В Москва става страшно! Какво се случва с руския президент? Лоши новини за Владимир Путин

loading...

На 26-ти май т.г. московският институт за проучване на общественото мнение, ВЗИОМ, е публикувал резултатите от проведено през миналия месец изследване сред руското население.

Ръководителите на проучването Михаил Дмитриев и Сергей Белановски не са използвали обичайните квантитативни социологически методи.

За целта е бил приложен метода на „Дълбочинните въпроси”. Центърът на тежестта на този квалитативен метод, предполага едно навлизане в дълбочина в схващанията и разбиранията в обществото за протичащите в него процеси. В случая се прилага най-често силен фокус върху една група от хора под формата на групово интервю. Интервюиращият „измъчва” група, състояща се по правило от 8 до 12 души, с въпроси и записва получаваните отговори, без да изразява собствено мнение или да води диалог.

Такива групи са били взети на фокус в Москва, град Владимир и в град Гус-Хрусталний, област Владимир. В тези групи за интервю са били включени готвачи, шофьори, заварчици, пенсионери, женив домакини, пазачи, самостоятелно работещи, работници от сектора на услугите, механици, адвокати, менажери, инженери.

Резултатът показва 30,5% доверие в руския президент. Това е най-ниското ниво след 2006 година. През юли 2015 година, след анексирането на Крим, този процент е бил 71.

Социологическото проучване от май 2019 показва, че доверието в Сергей Шойгу , министър на отбраната е 15,1%, във външния министър Лавров – 12%, следват Владимир Жириновски - 9,5%, премиерът Медведев с 7,2%, Генади Зюганов – 5,6%, Павел Грудинин – 3,2% и Сергей Миронов с 1,5%.

Този резултат е поместен на 30-ти май в статия на вестник „Московски комсомолец”, озаглавена: „Търпението на хората може да има и край”. В подзаглавие е добавено –  „Настроението в обществото е станало много по-радикално”.

Според Белановски (професор в Руската Академия за Народно Стопанство към президента на РФ), скоростта на промените в главите на руснаците се увеличава. Хората от интервюираните групи са се оплаквали от повишаване на пенсионната възраст, по-високите данъци и вноски, галопиращите цени, проблемите в здравеопазването и обидно ниските заплати. Видно е, че в Русия в засилена степен се оформят две съсловия: наследствена номенклатура и обеднялото население.

По нататък Белановски споделя, че руснаците не са въодушевени от поведението на своята страна на световната сцена. „ Външната политика, която преди една година имаше подкрепата на съществена част от запитваните хора, днес на практика не се одобрява абсолютно от никой. Основните аргументи на интервюираните са: Ние нямаме нужда от Сирия и Венецуела, това не са наши проблеми и наши войни. Ние инвестираме там огромни парични суми, а самите ние живеем в бедност и бедността се изостря. Освен това някои от интервюираните са изразили опасение, че днес самата Русия е в положение тя да предизвика една голяма война. Запитаните категорично отхвърлят една такава стратегия и почти единодушно настояват, че Русия има нужда от миролюбива външна политика.”

Според доклада на Белановски, руските хора разглеждат въпроса за западните санкции съвсем по друг начин:” Имаше времена, когато те казваха, че санкциите са благоприятни, защото това тласка към започване и развиване на собствени производства и т.н. Но днес те са отрезвели, защото нищо положително не се стартира. Между интервюираните имаше хора, които познаваха много добре производствената сфера. Те казваха, че ние все още закупуваме по-голямата част от принадлежностите от чужбина.”

Хората си задават въпроса: „ Накъде вървим и защо ние страдаме под всички тези неприятности.” Интервюираните са искали откритост от властта, дискусии, прозрачни способи при вземане на решения и контрол върху тяхното изпълнение. Получените резултати отразяват наличните у групите хора възгледи и настроение, че политическата система в Русия трябва радикално да бъде преструктурирана в последваща демократизация. Трансформацията на масовото съзнание би могло, по мнение на социолозите да доведе до един преход към нови политически практики и Русия би могло да попадне в една обхватна политическа криза.

Хората са говорели за подчертана изолация на Властта в страната. „ Властта е започнала напълно да се отдалечава от народа. Изказват се мисли, че самият Путин не управлява държавата. Смята се, че на него се поднася един вид ненадеждна информация и половината от нея не е обективна.”

Интервюираните не биха могли да си представят, какво би могло да предприемат властите, за да си повишат отново рейтингите. Разширяването на територията на страната, примерно за сметка на Белорусия, по-голямата част от интервюираните не желаят повече. Пенсионерите също не желаят това.

Всичко това подсказва, че често цитираната теза на Юлия Латинина , че руснаците вярват повече на своя телевизор, отколкото на хладилника си, вече не функционира...

По статия в германски медии от юни 2019 на професор, д-р Еберхард Шнайдер,  вицепрезидент на Международния съюз на икономистите , IUECON, Санкт Петерсбург, ръководител катедра по политически науки в университета в Зиген, Германия и  директор на Научното направление на Института „Запад-Изток” в Берлин.

Автор: Kayzer, bradva.bg

18.06.2019

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби