СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ!? Стратегическо сътрудничество с Русия е равно на мазохизъм и национално предателство

Александър Йорданов, пред Faktor.bg 

Факт е, че наши политици и вчера, и днес, ни пробутват крайно неизгодното и неравнопоставено сътрудничество с Русия. Наричат го дори стратегическо.

Това е против националните ни интереси. Те са добре известни  – България да се утвърждава като нормална и успешна, правова европейска държава.

А  това чрез сътрудничество с Русия никога не е ставало, няма и днес да стане.

Впрочем, всички бивши държави от т.нар. „социалистически лагер” пожелаха за себе си същото – да станат нормални държави.  В тях живеят над 110 милиона души, които не желаят никакви „стратегически” общувания с Путинова Русия

 На същото мнение са и държавите, които обявиха своята независимост след разпадането на СССР. В тях живеят още близо 80 милиона души. Всички тези милиони хора не смятат, че техните национални интереси са свързани с Русия. На друг адрес те търсят своето бъдеще. Избраха членството в Европейския съюз и НАТО или се стремят към него. Предпочитат стратегическото сътрудничество със САЩ, с държавите от ЕС, но не и с Русия. 

Любопитно е, че българските граждани колчеч решат в чужбина да отидат – на екскурзия или почивка, работа да захванат или местожителството да си сменят, те избират все натовски и главно западноевропейски държави. Стигат чак до САЩ и Канада. Малко са тези, които избират да живеят и работят в Русия, Китай, Беларус, Северна Корея, Куба, Венецуела. Но защо са малко? На този въпрос нашенските русофили нямат отговор. С интуицията си нашенците са разбрали, че там, където има по-малко Русия, хората живеят по-добре. Наясно са, че там където не са управлявали комунисти, се живее по-добре. 

След като посети на 4 и 5 март България,  руският премиер Дмитрий Медведев отиде на официално посещение във Великото херцогство Люксембург. За разлика от бедна Русия тази държава е наистина велика. Името ѝ отговаря на съдържанието. Гражданите на Люксембург живеят по-добре от руските граждани. Затова и в Люксембург Медведев не си позволи да ръси тъпи шегички от типа на тая за юана, която изръси у нас. Там той научи, че люксембургската минимална заплата е 2000 евро на месец или близо 150 000 рубли. В Русия тя е 148 евро или  11 163 рубли. С други думи – в Русия е по-зле дори от България.
 В Люксембург хората с най-ниски месечни доходи получават толкова, колкото руснакът получава за цяла година. Разликата е космическа. Но след като в Русия заплатите и пенсиите са толкова ниски, това означава, че руските политици са некадърни. Те явно не могат да управляват така, че руските граждани да живеят нормален живот. Уж са победители във Втората световна война, а  победената Германия днес е на светлинни години пред Русия като стандарт на живота. И хиляди руснаци се натискат да живеят в Германия. И във Франция. И в Италия. А за САЩ направо си умират. Там им се струва рай. Но защо ние трябва да сътрудничим „стратегически” с изостанала в развитието си държава? Има обаче нещо по-важно от икономиката. И то се нарича национално достойнство. 

Да сътрудничим „стратегически” с държава,  от която нищо добро не сме видели, е 

мазохизъм и национално предателство

Руската държава у нас е извършвала преврати,  изпращала е терористи, окупирала ни е, организирала е масови убийства – т.нар. „Народен съд”. Но най-важното – тя ни наложи със сила своята генерално сбъркана икономическа и политическа система. И използва за тази си цел партията, която в началото на новото хилядолетие със закон бе обявена за „престъпна организация”. Става дума за БКП и нейният „престъпен режим” и затова, че през пролетта на 1990 г. тази партия си смени името, но запази същността си.  
Политиците, които настояват за „стратегическо” сътрудничество с Русия явно не са извлекли поуки от историята или пък не я познават. Някои от тях смятат, че чрез сътрудничество с Русия могат бързо да забогатеят. Вярно е, че Москва има традиция да заплаща българското национално предателство. Вярно е, че далаверата се прави най-лесно чрез „стратегията” на енергийните проекти. Защото там куче влачи, диря няма. Затова и толкова шум се вдига около новите енергийни проекти с Русия. Така е с „гьола АЕЦ „Белене”, така беше с „Южен поток”, така е и с подлия руски проект „Турски поток”, който цели да удари в гръб близо 45 милиона души – населението на Украйна. Унизително е отечеството на Левски и Ботев да участва в такова позорно руско дело. 

Стратегическо може да бъде нашето сътрудничество само със страните от ЕС и НАТО

Те са наши приятели и съюзници. Дали са ни пример как се живее достойно, свободно, в благоденствие. Разбира се, не всичко на този свят се измерва с пари. Но е факт, че от десетилетия Русия граби пари от българския народ.  Но може би в замяна предлага някакви ценности? Какви? Нима болшевизмът бе ценност? Или славянофилсвото? Още Христо Ботев е бил наясно, че за нас „руската идея” е отрова. Написал го е през 1871 г. Отрова, с която се заличават народности. Левски и Ботев, Раковски, Захари Стоянов и Стамболов, многократно са предупреждавали за опасността от руската империя. А знаете ли колко много достойни българи са предупреждавали за опасността от болшевишката империя? Те са наши национални герои. Защото ако не са те, кои ще са? Нима наши герои са Дондуков-Корсаков, Каулбарс или Аксаков? Или палачът на Варшава ген. Йосиф Гурко? А може би българомразецът граф Николай Игнатиев? Или предателите Радко Димитриев и Атанас Бендерев? Или продажниците Георги Димитров, Васил Коларов и Тодор Живков? Последният през 1963 г. дори предлага да ликвидираме държавата си и да станем република на Съветския съюз. Едно време в училище ни представяха като герои българи – съветски терористи: Съби Димитров, Аврам Стоянов, Цвятко Радойнов. „Кученце-касичка” на последния терорист е бил поетът Никола Вапцаров. Казано накратко би трябвало всеки българин да знае, че

 лошият живот за нас винаги тръгва от един адрес: Русия, Москва, Кремъл

 Томове могат да се напишат по въпроса защо е така. Но истината е, че е така. 

Днешните руски политици се представят за православни християни. Но поведението им е антихристиянско, защото превръщат православието в държавна политика. Повечето от тях са наследници на типове, които унищожават православието. И мразят религията. На надгробните им плочи и до днес има не кръстове, а петолъчки. Те наричаха религията „опиум за народите”.  Днес са религиозни наркомани. Бих повярвал, че Владимир Путин, например, е защитник на  православието, ако публикува поне една своя статия или изказване в защита на християнската вяра и православието  написана от него по времето на СССР. Цинично е да се рекламират като православни  болшевишки чудовища унищожавали вярващи хора, храмове, свещеници. По-скромно и смирено трябва да го дават руснаците. Защото няма как да приема, че ченге от КГБ ще бъде православен поп. А и все още очакваме Владимир Путин да се извини на българския народ за съветските издевателства над нашата страна. Нали неговата Русия е наследник на СССР. 
Православието е духовност и доброта, докато рекламираното руско православие е агресия, наглост, налагане на „руския свят” върху светогледа на други народи. Руското православие убива. Българското православие през Възраждането е възраждаща сила, то е съхранило българския народ,  успяло е да извоюва религиозната ни независимост, очертало е и етническата карта на целокупна България.
Руското православие е потискащо. То мрази другите народи и особено славянските. То е враг на тяхната воля за свобода и независимост. То е тъмно, безпросветно, черносотническо. То е мракобесие. И Русия не е никакъв „Трети Рим”, а  дълголетен затвор за вярващите в Бога хора.  В Русия днес има ненормалници, които иконописват Йосиф Сталин –  убиецът на милиони вярващи в Бога хора. Кланят му се като на светец. 
Никакви ценности не носи днес на света Русия. Кремъл насажда омраза, дрънка оръжие, готви се за война срещу нашия нормален свят. Това не са ценности. Затова и  дълг на днешните български политици е да предпазят българския народ от „стратегическо сътрудничество” с тези, които никога не са ни мислили доброто. Те за хора не ни смятат. Помним поговорката им, в която ни сравняват с кокошки, а земята ни я приемат за своя, а не за чужбина („Курица не птица, Болгария не заграница!”).

Като  знаем собствената си  злочеста съдба естествено е да проявяваме подозрителност към всеки политик, който днес подкарва на нов глас робската песен за „стратегическо сътрудничество” с Русия. Мнозина нашенци бяха изумени когато видяха на снимка как една наша министърка сочи на руския премиер Медведев мястото откъдето сякаш трябва да влязат на „облекчен режим” руските туристи. Руснакът бе изпулил очички сякаш не очакваше толкова лесно да се развие „стратегическото сътрудничество”. Друга министърка колчем седне или стане, като развален грамофон повтаря: АЕЦ „Белене”, АЕЦ „Белене”, АЕЦ „Белене”! Забила е плочата. Но защо АЕЦ ”Белене”? Защото сме дашни. Бедни сме, но дашни. Защото трябва да уредим руснаците с някой и друг милиард съдран от гърбината на българския народ. И с газопроводите е така. И там голямо крадене пада. 

Случаят „Приозерск” 

Наскоро в руското издание „Газета.ру” прочетох как Сергей Прозоров, топ-мениджър в „Газпром”, псува на поразия заради някакъв пропаднал газопровод край Приозерск – малко градче в Ленинградска област. Но защо псува?  Защото се оказва, че са  изчезнали газови тръби на стойност 1,8 милиарда рубли. А обектът се бил изграждал по „личното указание” на Алексей Милер – шефът на „Газпром”, който също на 4 март се дотътри у нас. Това, казал Прозоров, „мирише на мошеничество” и теглил една яка руска попържня. На събранието са присъствали 30 ръководни кадри на „Газпром”.  От гневните думи става ясно, че всички те са знаели за изчезването на части от газопровода, както и за „други нарушения при строителството на обекти в региона”, но са си мълчали. 
Прокуратурата е възбудила наказателно дело за „измама в хода на строителството на газопровода в региона” в „особено големи размери” –  700 млн. рубли. А далаверата започва през 2012 г., когато „Газпром инвест” сключва договор с компанията „Омега” за 1,8 милиарда рубли за строеж на газопровод до Приозерск. Строителството е трябвало да завърши през 2014 г. Сега сме 2019 г., а от 129 км газопровод са положени едва 40 км. Парите обаче за целия газопровод са „усвоени”. Тръбите ги няма. Няма я вече и компанията „Омега”, която през септември 2017 г. е фалирала. Прибрала е парите и е фалирала!  Близко до ума е къде са отишли тези пари. Отишли са в бездънните джобове на руски политици и газови началници. Къде другаде да отидат. Няма начин в Приозерск да са дошли американците, та да крадат руски тръби и рубли? Прозоров казва: „Това е позор, това е кражба”. 

Известна е нашенската поговорка: с каквито се събереш, такъв ставаш. Ако се съберем с измамници като тия от Приозерск, със сигурност ще станем като тях.  Българският народ винаги е бил обиран от Русия „стратегически”. Ние бяхме най-близки с Русия в миналото и затова днес сме най-бедни в Европа. Но нима има държава по света, която да е била близка с Русия и да не е бедна? Сърбия е бедна. Куба – издухана от бедност. А Венецуела? Там направо е трагедия. И Беларус не е цъфнал и вързал. И Армения. Ето защо е време да озаптим превъзбудените от „стратегическото партньорство” с Русия български политици. Защото е кратък човешкият живот. Откраднато имане на оня свят не се носи. Пък и толкова ли са сладки тия пущини рублите, бре? Или няма да са рубли? Какво ще са тогава? Мигар ще бъдат юани? 
Ще завърша тези си добронамерени размисли, както ги започнах – с цитат от Христо Ботев:  

Смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

Нашите са добре известни. Чуждите – също. Ако питате Христо Ботев той ще ви отвърне,че следва стихотворението „Борба” с ония страшни думи в неговия край: 

„Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Или казано непоетично на нас, българите, „стратегическо сътрудничество” с Русия не ни трябва. Време е да си гледаме своя национален европейски интерес. 

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби