Младите лекари: Какво е да си психиатър в България?

loading...

 

 

Развитието на едно психично разстройство или психично заболяване не е внезапен рязък процес. Това по-скоро е каскада от различни събития, които могат да водят началото си още от много ранно развитие и никога не се знае кога нещо може да бъде отключено, казва д-р Илия Делев от Центъра за психично здраве в Пловдив.

Често обаче в кабинета на младия лекар идват и хора, които нямат някакво заболяване, а просто изпитват затруднения и проблеми в ежедневието си. Не се чувстват добре след изживени психотравмени събития, например смърт на близък човек или тежка материална загуба.

„Хората най-често идват тук, защото се чувстват притеснени, защото имат някакъв проблем. Било чисто телесно - някакви болки, оплаквания, било защото не могат да се справят с ежедневието си или не могат да комуникират достатъчно добре. Диапазонът в оплакванията наистина е много голям и различен. Но най-често това са хора, носещи класификация човек с психично заболяване или психично разстройство, което нерядко е съпътствано с проблеми в социалния кръг, в личен план. Неща, които обикновено са много лични за човек. Най-често с това се сблъскваме”, посочва д-р Делев пред TrafficNews.bg.

Той работи като специализант в Центъра за психично здраве от три години. Още като студент забелязва, че има афинитет точно към тази насока в медицината. Решението какво да специализира обаче взима по време на един от стажовете си в психиатрична клиника. „Попадайки там, се почувствах на място. Така разбрах, че това е насоката, в която искам да се развивам. И от тогава следвам тази насока”, споделя медикът.

Ежедневието му е динамично, което до голяма степен поддържа и интереса към работата. Среща се с много и различни хора, всеки със своите проблеми, а ден с ден не си прилича. Признава обаче, че той и колегите му няма как поне малко да не станат съпричастни към пациентите, защото, идвайки тук, те очакват разбиране. И много от хората, с които е работил, са останали в съзнанието му. 

„Пациентите с психични заболявания и разстройства често срещат затруднения в социалното си съществуване. На всеки от нас се е случвало, разхождайки се на публично място, да види човек, който се различава. Облечен е например несъответно за сезона или за мястото, на което се намира, с по-занемарен външен вид или такъв, който открито саморазговаря. Ако ви е направило впечатление, отношението на обществото към тези хора е като че ли да ги отбягва, да ги игнорира. Околните избягват да влизат в директен контакт. За мен това е по-скоро като отражение на т.нар. стигма психично болен. Така че тези хора, идвайки тук, много често търсят това, което навън не получават достатъчно, а именно разбиране. Разбиране, че не са лоши, а просто те имат страдание, на което трябва да се обърне внимание”, казва д-р Илия Делев.

Няма обаче конкретна формула как да се държим с психично болен човек, когото срещаме на улицата. Всичко зависи от конкретната ситуация и състоянието на болния. В някои случаи най-добрият начин е към този човек да бъде подходено с разбиране и съпричастност. Но ако става въпрос за случай на изразена възбуда и агресивни реакции, спазването на дистанция е препоръчително.

В забързаното ежедневие, в което живеем пък, съветът на лекаря е да намираме повече време за себе си и за нещата, които ни носят удоволствие. „И нека хората не се притесняват да ни потърсят, ако смятат, че имат нужда от помощ, разбиране, дори само разговор. Ние затова сме тук”, допълва д-р Делев. И припомня любимия си професионален анекдот, който гласи, че няма здрави хора, има само непрегледани такива.

 

Източник: Glas.bg

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби