гиганти в информационно технологичния сектор, превърнаха се в най-големия износител в света и стартираха непозната до сега стратегическа инициатива за изграждане на нов Път на Коприната, който да обвързва икономически и валутно финансово, 64 страни от Азия, Близкия Изток и Африка и да се докосне и до южна Европа.

Китай издигна стратегически лозунг, че желае да се превърне до 2049 година в световна технологична и интернетна суперсила. Това е една ключова компонента от националната идея за двете столетия – честването на стогодишнината на ККП през 2021 и на КНР през 2049 година. Китайците никога не се декларирали, че се отказват от тези стратегически цели и може би е странно, че днес много политици от Запада са изненадани, че Китай не възприе един неолиберален, капиталистически модел на съществуване. Но темпото и динамиката, които развива Китай в областта на новите технологии, мощното навлизане на страната в икономика на знанието и особено в областта на изкуствения интелект, издигането на непробиваема стена спрямо големите американски интернетни концерни като Гугъл и Фейсбук пред собственото многомилионно население, дава пълно основание на американските анализатори да считат, че Китай не само не се шегува, но много твърдо се движи по един отъпкан, включително с американски технологии път, към един статут на световен технологичен хегемон и то в обозримо бъдеще. Опасностите, които виждат в това бързо развитие американските анализатори не са свързани толкова с търговията и производството, а с високите технологии, включително във военната сфера.

Или през 2018 година американско-китайското геостратегическо противопоставяне излезе наяве и вече не е гола реторика, а един сложен, дълбок спор за хегемония в света на всички терени – наука, техника, образование, финанси, търговия, производство, резервна световна валута, борба за суровини и включително най-ценната суровина на 21-вия век – човешкото знание и мозък. И за съжаление този спор предстои да се задълбочава.

По тази тема, много интересни статии пише Йосеф Бодански, учен и специалист в областта на сигурността и бивш съветник и анализатор в различни американски институции като Пентагона и Конгреса на САЩ например. В статия от октомври 2018, той формулира твърдата китайска позиция по отношение на упражнявания от страна на САЩ натиск така: „През октомври 2018 Китай официално артикулира и започна 30-годишната си войнa: 2018-2049.“ Бодански пише още: „Ръководството на Китай реши през втората половина на септември, че един сблъсък със САЩ е неизбежен и в края на октомври Си Дзинпинг формално обяви, че китайската народна армия започва да се готви за война. По този начин бе прекрачен един исторически рубеж. Пекин оценява настоящата криза в отношенията като начало на нова 30-годишна война (2018-2049), която цели гарантирането на въздигането на Китай като глобален хегемон, независимо от отчаяни опити от страна на водения от САЩ, Запад да предотврати това. КНР няма да се поколебае да използва сила, да спре и преобърне всеки опит, да бъде спрян и задушен историческия възход на Китай и превръщането му в глобален хегемон през 2049 година.

Реалният страх на Пекин е, че Вашингтон ще се опита драматично да прекъсне с един отчаян опит и възпре развитието на цяла Евразия – едно възпиране, което ще доведе и се превърне във война.”

В статията си Бодански маркира следните моменти в промените на китайските схващания за национална сигурност: „Участието на китайски полк в голямото руско военно учение Восток-2018, проведено в Източен Сибир на 11-15 септември. Най-важното e, че това учение е симулирало един военен сценарий, при който „велика сила” с огромен флот и виокомодернизирани въоръжени сили, нахлуват в съседна страна. Скоро войната се разраства и преминава и на руска територия. Съответно руските и китайските въоръжени сили отблъскват мощния чужд флот и възстановяват регионалния контрол с A2/AD  bubble (anti-acces/area denial bubble – сфера с отказ на достъп и защитена от навлизане. Това са модерни зони с разположени в тях на ракетни системи за ПВО, командни центрове, управляващи и покриващи, изнесени напред бази за самолети бомбардировачи и изтребители, както и бази с брегово базиране на ракетни комплекси с противокорабни, балистични и крилати ракети).

На 27-28 септември китайският президент прави лична инспекция на Северния Театър на Военни действия, ТВД,  в провинция Шенян. Там той посещава командването на 79-та групировка от армии, която е главната ударна сила, в случай на война на Корейския полуостров. Си Дзинпинг прави лична инспекция на основните бойни звена и дава инструкции за модернизиране и подновяване на въоръжението с оглед на предимствата на техния потенциален враг – САЩ. На среща в главната квартира на този военен район, пред висшите офицери и командния състав той заявява, че „трябва да се засилят военните учения и подготовки за война на цялата група армия и да подобри способностите си за спечелване на войни”.

На 25. октомври Си Дзинпинг прави подобна инспекция на военното командване в южен Китай (южния ТВД) в провинция Гуангдонг. Това е военният окръг, който носи отговорността за операции в Южнокитайско море и срещу Тайван. Президентът е провел и видеоконференция с командирите на поделения, разположени на острови и на бреговата ивица на Южнокитайско море. Апелът му е: ”да се ускори въоръжаването и се правят ефективни бойни учения...да се прави точна оценка на обстановката в този театър на военни действия, и се увеличат военните способности, така, че да могат да посрещнат всякакви изненади...необходимо е да се засили нашата мисия...и да се концентрираме върху подготовката за водене на война...командният състав трябва да подобри своите командни и оперативни системи, което да доведе до гладко и ефективно управление на военни действия”.

Същият ден, според Бодански, министърът на отбраната на Китай, Вей Фенг, е изнесъл ключова реч на голям форум в Пекин. Темата на конференцията е била „Взаимноизгодно сътрудничество – win/win cooperation” и „По-открит и приятелски Китай”. В първата част на доклада си министърът казва: „Независимо от нашето ниво на развитие като водеща икономическа сила, ние няма да търсим военна хегемония, ние няма да се ангажираме във военна експанзия или надпревара във въоръжаването. Но когато засяга темата по сигурността около Тайван и Южнокитайско море, Вей Фенг рязко сменя тона така: ”Въпросът с Тайван е свързан със суверенитета и териториалната цялост на Китай и се докосва до основните китайски интереси. По тази тема е екстремно опасно Китай да бъде поставян на изпитание. Ако някой се опита да отдели от нас Тайван, китайските въоръжени сили ще вземат необходимите мерки, каквато и да е цената... Островите в Южнокитайско море отдавна са били китайска територия. Те са легитимността на нашите предшественици и ние не можем да си позволим да загубим и един инч от тях....Китай се противопоставя на страни, които идват в Южнокитайско море от външни територии в името на свободата на морска навигация за да показват сила и провокират, което води до нарастване на напрежението.”

Това може да се разглежда като нова манифестация на една утвърдена стратегия за противодействане на американския военноморски флот в Южнокитайско море. Тя е и продължение на инцидента от 30-ти септември, когато китайски военен плавателен съд се доближи застрашително само на 12 метра от кила на американския крайцер Decatur в този морски район.

По този повод е интересен коментарът на учен от института по международни отношения към Академия на науките в Шанхай : “Понеже търговският конфликт между Китай и САЩ вероятно ще прераства в една обхватна стратегическа конфронтация, Южнокитайкото море отново се превръща отново в коз в ръцете на Вашингтон. Това обяснява причината защо межди китайски и американски военни кораби се стига до колизия в Южнокитайско море.... Но колкото и сериозна да е търговската конфронтация, това не е военен конфликт. Но Южнокитайско море съдържа теми за суверенитета и военната сигурност, които са високочувствителни и биха предизвикали дори военни конфликти.”

Повратната точка в поемането на твърд курс спрямо Вашингтон от китайското ръководство е бил 20-ти септември 2018 година. На тази дата САЩ налагат санкции на една серия от руски и китайски фирми и предприятия под предлог, че китайците закупуват руски оръжейни системи и авангардни военни технологии за китайската народна армия. Русия и Китай реагират на тази безпрецедентна интервенция от трета страна, под чадъра на търговски интереси, в отбранителните отношения на две велики сили. В този аспект, Пекин отива дори по-далеч в своите изводи и разглежда тези санкции като част от един преднамерен американски опит да навреди на дългосрочното военно строителство и в частност на придобиването на високотехнологични стратегически способности.

Но тези санкции имат и друга цел съгласно анализа на Бодански. В началото на септември 2018, китайското ръководство стартира идеята за един нов икономически регионален ред

в Североизточна Азия, основан на едно необратимо сближаване между Южна и Северна Корея, независимо от възраженията на САЩ – интегрирането на регионалните икономики, включително тази на Япония, в доминираната от Китай инициатива за Нов Път на Коприната, чрез една нова мрежа от влакови линии, в съчетание с руски тръбопроводи за доставки на газ и нефт, с изместване на доставките от страна на американски съюзници от Близкия Изток и всичко това под един китайско-руски чадър на регионална сигурност. Бодански подчертава, че както Кремъл, така „Забраненият град” (седалището на партийното ръководство) в Пекин не се и съмняват, че скоро или късно, Белият Дом начело с Тръмп ще задвижи мощен опит, за да възпре и обърне тази динамика.

В този контекст, нека отбележим и едно изказване от октомври на американския вицепрезидент Пенс: „Независимо от това безскрупулно отношение към наши военни кораби в Южнокитайско море, военноморският флот на САЩ ще продължи да лети, навигира и оперира навсякъде където международното право разрешава това и това диктува нашият национален интерес. Ние няма да се смутим и няма да легнем.”

По този повод Бодански дава много интересен и актуален анализ: ”Думите бяха последвани от действия. На 22-ри октомври САЩ се изтеглиха от договора за забрана на ядрените крилати ракети със среден радиус на действие, подписан първоначално със Съвесткия съюз през 1987 година. Договорът забранява наземно базирани стратегически и крилати ракети с радиус на действие от 500 до 5 500 км. Пекин е много обезпокоен от този американски отказ и е убеден, че това има малко общо с обвиненията за неговото нарушение от руска страна. Този вид ядрени крилати ракети са критично важни за способността на САЩ, да може да атакува една благоприятна за Китай А2/AD Bubble, както и тази на Русия в Далечния изток. Понастоящем китайската Bubble (затворена сфера на отбрана и сигурност), създава изключително големи трудности да порази икономическия китайски бастион по източното му крайбрежие, в случай на война с Китай и при нужда да се помага от американска страна на Тайван. Китайско-съветското военно сътрудничество е добре координирано, особено в близост до Северна Корея и това усложнява при сегашните условия един ракетен американски удар към Северна Корея. Военните експерти на Пекин интерпретират изтеглянето на САЩ от договора за забрана за ядрени ракети със среден радиус на действие, като една ясна манифестация на нарастваща войнственост и активни подготовки за война от страна на САЩ”.

Тук е подходящо да се добави едно изказване от 25-ти октомври м.г. на  конференцията на НАТО във Варшава на бившия командващ американските въоръжени сили в Европа (2014-2017), о.з. генерал-лейтенант Бен Ходжес: „Аз мисля, че след 15 години ние ще имаме война с Китай, тя не е неизбежна, но е много вероятна. Наблюдаваме много белези, които показват нарастващо напрежение в отношенията и една увеличаваща се конкуренция във всичките различни области... Между тях са тези на увеличаващо се напрежение в Южнокитайско море, постоянните кражби на Пекин на технологии и завладяването от страна на Пекин на инфраструктури зад граница, чрез финансиране на строителни обекти в Африка и Европа. Съединените Щати нямат капацитета да извършат всичко, каквото трябва да се направи в Европа и в района на Пацифика за да противодейства на заплахите от Китай”. Това изказване дава повод за задълбочен размисъл, а и подсказва, че Китай няма как да бъде възпрян, освен с военна сила.

В подкрепа на тази теза, нека споменем и още няколко пресни изказвания в медиите от китайски експерти. Cary Huang пише през октомври в South China Morning Post: „Американо-китайските отношения рязко се влошиха на редица критични фронтове, включително търговията, технологиите, правата на човека и геополитиката, една серия от събития зарази контактите между военните и увеличи риска от пряк военен конфликт между двете сили. Поради неспирния икономически, търговски и технологичен ръст на КНР, нарастващото съперничество между световната суперсила и суперсилата задаваща се на вратата, става по-лошо от директното противопоставяне между САЩ и Съветския съюз по време на Студената война. В неспособността на САЩ да задуши, дори само да спре китайския възход, на американците постепенно им остава единствено възможността да разчитат на сферата, в която те все още са силно превъзхождащи – грубата военна сила. Растящото военно противопоставяне между САЩ и Китай е обречено скоро или по-късно да достигне до състояние на почти война, точно както по време на Карибската криза от 1962 година или дори до една цялостна гореща война, отразяваща големите залози както за КНР така и за САЩ... Нарастващото военно присъствие на САЩ в Южнокитайско море заплашва с инциденти, които биха довели до война“.

И още едно показателно изказване на Зенг Бижан, публикувано в същия вестник. Важно е да се отбележи, че той е заместник-председател на Партийната школа в Китай и е архитектът на проекта за Глобален Китай: “Китай е достатъчно устойчив да издържи на тотална търговска война. Това е така, защото силата на нашия пазар е петата уникална сила на Китай, след значителното ни производство, силната национална отбрана, една уникална културна мощ и едно безпримерно управление на обществото. Инициативата за Нов Път на Коприната, която създава един мега световен пазар, ще ни освободи от ограниченията на Тръмп в търговията. Взети заедно, китайският национален пазар и трансконтиненталния пазар, са една голяма стратегическа възможност, която поставя Китай в центъра на световните дела и глобализация и докато САЩ се изключват от нея, Китай изгражда репутация на шампион в свободната търговия и това ще му помага да спечели много сърца и мозъци... Поради това ние трябва да кажем на китайските хора, да се мобилизират за лумващи икономически изпитания и да запомнят, че който издържи до края, той ще победи.”

И нека да завършим с тезата на Бодански за Новата 30-годишна война, която съвсем не е лишена от логика. Той казва: ”Настоящата американо - китайска криза в действителност е стартова точка за жестока и съдбовна, да се надяваме не силова война, една Тридесетгодишна война за бъдещето на цяла Азия и дори за света. Така както оригиналната Тридесетгодишна война, и текущата 30-годишна война ще приключи с появяването на един нов световен ред – един нов Вестфалски мир”.

По статия на Йосеф Бодански от октомври 2018 година и по данни от медиите

Автор: Kaizer

Специално за Bradva, 4.02.2019г.

 

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби