78 дни, 11 седмици, 2300 авиоудари. Какво преживя Югославия преди 20 години?

loading...

Навършвиха се 20 години от бомбардировките на НАТО в Югославия. На 24 март 1999 г. самолети на Алианса атакуват позиции на сръбските войски в Косово. Решението се взима след едногодишен натиск върху президента Слободан Милошевич да спре смъртоносната си репресия срещу косовските сепаратисти.

Това се определя като първата намеса на НАТО срещу суверенна държава. Бомбардировките са част от операцията обявена в името на защита на интересите на албанското население в района.

Няма точна оценка на жертвите вследствие на бомбардировките, но те надхвърлят 2 хиляди души. Около 10 хиляди са ранени.

Щетите в материално отношение възлизат на десетки милиарди долари. Поразена са Сръбската телевизия, мостове, училища, частни домове и е нанесен тежък удар по сръбската военна и цивилна инфраструктура.

Бомбардировките продължават до 10 юни 1999 г., когато Белград се съгласява да оттегли силите си от Косово. На територията на областта са разположени многонационални сили под командването на НАТО. Администрацията на Косово е поета от мисията на ООН там.

Армията за освобождение на Косово, демилитаризирана през септември 1999 г., се трансформира в Орган за защита на Косово с цивилни служители. През февруари 2000 г., институциите на „Република Косово” са разпуснати. Мисията на ООН изгражда автономни институции – президент, парламент и правителство.

Русия категорично се противопоставя на бомбардировките и прекъсва отношенията си с НАТО. 20 години след операцията сърбите все още не са склонни да простят на Алианса и категорично отказват да станат част от него, въпреки стремежа си за членство в ЕС.

На 25 март 1999 г. Народното събрание на България приема декларация относно изострянето на кризата в Косово. В нея се посочва, че страната ни няма да участва пряко или косвено във военни действия в Югославия. Заедно с това се изразява солидарност с евроатлантическата общност.

Военно-въздушната операция на НАТО против Югославия с циничното название „милосърдният ангел“ започна на 24 март 1999 година в 19:45 местно време. За първи път в следвоенна Европа обекти на бомбени удари стана столицата на една от независимите държави в нея, започва коментара си за събитията от преди 20 години ръководителят на кореспондетския пункт в Белград на ТАСС Павел Бушуев:

„Помня тези дни отпреди 20 години, когато започнаха бомбардировките. И до сега не мога да забравя чувството, което ме обзе, когато гледах вечерните новини с кадри от нощните бомбардировки над Белград.Това беше страшното чувство на безсилие, смесено с ярост. Гледах, стисках съби и се стараех да не показвам сълзите си. Никой и не ги забелязваше, защото всички карй мен също така седяха вцепенено забили ръце в случайни предмети и изпиващи с погледите си екрана пред нас.
Така започна новата епоха за Русия, епоха, в която трябваше да се направи пероцзенка на представите ни за „дружба“ със Запада и да се търси нашето ново място в историята.
Бомбардирането на Югославия през 1999-та се превърна в глобален удар по световиня порядък, формиран след Втората световна война. Именно след агресията на НАТО против Югославия, без санкция от ООН, стана пределно ясно, че САЩ се стремят към световна хегемония, без да обръщат внимание на международното право и нормите на морала. След Югославия дойдоха Афганистан, Ирак, Либия, опитът да се свали режима в Сирия. Те потвърдиха това мнение.

Косово като предлог
Сърбите приемат совята страна като „малката Русия на Балканите“. Затова и ударите на Запада срещу Югославия, според тях, бяха репетиция за бъдещ удар срещу Русия. Най-подходящото място, където да се нанесе този удар, беше Косово. Първо, това е люлката на сръбската култура, вяра и национално самосъзнание. Второ, исторически нещата така са се сложили, че там са се преплели интересите на сърбите и на втория най-многоброен балкански народ – албанците. Именно косовският многовековен въпрос стана повод да се унищожи Югославия.
През целия 20 век на територията на Косово и Метохия вървеше заместване на сръбския етнос с албанци, макар че те присъстваха там и по-рано, без да са мнозинство. Според изследователите, най-активен приток на албанци в Косово има между двете световни войни. През Първата световна война сърбите изгубват една трета от своето население (около милион), същите загуби страната преживява и през Втората севтовна война, когато сърбите практически откриват дългоочаквания Втори фронт под формата на мощно партизанско движение. По време на войната албанците активно сътрудничат с фашистка Италия, унищожават или прогонват от района голяма част от сръбското население.
След войната първият президент на Югославия Йосип Брос Тито, хърват по националност, започва политика на отслабване на сърбите като най-многочислен народ. И един от методите е албанската противотежест. Само в първите следвоенни години в Косово се заселват около 400 000 албанци. За да се отслаби влиянието на Белград над Прищина на Косово се предоставя статут на автономен сръбски район.
През 1960-те Косово и Метохия са заляти от вълни

 на насилия както против сърбите, така и против хриситяните като цяло. Изкупуване на имотите и тактиката на дребния терор принуждава сърбите да напускат родните си места. Скоро албанците представляват 80% от населението на този район (1981 г.), а после и 90% (1990 г.). Опитите на югославските власти през 1990-те да въведат порядък срещат въоръжената съпротива на албанските кстремисти. Когато полицията спира да се справя с разгръщането на мрежа от етрористични организации, в Косово и Метохия навлиза армията.
В този момент Западът започва да говори за „спасение на албанците от сръбското унищожение „. Започват преговори за Косовския въпрос в Рамбуйе (Франция). От сърбите се иска да сподпишат „мирен план“. Една от клаузите му е разполагане на чужди войски в Косово, т.е. фактически военна окупация на района. Белград отказва да го подпише.
Единственото решение се оказва военна операция. Търси се само повод за нея. Предлог за агресията, в която под предводителството на САЩ участват още 18 държави, членки на НАТО, става фалшифициран с помощта на западните специални служби „инцидент“ в косовското село Рачак, където са открити масови жертви – разстреляни от сръбските войски представители на мирното албанско население. По-късно се доказва, че голяма част от загиналите са преоблечени в цивилни дрехи бойци от Армията за освобождение на Косово. И въпреки това „инцидентът в Рачак“ вече еобявен за геноцид, на който трябва незабавно да се реагира.

Бомбардировките
Първите удари по Югославия започват вечерта на 24 март. Те продължават до 4 часа на утрото на 25 март. Главни цели на нотавските бомбардироващи и крилати ракети, които излитаха от кораби в Средиземно море, станаха обекти на ВВС и на ПВО, както и военно-промишлени предпирятия в районите на Блеград, Прищина, Подгорица, Батайница, Ужиц, Куршумлия, Нови-Сад, Панчево, Крагуевац. После на НАТО се наложи методически да унищожава и инфраструктурни обекти — мостове, заводи, транспортни възли, електростанции.
78 дни продължиха непрекъснатите бомбени удари. 11 седмици продължи операцията на натовските ВВС. По данни от сръбски източници, нанесени са 2300 авиаудара по 995 обекта. В нея са участвали 1 150 бойни самолета. На земята са паднали 420 000 беоприпаса с общо тегло 22 000 тона, в т. ч. 20 000 тежки авиобомби, 1 300 крилати ракети, 37 000 касетъчни бомби, снаряди с обеднен уран.
Жертви на операцията са приблизително два милиона мирни граждани и 1000 военнослужещи, 5 000 са ранените, без вест пропадат над 1 000 души. На практика изцяло е унищожена военно-промишлената инфраструктура на Сърбия, разуршени са повече от 1 500 населени места, 60 моста, 30 на сто от всички училища в страната, около 100 паметника. Материалните щети от бомбардировките се оценяват между 30 млрд и 100 млрд. щатски долара.

Спомени на очевидците
През последните две години ТАСС събираше свидетелства на очевидци, перживяли бомбардировките от най-различни слоеве на обществото — политици, лекари, учители, военни, журналисти и учени. Възможно е тези спомени в скоро време да видят бял свят.
Александър Вучич, президент на Сърбия : „Символ на бомбардировките, от които всички бяхме шокирани, стана фактът, че те [натовците] говореха за съпътстващи загуби. Загинаха много деца, повече от 90, нов сички помним малката Саня от Варварин, която беше най-добре по математика, малката Милица Ракич, двугодишно детенце от Батайница, което загина под бомбите. Невинни деца. И те станаха символи на това старшноп рестъпление, извършено срещу Сърбия и нашия народ „.
Амфилохий, митрополит Черногорский и Приморский: „През 1999 г. бях в Косово, през цялото време бях в Печската патриархия. Помня как погребвах убитите натовци и косовските боевици. Дълбоко в паметта ми има един спомен. Това се случи на 12 юни, когато беше пирето някакво решение Сърбия да изтегли войската си от Косово. Отидох в Прищина, спомням си хората, които бягаха от селата на каруци, на коне (след армията –б. ТАСС), сираците, войниците. Тогава видях белия кон, който бягаше пред нас. Когато се връщах, пак го видях – беше мъртъв. „.
Войслав Шешел, лидер на Радикалната партия: „Криех деца в Белград, докато си мислех, че домът ми в Батайница е разрушен. Заведох децата си при родителите на жена ми в Мириево. Малкият ми син тогава нямаше и годинка. Когато започнаха бомбардировките през първата нощ майка му го смъкна в мазето и го държа там въпреки студа. Дори и на такава възраст той толкова беше щокиран, че в следващите години щом чуеше звук от самолет, бягаше и се криеше“.
По време на бомбардировките в Белград работят руски журналисти от ТАСС: Тамара Замятина и Николай Калинцев.
Тамара Замятина, наградена с Орден за мъжество, подробно описва събиитята в кинагата си „Не стреляйте: аз съм журналист!“ (2000). Нейният съпруг, Николай Калинцев, разказва: „В първия ден отидохме на местопроизшествието, когато се връщахме мостът вече го нямаше, гореше сградата на Министерството на вътрешните работи. Един път едва не попаднахме под бомбите, спаси ни само фактът, че докато пътувахме, натовците бомбардираха един водопровод и ние останахме да поприказваме с хората, които бяха останали без вода. Натовските самолети летяха на голяма височина, където не ги достигаха нито МиГ-29, на въоръжение в югославската армия, нито ПВО. А сърбите се заканваха, като размахваха юмруци срещу небето: „Само се спуснете и ние ще ви покажем! “ Все пак успяха да свалят един самолет-„невидимка“, а ние бяхме първите, които писаха за това. Тамара Замятина описва всички наши тасовски премеждия и съобщения за войната „.

Въздействието на обеднения уран
На първо място то е свързано със снарядите с обеднен уран. На второ, при бомбардиране на нефтопреработвателни и нефтохимически заводи се получава заразяване на водната система на страната с токсични вещества. Изчислено е, че върху територията на Сърбия за трите месеца агресия са изсипани 15 тона обеднен уран. Това е довело до епидемия от рак сред населеинето. Сърбия зае първо място по брой на онкологичните заболявания в Европа. През първите десет години от рак са се разболели 30 000 души, от тях са починали между 10 и 18 хиляди. Световно известният сръбски акад. Любиша Ракич изчислил, че като обем този уран стига да се произведат 170 атомни бомби като тази, която САЩ пусна над Хирошима на 6 август 1945 година. Най-често срещаните последици за човешкия организъм се свързат със заболявания на щитовидната жлеза, злокачествени образувания, синдром от войната в Персийския залив, Балкански синдром, както и мутации на плода при бременност.
Освен това изследвани са и последиците на обеднения уран за глобалното замърсяване на въздуха и почвата.

Равносметки от агресията
Краят на агресията на НАТО в Югославия идва с Кумановското военно-техническо съглашение от 9 юни 1999 г. Според него сръбската войска и полиция в Косово иМетохия се заменят с международни миротворци. Бомбардирането спира по обед на 10 юни. В същия ден СС на ООН приема Резолюция 1244 за статута и мирното урегулиране на Косово. На нейна основа в южната сръбска провинция пристигат 37 200 военни от международните сили за Косово (KFOR), под командването на НАТО. Те са от 36 държави от целия свят.
Девет години по-късно, процесът на разпад на Югославия, който започна с бомбардировките на НАТО, приключва с едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово на 17 февруари 2008 г. През 2010-та Международният съд на ООН призна за легитимно решението на косовския парламент за обявяване на независимостта. Така, Косово и Метохия — люлката на сръбската история култура и православна вяра, под ръководството и с подкрепата на западното съ-общество, окончателно са откраднати от придошлите „косовари“ – косовски албанци, преселили се на исконната сръбска земя. Днес Република Косово, според Белград, е призната от 100 страни, а Прищина твърди, че те са 117. Не са я признали повече от 60 държави, като сред тях са Русия, Израел, Китай и пет държави от ЕС.

Бомбата, която все още не е избухнала
Днешна Сръбия се охитва да формулира своето отоншение към събитията отпреди 20 години въз основа на максимата, обявена от президента на страната Александър Вучич: „Простихме, но не забравихме „. До колко успешен може да е подобен подход към миналото, ще покаже историята. Засега настроението на хората сочи друго. Преди година бе проведено широко допитване за отношеинето им към събитията от 1999-та. Данните сочат, че две трети ог гражданите на Сърбия (62%) не сап ростили на НАТО за бомбардировките и не приемат извинения, в същото време около една трета от анкетираните, предимно младежи, са склонни да забравят за миналото. Абсолютно мнозинство сред гражданите на тази страна (84%) обаче се обявява категорично против присъединяване на Сърбия към НАТО.
Следите от бомбардировките са не само в душите и по телата на сърбите. Те се откриват по цялата територия на страната, където авиацията на НАТО почти цялата известна някога икономика. Животът продължава, а вместо унищожените мостове се градят нови – в Нови Сад преди година тържествено беше открит новият Жежелев мост, вместо унищожената от бомбите Белградска телевизионна кула бе построена нова, два пъти по-голяма. В Блеград обаче има едно място, което и до днес не смеят да възстановят. Точно срещу правителството се намира полуразрушеното здание на Генералиня щаб на Югославия, което бе бомбардирано на 30 април 1999. Говори се, че там и до днес има една бомба, която все още не е избухнала, която не може безопасно да се извлече от основите на сграда, разположена в гъстонаселения столичен център.
Тази именно неизбухнала бомба е символ както на отношенията на НАТО към сегашна Сърбия, така и на сръбсикя народ към военния блок. Очевидно, 20 години след бомбардировките главната цел на Запада – на теритоирята на Сърбия да се създаде независимо Косово, все още не достигната до край. Въпреки 20-годишните усилия за натиск въпросът за Косово все още не е разершен. Белград не признава независимостта на совя автономен район въпреки ожесточения натиск, който упражнява Западът и „моркова“ , който му предлага под формата на възомжност страната да влезе в ЕС.
Развръзката на този трагичен възел на историята предстои. Надявам се, че накрая той ще се развърже, но така че децата в РУсия и Сърбия да не изпитват ярост и безсилиеу, докато гледат новините по телевизията.

Превод и редакция: Ивелина Ватова

 Източник: focus-news.net

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби