Ето кой празнува имен ден днес

loading...

 

 

На 30 ноември Православната църква отбелязва с празнична литургия деня на Свети Андрей Първозвани, един от дванадесетте апостоли и ученици на Иисус. Независимо че на този ден православната църква чества празника на Свети апостол Андрей, то неговият произход е свързан с езическото минало на българите. За това говори и фактът, че този празник е наричан още и Мечкинден.

 

Св.апостол Андрей е разпънат на кръст, с формата на буквата “Х”, в гръцкия град Патра, наречен по-късно в иконографията “Андреев кръст“. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава и в разказа за нахранването на народа с петте хляба и трите риби.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: “Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест, че е намерен Месията, и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: “Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци”. И те последвали Христос навсякъде, и станали свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.

 

Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните вярвания и познания в областта на астрономията, на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.Тази представа обяснява поредица от обредни действия, които целят осигуряване на плодородие и изобилие през идващата стопанска година.

 

Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

 

Честването на този празник и вярванията на българите доказва, че нашият народ е имал астрономически познания, които са наследство от далечното минало.

 

Според преданието, Свети Андрей бил отшелник в планината и там обработвал малка нива с единствения си вол. Но един ден мечка изяла животното. Разгневил се Андрей, уловил звяра и го впрегнал в ралото.

 

Оттогава яздел мечката и с нейна помощ обработвал земята си. Затова светецът се тачи и като покровител на най-свирепите животни по нашите земи. На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: “На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия“.

 

В миналото старите хора са вярвали, че на Андреевден се извършва прехода от есентта към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това равноденствие започва и астрономическата зима. На този празник в някои райони на страната се приготвя обредна храна от зърнени храни и която се раздава най-много на три къщи.

 

Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

 

На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби