Вековната история на ФК „Велбъжд”, възходи и падения, драми и раздели с общински ръководства, разстрели…

loading...

Един век зад гърба си оставя организираният футбол в Кюстендил. В Първата световна война България е на страната на губещите и у нас навлизат окупационни войски.

В Кюстендил отсядат италиaнски и френски войници, те в свободното си време играят футбол и дават заразителен пример на младeжите от града.

За игрище ползват ливадите на черквата „Свети Мина”, разположена на главната улица „Цар Освободител”. Поставя се началото на практикуването на футболната игра и организиране във футболни клубове. По инициатива на Асен Тонев в една от стаите на мъжката гимназия се събират ученици ентусиасти и създават първия футболен клуб с названието „Моцион” (движение, напредък). Негов председател става Асен Тонев, а подпредседател Еманоил Марков-Манката.

Това става в края на 1919 г., като клубът развива предимно футбол, а понякога организира лекоатлетически състезания и спускания с шейни от Хисарлъка. На следващата година е изработен устав и със собствени средства от София е закупена първата футболна топка, появила се в Кюстендил.

„През 1920 г. е учреден спортен клуб „Ботев”, започват да никнат махленски отбори – „Буря”, „България”, „Славия”, „Осогово”, а младежите от еврейски произход организират отборите „Самсон” и „Макаби”. За игрище се ползва дворът на казармата с позволението на фелдфебелите. Същата година играят помежду си „Моцион” и „Ботев” и резултатът е равен – 1:1. Първият междуградски мач, който „Моцион” е играл в Кюстендил, бил уреден от Асен Тонев посредством неговите братовчеди Ради и Константин Мазникови със софийския спортен клуб „България”. Срещата е играна на плаца на казармата и завършила с чувствителна победа на столичните футболисти. Играни са мачове с „Левски” и „Славия”, завършвали с победи на софиянци. Мнението е, че кюстендилският отбор играе провинциален футбол, изпъстрен с много желание, но слаба техника”, разказва общественикът Кирил Андонов, направил проучването.

„Статистиката показва, че за периода 1952-2017 г. отборът на „Велбъжд” е изиграл приблизително 2000 срещи на републиканско ниво с участието на стотици футболисти, десетки треньори, ръководители и деятели”, разказва Огнян Пешев, дългогодишен съдийски председател и инструктор на БФС.

В „А” РФГ отборът има участие в седем сезона с изиграни 201 мача и 27-мо място във вечната ранглиста на „А” РФГ. В три последователни години – 1999, 2000 и 2001, е бронзов медалист, както и финалист за Купата на Р България през 2001 г. и участие в турнира „Интертото”.

В „Б” РФГ за 30 сезона са изиграни 984 срещи и 18-о място в ранглистата на „Б” РФГ. Във „В” АРГ има участие през 26 сезона. През определени периоди отборът сменя името си: 1952-1956 г. – „Червено знаме”; 1957-1970 г. – „Левски”; 1971-1994 г. – „Велбъжд”; 1994-1998 г. – „Левски”; от 1998 г. отново е „Велбъжд”. При продължителното участие във втория ешелон има години, когато „Велбъжд” е с много силен състав, предимно от местни футболисти, играе красив и резултатен футбол и доставя на зрителите много радостни изживявания.

„За съжаление сега отборът на „Велбъжд” се намира на най-ниското стъпало в родния футбол – Окръжната група. Ознаменувайки тържествено 100-годишния ни футбол, наложително е да се анализира настоящето и да се хвърли поглед към бъдещето. С обединените усилия на общинското ръководство, бизнеса и футболни деятели отборът отново трябва да заеме мястото, което заслужава и отговаря на реалните възможности”, допълва дългогодишният съдийски председател Огнян Пешев. „Годините 1993-1994 са емблематични за футбола – спомня си той. – Сериозно съживяване на футбола в Кюстендил настъпва, когато президент на ФК „Велбъжд” става бизнесменът Валери Ненов. Заслугата обаче е на Стефан Горчев, оказал положително въздействие на В. Ненов за съгласието му да поеме ръководството на футбола в града. Фирма „Пионер”, чийто собственик е В. Ненов, получава някои преференции от общината с цел да се подпомогне издръжката на отбора. Предоставен им беше хотелски комплекс „Спорт палас”, магазини, бензиностанции, зареждане с гориво на някои ведомства и предприятия. Треньор на отбора е Л. Пейчев, Стефан Горчев – технически директор”, спомня си Пешев.

В последен мач за сезона (без значение за класирането) „Левски” /тогавашното име на „Велбъжд”/ побеждава отбора на „Компакт” /Димитровград/ с 5:1. Радостта на феновете е неописуема и празненствата започват веднага след края на мача. На стадион „Осогово” е изградена временна трибуна, места на която заемат президентът на клуба Валери Ненов, треньори, футболисти, общественици и деятели на футбола. Под звуците на градския духов оркестър и бурните овации на публиката отборът начело с президента В. Ненов прави почетна обиколка. Появява се и цистерна с бира, за да бъде веселието пълно. На пл. „Велбъжд” празникът продължава, под съпровода на музика се лее бира, гарнирана с кебапчета.

През 1997 година вече привличането на класни футболисти и издръжката на отбора изисква значителни средства и Валери Ненов не е в състояние да издържа сам отбора. През м. юли са поканени на среща 22-ма местни бизнесмени, но разочарованието е пълно, след като нито един от поканените не се явява на срещата. В този критичен момент на помощ се явява групировките „ВАИ Холдинг” и „ВИС-2” – те предоставят 150 000 долара на президента В. Ненов и още 20 000 долара на общината, основно за разплащане с фирма „Пионер”.

На 18 март 1997 г. в читалището се провежда Общо събрание на ФК „Левски”, на което В. Ненов подава оставка. „На месец издръжката на футболистите за ток, парно, храна, заплати, премии, вода, екипировки, лагери, гостуващи мачове и други ми струва около 40 млн. лева. Дотук всички футболисти са получили заплатите, премиите и трансферите. Никой не ме е принуждавал да се откажа от отбора, просто моето достойнство и човешката ми любов към отбора и Кюстендил ми дават достатъчно основание да взема подобно решение”, обяснява той.

Оставката е приета, като е изказана благодарност на Валери Ненов за добрата основа на кюстендилския футбол и предпоставка за бъдещи успехи, която е положена по време на неговото управление. Възходът на кюстендилския футбол бе негово дело.

С категорично мнозинство за президент на футболен клуб „Левски” е избран президентът на ВИС Георги Илиев, вицепрезидент Валери Ненов, изпълнителен директор Емил Наков и Анани Константинов – член на Управителния съвет.

Новоизбраният президент поставя задача да се извършва качествена селекция и да се отделя по-голямо внимание на детско-юношеския футбол. В началото на месец април за старши треньор е назначен Аспарух Никодимов, доказан професионалист, който подобрява организацията, провежда смислени и разнообразни тренировки.

За сезон 1998-1999 г. старши треньорът Аспарух Никодимов през м. май е заменен с Димитър Соколов. В основния състав участват Красимир Петков, Кр. Бислимов, Стефан Гошев, Росен Петров, Петър Колев, Здравко Станков, Георги Петров, Велко Христев, Мишо Михайлов, Христо Марашлиев, Пламен Петров, Даниел Йорданов.

С подобрена игра „Левски” (Кн) се класира трети и печели бронзовите медали, оставяйки зад себе си ЦСКА, „Локомотив” (Сф), „Славия”, „Нефтохимик”, пловдивските „Ботев” и „Локомотив”. С 16 гола Хр. Марашлиев е трети сред голмайсторите за сезона. За Мишо Михайлов е предложена оферта от Китай и Емил Наков и футболистът през февруари пътуват за далечния изток. По вина на китайците сделката (за 100 000 долара) е провалена, макар в контролен мач.

По идея Емил Наков се прави събрание за смяна името на отбора от „Левски” на „Велбъжд” отново, тъй като има няколко клуба, които се казват така.

„Спомням си, че на 16 март 1998 г. се проведе Общо събрание, на което се взе решение за учредяване на акционерно дружество и смяна името на отбора. Всички 105 легитимни членове гласуваха с „да”. През юни на пл. „Велбъжд” се организира празник по случай завоюваното 3-о място. Бронзовите медали връчва Иван Вуцов, изпълнителен директор на БФС, сред гостите е и Христо Стоичков. Кметът Валентин Вълов награди с почетния знак на Кюстендил футболисти, треньори и деятели на футбола. За доброто настроение се погрижи шоуменът Слави Трифонов с неговия „Ку-ку бенд”, спомня си спортният деятел, тогава общински съветник, Владо Велинов.

„Скандали обаче съпровождат двубоите с ЦСКА, както и тези със Славия. „Белите” имаха връзки със силовата групировка СИК, а нашият отбор бе поет от „ВИС-2”. Двете групировки, естествено, са основни конкуренти в застрахователния бизнес. На конгреса на БФС през 1996 година СИК застанаха зад кандидатурата на Иван Славков, а „ВИС-2” зад кандидата Христо Данов. Преди мач между „Славия” и „Левски” шефовете на двата клуба обещават солидни премии. При домакинството на стадион „Осогово” феновете на „Левски” посрещнаха гостите от София с „Добре дошли, купени шампиони!”. Предната година „Славия” печели титлата и купата на страната, но много шефове на отбори алармират, че яки момчета са „преговаряли” с техните футболисти преди мачовете с „белите”, каза още Владо Велинов.

Треньорът Димитър Соколов е с най-голяма успеваемост сред младите треньори в „А” група – 71% от ръководените от него мачове са завършили с победа: 21 мача – победи 15, равен 1, загуби 5, при голова разлика 36:19. Той успява да изведе „Велбъжд” до бронза въпреки всички перипетии. Успехът на Д. Соколов като треньор е безспорен, но в края на сезона е сменен с Димитър Димитров-Херо. Някои от футболните среди виждат причината в „дългата” ръка на Иван Вуцов (преди Херо се спряга името на сина му Велислав Вуцов).

На пищно тържество бронзовите медали са връчени от президента на БФС Иван Славков. Списъкът на 35-те наградени започва с изпълнителния директор Емил Наков, следват треньорите Никодимов, Йончев, Соколов и Тончев, администраторът Ланов, както и 29 футболисти – от Георги Петров, изиграл 2114 минути в шампионата, до невзелия участие нито за минута Димитър Белчев. Сред наградените са и Саша Вукоевич и Борислав Георгиев, през пролетта преминали в други клубове. За настроението и тържеството на пл. „Велбъжд” се грижи шоуменът Слави Трифонов и „Ку-ку бенд”, а продължението е в дискотека „Нерон” до късно през нощта.

„Към края на сезона се водят разговори между собственика на клуба Георги Илиев и общината относно инвестиционните намерения на „ВАИ Холдинг” и „ВИС-2”. За съжаление до консенсус не се стига, като разногласията са главно около сроковете и реда за изграждане на обектите. Не помагат и протестите пред и във фоайето на общината. Това е основният мотив ФК „Велбъжд” с цялото ръководство да отпътува към гр. Пловдив”, припомня Велинов.

Югозападна България се слави като люлка на футболни таланти, с добре организиран детско-юношески футбол и класни попълнения за отборите от цялата страна. Една констатация от 2001 г. показва, че футболът в Югозападна България е скаран с общините. Хитът е „Велбъжд” – с ежедневни протести в продължение на 2 седмици, със скандирания пред общината и подписка за оставка на кмета. Сред протестиращите са Валери Ненов – вицепрезидент на клуба, и изпълнителният директор Емил Наков. Основните искания са да се отреди терен за строителство на спортна зала и други подобекти, както и редът и начинът на ползване на комплекс „Осогово”.

Краят на протестите е ознаменуван със сключването на договор между общината и ПФК „Велбъжд”. Отреден е нов терен на стойност 109 000 лв., където да бъде построена спортна зала, за предишния имот са платени 6000 лева, при оценка 160 000 лв., или в общинската хазна трябва да влязат 269 000 лева.

Кметът Кирил Алексов /вече покойник/ поставя условие първо да се построи залата, а след това другите обекти, като срокът за строителство да бъде от 24 до 36 месеца. Президентът на футболния клуб Георги Илиев възразява, като посочва, че такава зала се изгражда за около 5 години. Друг спор възниква срещу намеренията на инвеститора да изгради бензиностанция и ТИР паркинг преди строителството на залата.

Протестът има и друго искане – общината изцяло да поеме заплащането на ток, консумативи и да урегулира взаимоотношенията със „Спортни имоти” по пребиваването в комплекс „Осогово”.

Договорът е факт, отборът на „Велбъжд” се завръща на стадион „Осогово”, но краят е печално известен – цялото ръководство начело с Георги Илиев и отборът отпътуват за гр. Пловдив, с което приключва златната ера на кюстендилския футбол, умират и надеждите за изграждане и модернизация на спортната база.

Дни по-късно собственикът на клуба Георги Илиев закупува акциите на „Локомотив” (Пловдив). На 23 юли се провежда Общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване регистрацията на „Локомотив” и за преименуването на „Велбъжд” в „Локомотив 1936”. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на „Велбъжд” в „А” РФГ. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив. Президент на клуба е Георги Илиев, изпълнителен директор – Емил Наков, гръбнакът на отбора са футболисти, които играха на терените в Кюстендил.

През 2004 г. „Локомотив” (Пд) става републикански шампион. Треньор на отбора е Едуард Ераносян с помощник Иван Маринов, шампиони от бившия отбор на „Велбъжд” са Красимир Петков, Иво Михайлов, Ванчо Траянов, Петър Колев, Георги Петров, Методи Стойнев, Екундайо Джейоба.

На следващата година „Локомотив” играе в плейофите на Лига Европа. През месец август в Бургас побеждава и елиминира ОФК „Београд”. Победата трябва да се отпразнува на Слънчев бряг, но президентът на клуба е убит преди пристигането на отбора.

След Георги Илиев за известен период президент на клуба е друг известен кюстендилски бизнесмен – Александър Тасев-Остап. За съжаление и него настига участта на Г. Илиев – разстрелян е в гр. София и с това приключва кюстендилското участие в ръководството на ФК „Локомотив” (Пл).

Инициативен комитет начело с Георги Петров, бивш футболист на „Велбъжд” и „Локомотив” (Пд), организира през 2015 г. футболна среща между ветераните на двата клуба, посветена на десетгодишнината от смъртта на Георги Илиев.

И така в продължение на 7 сезона в „А” РФГ (1953-2017 г.) „Велбъжд” изиграва 201 мача, от които победи 98, равни 27 и 76 загуби, голова разлика 299:269 и 321 точки, с което се нарежда на 27-мо място във вечната ранглиста на Първа лига.

Най-изявени голмайстори:

– Мишо Михайлов – 54 срещи с 49 отбелязани гола, а като се прибавят още 18 гола в „Б” РФГ, се изравнява по голове с Милчо Смилянов;

– Бойко Величков – 37 срещи с 29 гола за „Велбъжд” и общо 68 гола в „А” РФГ;

– Христо Марашлиев – 34 срещи с 28 гола за „Велбъжд” и общо 71 гола в „А” РФГ;

– Пламен Петров – 60 срещи с 41 гола за „Велбъжд”.

От игралите в отбора на „Велбъжд” рекордьори по участие в „А” група са футболистите:

– Ванчо Траянов – с 325 мача в елита, 25 за „Велбъжд”;

– Кирил Котев – с 316 мача в елита, 1 за „Велбъжд”;

– Траян Дянков – с 302 мача в елита, 21 за „Велбъжд”;

– Тодор Праматаров – с 94 гола в елита, 3 за „Велбъжд”;

– Христо Марашлиев – със 71 гола в елита, 28 за „Велбъжд”.

ГЕРГАНА ИВАНОВА, struma.bg

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби