Абсурдно! Къде по света е незаконно да умреш

loading...

Звучи като шега, но дали няма и основателни причини умирането да бъде забранявано на определени места по света, пита в своя публикация „Гардиън“.

537 души живеят с Селия, малко средновековно градче върху хълм, което са намира точно на топката на стъпалото на „ботуша“ Италия. През 60-те години населението е било три пъти по-многобройно, а днес повечето хора са на възраст над 65 години.

Работата е там, че законите на Селия имат средновековен привкус. В отговор на демографската криза, кметът Давиде Цикинела подписал Наредба 11, която забранява „да се разболяваш в границите на общината“. Наредбата изрично забранява и умирането. Който егоистично откаже да изпълни задължението си според наредбата и не се яви на медицински преглед, може да очаква глоба от 10 евро годишно.

Селия обаче не е първият град в света, който опитва да постави умирането извън закона. Дори не е сред първите пет. Подобни стъпки бяха предприети в Кюно (2007) и Сарпуран (2008) във Франция, Биритиба Мирим в Бразилия (2005), Ланхарон в Испания (1999) и Фалчано дел Масико (2012), също в Италия. Във всички тези случаи в центъра на събитията е било местното гробище, което отесняло и принудило местните власти към отчаяни стъпки.

„Имахме много тежък проблем“, спомня си бившият кмет на Кюно Филип Герен. Той искал да построи ново гробище върху неизползваема земя в близост до местното летище, но не получил разрешение от Префектурата. Това му се сторило абсурдно, след като земята била отредена за далеч по-шумна дейност – да бъде построен супермаркет. „Говорих с много хора“, припомня Герен, „Опитвах да си направя среща с префекта. Изпратих писмо до министерството дори. Безуспешно. Бяхме объркани и решихме: „Добре, след като може да одобриш супермаркет, а не можеш да одобриш гробище, тогава ние трябва да забраним на хората да умират.“

Дори и където властите приемат, че понякога хората все пак умират, се предприемат стъпки това да не става на определени места. През пети век преди Христа Тукидид написал, че умирането (както и раждането) е било забранено на свещения остров Делос, за да бъдат умилостивявани боговете. „Всички могили на умрелите на Делос бяха изровени“, пише Тукидид, „и било обявено, че в бъдеще на острова не са разрешени нито раждания, нито умирания; който е тръгнал да умира или да ражда, да се закара до Ринея (съседния остров – б.р.)”.

Подобна идея се появила и на японския остров Ицукушима, който е свещен за Шинтоизма. Там умирането и раждането са били забранени до 1868 г. и все още няма нито гробища, нито болници. За щастие и двата острова – и Делос, и Ицукушима, са много малки и в близост до друг остров, така че „божиите изисквания“ са били лесно изпълними.

Не може да се каже същото обаче за град Лонгийър на арктическия норвежки остров Шпицберген, където умирането е забранено от 1950 г. насам. Причината е, че погребаните трупове в местното гробище просто не се разлагали заради студа. Наскоро в някои от телата били открити живи останки от вируса, който предизвикал пандемията от Испански грип през 1918 г. Днес хората, които наближават края на живота си в Лонгийър, заминават със самолет към сушата за последните си дни.

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби