България се промени, но хората не го усещат истински нито с душите си, нито по джоба си

loading...

 

На 23 ноември се навършват 3 десетилетия от учредяването на КТ „Подкрепа“ в Пловдив. За дейността и ролята на синдикалната организация в годините на прехода и сега разговаряме с местния лидер Атанас Кръстев.

Г-н Кръстев, КТ „Подкрепа“ Пловдив стана на 30 г. Каква е равносметката от дейността на синдиката за този период?

Ако през 1989 г. някой ме беше попитал дали има професия синдикалист, тогава бих казал, че такава няма. Но заради спецификата на работата, която е свързана с голямото психическо напрежение, смятам, че е доста трудна професия. По онова време бях на 29 години и работех в системата на „Обществено хранене“. Малко след митинга в София се събрахме в сладкарница „Младост“ в Пловдив с д-р Константин Тренчев, Стамен Кривошиев и още 30-ина души за учредяване на първата в страната местна организация на „Подкрепа“. Сигурно в града се беше разчуло, защото в един момент се оказа, че пред заведението имаше около 2000 души. Същата вечер бях избран начело на местната организация. Няма да забравя - тогава направихме два списъка с хора, които се записаха при нас. Единият остана при мен, а другия го взе случаен човек. По-късно разбрах, че

вторият списък е предаден на Държавна сигурност. 

Относно равносметката за тези 30 г. бих казал, че в рамките на т. нар. преход КТ „Подкрепа“ бе една от първите три независими организации заедно с „Екогласност“ и Дружеството за защита на правата на човека. През тези години организацията ни не само успя да оцелее, но успя да се наложи и да се институциализира на базата на това, че е обществена и хуманна структура, която отстоява човешките и синдикални права на трудовите хора в страната. По свой начин сме доказали, че сме се борили не само против негативите на обществото - антихуманност и корупция в страната. Наложихме се, създавайки структури и политики, и сме дали своя скромен принос в новата история на българската държава след 1989 г. Работихме и за влизането на България в ЕС и НАТО. Имахме виждане за реформи, които в голяма степен не можаха да се случат така, че обикновените хора да ги усетят и с душите си, и по джоба си. Всички смятахме, че ще успеем в рамките на 5-6 г. да завършим този т. нар. преход, с което да се подобри качеството на живот и България да бъде добро място за живеене. За съжаление, това не се случи толкова бързо, но безспорно промяна има. Ние като организация участвахме в първите процеси на демокрацията и за нас не 10 ноември е датата, която дава нейното начало.

Падането на Тодор Живков бе знак, че ще има промени в страната, но това беше партийно разместване.

Ние участвахме активно и създадохме предпоставката за първите демократични  промени, когато бе премахнат чл.1 от Конституцията, респ. се елиминира водещата роля на БКП. После участвахме в опитите и смяната на самия комунистически модел, в националната стачка срещу Андрей Луканов. Участвал съм и в стачката в "Марица - изток" и в много други.

За 30 години не се ли изкушихте да влезете в политиката?

Влизайки в реалната политика, с която синдикализмът е свързан по някакъв начин,ще загубя в известна степен определени ценности. Но политиката не е толкова мръсно нещо, тя зависи от всеки един от нас. Иначе в личен план „Подкрепа“ много ми е дала, но и много ми е взела.

Безспорно синдикат КТ „Подкрепа“ играеше огромна роля в защита на работниците и служителите в Пловдив в преломните години на прехода. В тази връзка кои са най-паметните за вас моменти с траен отпечатък?

В годините успяхме да създадем екип с ценностна система и да защитаваме гражданските, трудовите и човешките права не само на нашите синдикални членове, а на пловдивското гражданство. Още навремето създадохме чисто социални политики за подпомагане на социално слаби хора, за подпомагане на различни рискови групи и създаване на техни структури. През 1989 г. КТ „Подкрепа“ беше един от гръбнаците на СДС. Неслучайно управлявахме и вестник „Свобода“, тъй като тогава СДС не беше юридическо лице. Намирахме хартия и варианти за неговото издаване, тъй като тогава в Пловдив излизаше единствено „Глас“ - вестникът на т.нар. номенклатура.

Когато СДС спечели изборите в национален план и д-р Желев стана президент, след един дебат ние напуснахме сините с мотив, че

политиците имат властта, а ние, синдикатите, ще браним интересите на хората.

Когато се направи стачката на шофьорите в София, тогавашният министър- председател Филип Димитров прие, че това е война на „Подкрепа“ към СДС, което не е така. Хората ни имаха проблеми с условията на труд, с работно облекло, с работно време, така че стачката си беше справедлива. След това една от големите стачки в градския транспорт в Пловдив беше проведена именно от „Подкрепа“ - Пловдив. Няма да забравя и стачката в бившето предприятие за дограма и железни конструкции в Пловдив ТКМК „Райчо Кирков“. Там хората, около 1000 души, се вдигнаха заради неизплатени заплати. Тогава още нямаше закон за уреждане на колективните трудови спорове. Акцентирам върху стачките, защото за хубаво или за лошо, те са един от инструментите, без които не може по никакъв начин да се защитят интересите на хората. Като цяло организацията в Пловдив успя да наложи общоградска позиция и неразделна част от система, касаеща не само права, но и създаване на предпоставки за развиване на мисловни политики на малки групи общества, които да опитват да формират голямото гражданско общество. А гражданското общество в България все още не е на такова ниво, че да отстоява определени принципи и да се бори с политическата конюнктура, без значение каква е тя. А това, че

успяхме да запазим духа на организацията,

е дело на всички, които сме в нея, и хилядите, които са членували и продължават да членуват при нас.

Каква е днешната роля на КТ „Подкрепа“ в обществено-икономическия и политическия живот на страната?

Към днешната дата в регионалната организация работят 13 експерти - юристи, инженери, икономисти. Основната материя, върху която се работи, е трудовоправна защита, защита по дискриминации, човешки права, както и опит да решаваме социално-битови проблеми на нашите синдикални членове. Имаме добър опит и добри постижения в съветите по социално сътрудничество и комитетите по условия на труда на ниво община и област, както и комуникация с различните институции в Пловдив и страната - общини, съд, прокуратура, МВР и др.

По какви въпроси хората най-често ви търсят за помощ?

Най-голямата проблематика е свързана с неизплатени заплати на работници и служители, когато предприятието е в процедура по несъстоятелност. Също и когато някои работодатели дължат определени суми на служителите си. В тези случаи се явяваме като арбитраж и убеждаваме работодателите доброволно да се разплатят с хората, за да не се стига до съд. В противен случай нашите юристи се ангажират с необходимата процедура. В момента решаваме такъв казус в шивашко предприятие в Раковски. Заедно с Инспекцията по труда успяхме да го обявим в несъстоятелност и помагаме на хората да получат парите си според Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

 

Атанас Кръстев е роден в Пловдив на 30 март 1958 г. Той е един от учредителите на регионалната синдикална организация на КТ „Подкрепа“ и 30 г. е неин лидер. Още в годините на прехода е сред хората, които дават всичко от себе си в името на демокрацията. Без да има юридическо образование, той е печелил стотици трудовоправни дела, защитавайки интересите на онеправдани хора. Живее в женско царство. Щастлив баща е на три дъщери и една внучка. Често ходи до манастира в Атон - там коси трева и бере маслини, а скоро ще пътува, за да вземе от там причастие. 

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби