Ще ронят сълзи! Ето кой ще е най-потърпевш от икономическата война срещу Китай. Не са китайците!

loading...

Търговската война, която САЩ започна през 2018 година срещу Китай е само една малка част от от една мащабна властова игра, в която американският президент използва и методите на популизма.

loading...

Реториката на Доналд Тръмп, предлага голи обещания към твърдото ядро на неговите американски избиратели, но никога не показва, че търговската война с Китай например, ще навреди най-много на хората и фирмите в САЩ.

Седейки в Белия Дом, президентът продължава да смята, че наложените вносни мита спрямо Китай са едно голямо достижение. Личният мисловен свят на Тръмп не включва разбирането, че тези мита облагат с допълнителни разходи американските производители и потребители.

На 30-ти септември м.г. САЩ наложиха вносни мита от 10%, които доведоха до едно общо стойностно облагане на китайския внос с 200 милиарда долара. На 1-ви юни 2019а дойде второто увеличение. И тези мита бяха повишени от 10% на 25%. Тази разлика от 15% означават нови 300 милиарда долара. Факт е, че през първо полугодие на тази година, китайският износ към САЩ е спаднал с около 10%. Но има и друг един факт, че китайците разполагат с един огромен вътрешен пазар, който все още не е достигнал степен на висока задоволеност, а за презадоволеност не може да става и дума. Ако през 2005-та година външнотърговският оборот на Китай правеше 60% от БВП на страната, то през 2018-та това са само 40%. От 2007-а до 2017-та година частното потребление в Китай се е увеличило от 36% до 39% от БВП. Но е известно, ще през последното тримесечие на 2018-та година покупките на автомобили, жилища и дори някои хранителни стоки в Китай са намалели. Китайците имат невероятни способности да освобождават вътрешна енергия, когато са под натиск и това е един момент, който за съжаление се подценява на Запад, чиито правителства, а и население са относително по-разглезени от дисциплинираните, работещите, но и знаещи много китайци.

Търговско-икономическата атака, която бе започната срещу Китай, може да бъде добре анализирана, ако се проследяват кратките анонси на американския президент, като тази реплика от миналия месец например: „ние ги натиснахме и причинихме на Китай до сега една загуба от 15 трилиона долара“. Дали има реални загуби и колко точно са те, това знаят само висшите менажери на китайското стопанство. Загуби има, това е ясно. По-лошото е, че се артикулира една открита политика на навредяване на най-големия партньор. Или казано на жаргон - той да бъде „дърпан за шлифера“, като му се правят гадории.

И за да е популизмът по цветист и разнообразен, американският президент, планирано използва кулоарите на срещата Г-20 в Осака в края на месец юни, и разкритикува и своя стратегически съюзник в Азия, Япония с думите: „Японците продават за милиарди долари автомобили на американския пазар, докато купуват от нас само пшеница. Така не може!”. Същият ден той се обърна и към Китай: „ние се договорихме с президента Си, да продължим преговорите по митата и да отложим с 3 месеца влизането в сила митническото увеличение на 25%“. В Осака Тръмп предава на президента Си дълъг списък с американски селскостопански стоки и веднага обещава на своите сънародници-фермери, че към тях ще потекат поръчки за милиарди от Китай. И за да е пиеската за отвличане на вниманието и инсинуиране на стрес, страхове и никому ненужно напрежение, която се разиграва на световната арена от няколко години, от другия ъгъл в коридорите на Г-20 се обади и руският президент с изказване, че „Тръмп бил много талантлив човек“.

А през последната седмица в английските медии излязоха поверителни доклади на британския посланик във Вашингтон до английското Външно министерство, в които той оценява Доналд Тръм като „дисфункционален, несръчен и неспособен и заемайки най- важния държавен пост в света, като човек излъчващ неувереност в себе си...“. Разбиващите оценки за Тръмп като личност и стила му на работа, официално правени от напуснали го съветници и министри могат да запълнят една цяла тетрадка. Но проблемът се състои в друго – какво би могло да очакват американските избиратели и целокупното население на САЩ ако нещата продължават да се развиват по този сценарий?

Защото популизмът разбира се е насочен основно към американското население. На него президентът интензивно внушава, че търговската война с Китай е едно благо за САЩ. Дали той си вярва или не, че едни високи мита биха донесли на практика приток на милиарди в хазната на САЩ, ние не можем да знаем, но той твърди, че тези мита ще ускорят растежа в Америка и ще възобновят закритите производствени възможности. Американски аналитици изказват и мнения, че Тръмп съзнателно търси пътища за дообъркване на силно деиндустриализираната икономика на страната и дори се изказват и мнения, че той може би търси и сериозни поводи за голяма война? Ние може само да гадаем какво се крие зад този всекидневен популизъм. Оценките на анализаторите в областта на сигурността са единодушни, че в момента Западът, воден от САЩ, съвсем не е подготвен за една мащабна война.

Ако Белият Дом храни надежди, че китайците ще намалят съответно своите експортни цени, за да може тези допълнителни милиарди да попаднат в министерство на финансите на САЩ и ако Тръмп действително си вярва, че неговите мита са „оръжие“, както и декларира, то следва да очакваме, че китайците биха направили всичко необходимо, това „оръжие“ да бъде обърнато като бумеранг и полети обратно през океаните и се завърне при източника си. И тогава би се получило така, че американският честен потребител би започнал да плаща по-високи цени за всичко, което желае да си купи. Защото медалът винаги има две страни. Наивността на този популизъм е свързана и с това, че в Белия дом си вярват, или просто заблуждават своите сънародници, че срещу вдигането на вътрешните цени, ще се противодейства със завръщането на американските производители от Азия у дома. Процесът на деиндустриализация на американската икономика и масираното изнасяне на производства и работни места в  чужбина тече десетилетия. Тук всеки един познаващ американската политика на глобализация, би поднесъл една каскада от примери, които доказват, че Доналд Тръмп е голям популист. Но нека подберем един емблематичен пример, който би бил разбран от представители на всички генерации по света.

Всички познават американския концерн NIKE и всички знаят, че е Бранд. Този фирмен гигант, със седалище в Орегон, САЩ е лидер в производството на спортни обувки в света. В него са заети 70 000 американци, но те се занимават с продуктов дизайн, маркетинг, стратегическо планиране и развитие, финанси, изследователска и развойна дейност. Но не всички знаят, че от десетилетия концернът NIKE не произвежда големи количества обувки в САЩ. Най-големите производствени мощности за него работят в Китай , следван от страните от Югоизточна Азия. Интересно би било, ако американският президент, като бивш бизнесмен, може конкретно да разкаже как точно, в краткосрочен план NIKE реално би започнал производството на милиони чифтове спортни обувки в САЩ? Защото, някой от мениджмънта на концерна би трябвало да му докладва, че в момента в САЩ няма подходящи производствени линии за това. Следователно трябва да се построят нови производствени мощности, което би отнело поне няколко години време и би предизвикало големи разходи. От къде NIKE би набавил пари за такава голяма и бърза инвестиция? Китайците биха би го посъветвали да се преустанови бизнеса Спекулация и американците да прекратят сами да си изкупуват собствените акции и да им вдигат курса. Това е практика от 20 години на големите американски концерни. Друга една опция е да емитират нови акции и да генерират пари на борсата. Но в условия на една такава маневра, съпроводена със задължително спадане на печалбата им, курсът на акциите по дефиниция ще полети надолу. Един учил в Харвард умен китаец, който примерно сега съветва борда на директорите на една банка или компания от Шанхай, би попитал Тръмп: ами ако всички американски фирми, които са силно зависими от импорта на продукти от Азия започнат да правят същото, как би се отразило това на пазара на акции на Уолстрийт?

А друг, учил примерно в Принстън или Йейл  китаец, който управлява една от 50-те хиляди фабрики в района на Гуангжоу, Китай, би загатнал на американския президент, че един построен нов завод, никога не съществува сам във вакуума. Той трябва да бъде подвключен в ефективни вериги за доставка и реализация или да бъде част от една ежеминутно пулсираща мрежа. Или, ако NIKE построи три нови фабрики в САЩ, той ще трябва да доставя големи количества гума, кожа, химикали, лепила, памук и други материали за тях. И ако част от тези материали не се намират достъпни, то и за тях ще трябва да се строят нови производствени мощности. Това разбира се би увеличило много разходите за американската икономика. Но китайските менажери биха казали на Доналд Тръмп, че по-важното в случая от разходите е факторът Време, който американците ще го загубят по дефиниция. Защото това не са неща, които стават за една нощ или уикенд.

Но нека доразвием този сценарий, де факто предлаган от популизма, и допуснем, че NIKE

би успял да започне да произвежда минимални количества в САЩ и да оцелее като концерн. Огромните трудности, с които ще се сблъска е, че никога не би постигнал нивото на днешните производствени разходи или същата себестойност?

Ако през следващите години много американски фирми, вярвайки на популизма се опитат да направят същото, то цените на дребно в САЩ като минимум биха се удвоили или утроили, а оборотите в търговията на едро и дребно биха спаднали. А работните места, които се мъчи да обещава популизмът чрез Белия Дом, никога няма и да се появят. Става ни ясно, че популизмът лансира един сценарий, който обрича американската икономика и трудов пазар на страдания и болезнен спад.

А какво би се случило в Китай? Понеже производствените мощности, доставните вериги и работната сила се намират край Шанхай, Шенчжен или Шенгду, ние лесно би могло да си представим, че в тях биха навлезли бързо нови собственици, които светкавично биха започнали да произвеждат спортни обувки. Ако видят, че пазарът в САЩ им е затворен, то чрез гъвкави цени и добър пласмент, те биха се насочили към други страни и клиенти. А и при 1,4 милиарда чифта крака в самия Китай, включително с помощта и на централното планиране, те биха могли да поддържат заетост и успоредно с това да зарадват милиони китайци с красивите маратонки, които са утвърден бранд в света и разбира се и в Китай. Защото има и един сценарий, при който курсът на юана спрямо долара, поради обезценка на последния би се повишил, това автоматично би повишило покупателната сила на средния китаец и би довело до разширяване на местния пазар. Това в крайна сметка е и целта на всяко едно национално правителство. Но ако се получи така, тогава без проблем Китай би имал възможността да продаде своите над един трилион долара американски държавни облигации. Да не говорим, че китайците знаят, че не само САЩ никога няма да им върнат този държавен дълг, но и по-лошото – че китайците на практика сами си изплащат лихвите по него. Ако Китай продаде своята инвестиция в американски държавен дълг, и други азиатски страни биха го последвали и това директно би вдигнало лихвите по американските държавни облигации, би отслабило долара и стимулирало инфлацията в САЩ. А китайците знаят, че средният американец живее на кредит и изведнъж лихви, цени и цялото потребление в САЩ би било здраво обложено с непосилно оскъпяване. А лихвата и цената  винаги е по-пряко свързана с джоба на населението, отколкото едно вносно мито дори.

Резюмето за евентуалните резултати от популистката игра на Тръмп не е никак оптимистично, а играта е подчертано опасна. Защото ако нещата се развиват по този деструктивен сценарий, то се разрушават не само големите двустранни отношения и взаимозависимости, но американският модел, основан на комплексни доставни вериги с целия свят и поток на живи пари, печалби и капитали от света към САЩ, в един момент би се катурнал. Тогава американецът би бил вкаран в един модел със строги национални рамки, с едни ограничени доходи, защото Америка сама ще си отреже достъпа до голямата икономическа , продуктова и капиталова „торта“ в света, от която тя издърпва най-големите парчета за себе си в продължение на десетилетия. Американските потребители и фирми, при един такъв сценарий биха могли да се финансират само от локалния капиталов „басейн”(пазар), съставен само от спестяванията на американците и потреблението би се ограничило само до американски продукти. Защото вносът би могъл да се финансира само с износ на американски стоки и не вече с хартийки, наречени долари...

15.07.2019

Ексклузивно в Bradva.bg

Kayzer

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби