Българският Индиана Джоунс – проф. Овчаров, хвърли бомба: Самоков е родното място на Паисий!

loading...

Наскоро археологът проф. Николай Овчаров, известен и като българския Индиана Джоунс, възбуни духовете на банскалии с твърдението, че родното място на Паисий Хилендарски не е Банско, а Самоков.

С това хвърли нови съчки в огъня на отколешен спор, който припламва от десетилетия. Статията на професора археолог се появи в разложки сайт, което не е учудващо, имайки предвид стародавните съперничества и разпри между Разлог и Банско. Странно е, че разложани бързо свиха байряка на предизвикателството към комшиите и свалиха писанието на Овчаров. Но останаха коментарите, които не са за пренебрегване, защото са предимно на историци и видни общественици от Банско.

Потърсихме авторите на най-ярките мнения по парливия въпрос.

Гълъбица Тодева е бивш дългогодишен специалист в „Музеен комплекс – Банско”. Близо половин век работи за каузата “В ползу роду”. От осем месеца е пенсионер, но остава вярна на мисията за съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на родния град. Тя признава: „Бях много изненадана от повдигнатия въпрос. Имах впечатление, че професор Овчаров е сериозен изследовател. Незряло, необмислено е да се връщаш години назад, когато писмените доказателства отдавна са решили този спор. При наличие на живи потомци, знаещи и посочващи неопровержими доказателства, е много несериозно да твърдиш, че родното място на Паисий е Самоков. Разбира се, сензациите трупат дивиденти за авторите”.

Дългогодишната работничка в областта на културата и образованието в Банско Елена Барякова разказва: „През 1995 г. пътувахме до Сремски Карловци във връзка с проучване творчеството на Тома Вишанов-Молера, основоположник на Банската художествена школа. В митрополията бяхме посрещнати с думите: „Идвате от Банско, родното място на Св. Паисий Хилендарски”. Години по-късно в България все още се намират хора, които странно защо търсят сензации!”.

Светлана Дяконова-Арсен е банскалийка, живее в София, но често се връща в родния град. Тя е пряка наследничка на хаджи Вълчо, братът на Паисий, занимава се с генеалогия, секретар е на Българска генеалогична федерация „Родознание”. По повод въпросната статия заявява: „Най-вероятно, както винаги, Николай Овчаров търси сензация. Факт е, има и други историци, които оспорват, че Паисий е от Банско. Наскоро почина акад. Иван Радев, който също твърди, че Банско не е родно място на Паисий. Дори си беше позволил да заяви, че в архива на проф. Йордан Иванов липсват документи за Банско, публикувани от Боню Ангелов още през 1961 г. Буквално, обвиняваше Йордан Иванов в криминално поведение, в измама. Което не е вярно, защото документите са там, а от служителите на архива знам, че дори не ги е търсил”.

Позиция на „Музеен комплекс Банско” представя директорът Светла Барякова: „За съжаление не съм чела статията на проф. Николай Овчаров. Спорът за родното място на Паисий Хилендарски се води от доста време, но странно защо, днес отново се повдига. Първи, който застава с писмени документи и доказателства зад твърдението, че авторът на „История славяноболгарская” е роден в Банско, е проф. Йордан Иванов. Този учен задълбочено е изследвал материалите, съхранявани в манастирите „Хилендар” и „Зограф” на Света гора и ги е направил достояние на научните среди и българската общественост”.

Паисий е пръв будител на Българското възраждане, но той е преди всичко духовно лице. Справедливо е да научим какво мисли за светогорския монах един свещеник, в лицето на родолюбивия банскалия иконом Георги Касапинов: „Според мен това е поредната сензация, която цели да се чуем в публичното пространство. Непонятно е как многоуважаваният проф. Овчаров се занимава със смехотворни писания, с твърдения, в които упреква акад. Йордан Иванов как случайно му е хрумнало, че Паисий е от Банско”.

Банскалии подкрепят емоционалните си изблици с познати и не така известни свидетелства. „За мен си остава непоклатим аргумент – съобщава Гълъбица Тодева – запазеният текст в Зографската кондика, в който игуменът на манастира Лаврентий отбелязва, че “дарява отцовата си кукя во Банско за метох на манастира, за вечно да е така”… (цитирам по памет ). Това е бащината, родната къща и на Паисий, след като той самият упоменава, че е написал “Историята” при Лаврентий… негов „…едноутробен и по-голям брат…”. Светлана Дяконова предава точно въпросното свидетелство, уточнявайки: „През 1938 г. Михаил Ковачев донася препис от Хилендарска кондика, в която има следния текст:

„1765 лета, януари 17 ден, какво е дошел кир проигумен Лаврентий сос поклонници от Банско и са дарили монастиро со сребърни три кръстове и сос гроша 1153. И на той ден какво е обрекъл на Св. Богородица своята отцова кукя во Банско за Хилендарски метох, за вечно да е така, и какво се поклони на Св. Богородица ктиторски”. Госпожа Дяконова продължава: „Има и друг запис в кондика, който говори, че Лаврентий е от Банско и е брат на хаджи Вълчо”. Отново го цитира дословно:

„Лето 1756 ден 8 окт. Какво е дошел со брата си духовника Лаврентие кир хаджи Волча та обеща да е ктитор и даде одма капаро грош 300 за нихна душа и за нихни родители мертви”.

Госпожа Дяконова обобщава: „С две думи, проблемът е в това, че разполагаме само с препис и това дава основание на другите селища – Доспей, Кралев дол, както и на такива като Николай Овчаров да твърдят, че документите са фалшиви”.

Светла Барякова е по-предпазлива в оценките, но е достатъчно непоколебима в отстояване позицията на институцията, която ръководи: „Мненията са разделени, но за нас, специалистите в „Музеен комплекс – Банско”, нещата са ясни: Паисий е банскалия, брат е на игумена на Хилендарския манастир Лаврентий и на богатия търговец и щедър ктитор на Атонските манастири хаджи Вълчо. Очевидно, двамата много влиятелни родственици са подпомогнали родолюбивия си брат да напише труда, възвестил началото на Българското възраждане”.

Иконом Георги Касапинов уверява, че са много свидетелствата, говорещи за Банско като родно селище на Пайсий. „Но, най-важни от тях – подсеща свещеникът – са документите, показващи, че негови братя са Лазар /Лаврентий/, който е бил игумен на Хилендарския и Зографския манастири, когато Паисий е писал „История славяноболгарская”, а по същото време най-щедрият ктитор на двете свети обители е по-големият брат хаджи Вълчо”.

Основно тезата си проф. Овчаров строи на една подробност – в своята „История” Паисий споменава манастира „Урвич”, за който в Самоковско пази спомен едноименна местност. Светлана Дяконова се учудва: „Това, което четох в медиите, е, че Паисий споменава „Урвич” като за нещо, което познава лично.

Краеведът Иван Ненов, който застъпва тезата за Самоков, също пише, че легендите за цар Иван Шишман и борбата срещу турците е описана от Паисий така, както се разказва в Самоковските легенди. Тоест, щом е наясно с легендите, значи е от Самоков! Доколкото „Урвич” и Самоков са на пътя Ниш – Белград- Пеща – Виена, по който са минавали керваните на банскалии, защо Паисий да не ги знае и без да е от там!?”. 

Иконом Георги Касапинов по бащински наставлява учения: „В „История славяноболгарская” Паисий Хилендарски дава много точни данни и за много други места в България, и ако вървим по логиката на проф. Овчаров, тогава и той самият е роден в Перперикон, а не във Велико Търново”.

Изумена от обосновката на професора е и Елена Барякова: „Трудно ми е да определя какви точно са били подбудите на Николай Овчаров. Защо така с един-единствен факт се изправя срещу многобройните документи и доказателства, че отец Паисий е роден в Банско? Застава срещу достойни български учени, академици, изследвали задълбочено и последователно живота на Хилендарския монах”.

В спора за родното място на Паисий често се застъпва мнението, че щом той идва от Самоковска епархия, значи е от Самоков. Иконом Георги Касапинов не се колебае: „Проф. Овчаров казва, че имало логика Паисий да е от някои от околните села на Самоков. Но забравя, че до 1894 г. Банско се числи към Самоковска епархия”.

Светлана Дяконова напомня: „Хилендарският монах пише, че идва от Самоковска епархия, и назовава името на брат си – игумена Лаврентий, известна и почитана личност в средите, в които е живял и работил Паисий. И не споделя повече подробности за живота си, не защото е криел нещо, а защото не е считал за необходимо, което е напълно в традициите на средновековната църковна книжнина от предходните столетия, когато пишещият остава анонимен. Роля за лаконичността му е изиграло най-вече съдържанието на малката му книжка, насочена към политическите и духовни поробители на народа ни, а не личната му история. Това обаче дава храна на многобройните версии за родното му място – с. Кралев дол, с. Доспей, гр. Троян, с. Горно Бельово (Пазарджишко), или Белово, и др.”.

Госпожа Дяконова прибавя и други доказателства в защита на своя велик родственик: „Оспорва се абсолютно безмислено, че Банско е от Самоковска епархия… Уж Епархиалният поменик не е верен. Проф. Снегаров отрича меродавността на публикувания Епархиален поменик, защото бил препис от по-стар документ, т.е. на информацията за събитията от средата на 18 век, преписана от монасите през 90-те години на същия век, не може да се вярва. Но между 1757г. и 1792 г. са минали само 35 години и сигурно е имало живи свидетели”. Светлана Дяконова смята за несъстоятелно да се твърди, че монасите ще сбъркат или небрежно ще запишат не на мястото му точно хаджи Вълчо и неговия род. Тя подчертава, че той е най-големият дарител на Зографския манастир след българските и руските царе. И привежда писмо от 5 март 1960 г. на игумена на Зографския манастир архимандрит Прокопий до един от наследниците на хаджи Вълчо – Димитър Хадживълчев: „Той съградил и направил в двора черквата „Света Богородица успение” от основите през 1764 г., в която се извършва всекидневна Св. служба, литургия, и се поменава вечно раба Божия Волчо и родители его и сродников. Той е описан в черквите Успение, Св. Иван, Рождество. Негова икона се пази в библиотеката със сина му“.

Госпожа Дяконова продължава: „След повече от двеста години всеки ден се споменава името на хаджи Вълчо и рода му по време на литургия в почти всички църкви на Зографския манастир. Ето защо не може да се твърди, че монасите, по незнание или невнимание, са записали на случайно място в поменика точно тези имена, сбъркали са селото или епархията”.

Невъзможно е във вестникарска статия да вмъкнем многото основания  на Светлана Дяконова да защитава твърдението, че Банско е родното място на нейния велик родственик. Тя е написала труд по въпроса от над 100 страници, който е предадала в „Музеен комплекс – Банско” и чака публикуване. Сегашното оспорване на родното място на Паисий от професора археолог навярно ще ускори появата му…

В пренията Банско или Самоков е родното място на Паисий любопитно се вписва и обстоятелство, което припомня Гълъбица Тодева: „Заслужава внимание стореното от достойния гражданин на Самоков Георги Христов  – основател и ръководител на Европейски център за обучение и квалификация  в София и прилежащите към него училища “Европа”. Целите и задачите на този център са били обединени в изработването на културни и образователни проекти. Георги Христов е бил два мандата консул в Солун и многократно е посещавал Атонските манастири. Докосвал се е до светините там: оригинала на “Историята”, килията на Паисий, архивите на библиотеките, изображенията на ктитори и списъци с многобройни имена на дарителски фамилии от Банско. Слушал е достопочтените монаси, разказващи за традициите в отношенията манастирите – Банско. Затова за него е било логично решението да подкрепи идеята за създаване на музей на Паисий в Банско. Спонсорира изработването на проекта от архитектите Георги Лабов и Григорий Григоров и заедно с община Банско успяват да създадат мемориала Духовно-исторически център “Свети Паисий Хилендарски”. Тук задължително трябва да посочим и изтъкнем заслугите на професор- доктор Михаил Енев, заснел милиметър по милиметър всичко от „Хилендар”. Така днес в Банско можем да добием представа как изглеждат килията и красивото бижу – параклисът “Св. Иван Рилски “.

Гълъбица Тодева подсеща: „И нищо ново под слънцето! Някога седем града са спорили за Омир! Логично е да обърнем внимание на същественото в обсъжданата тема. Безспорно похвално е стореното от великия Светогорец, определящо го като велик българин. Известно е, че Паисий е посещавал много български места, включително и Самоковско, като таксидиот. И това не е новина. Но подозирам, че има нещо друго… В последно време имам наблюдения, че се посяга на вярата и духа на българина, а те са гаранция за запазване на идентичността на всеки народ. Банско е известно като отколешна българска твърдина със съхранени традиции в духовността! И тук искам да посоча една истина. Нека съмняващите се, че Банско е родното място на Паисий, да отидат до „Зограф” и да попитат монасите там как посрещат дошлите при тях банскалии. И къде са родени тримата братя Лаврентий, Хаджи Вълчо и Паисий. Връзките на Банско и Света гора имат дълбоки корени. Те водят началото си от онова далечно време, когато и в двата манастира – „Хилендар” и „Зограф”, са построени цели крила с щедрата дарителска деятелност на Паисиевия брат Хаджи Вълчо. Признателността на светите люде – монаси от Атон, е изразена в наименованието на сътвореното: и в двата манастира тези крила са наречени Банска махала. Отидете и вижте, поговорете си с обитателите им. Навярно ще ви разкажат интересни истории…”.

Иконом Георги Касапинов подсилва доводите си с въпроси, които са и негови отговори: „Може ли един обикновен монах на Атон да напише „История славяноболгарская”, ако зад него не стояха неговите родни братя – игумен Лаврентий, който му позволява свободно да чете и събира от библиотеките на Хилендарския и Зографския манастири нужните исторически свидетелства? И щеше ли без материалната подкрепа на хаджи Вълчо да разпространява своята книга в нашето Отечество?”. 

Елена Барякова е напълно пряма към учения, който се подвизава и като българския Индиана Джоунс: „Бих изразила възмущението си към проф. Овчаров с Паисиевото обръщение „О, неразумни юроде…”. Да носиш титлата професор е задължаващо и отговорно. Аз най-много вярвам в кондиките на манастирите „Хилендар” и „Зограф”. Вярвам на Екатерина Бояджиева – потомка на големия Хадживълчев род, на задълбочените й изследвания, събрани в книгата „Банско през Възраждането”. Вярвам на десетките учени, на техните изследвания и публикации, а не на словесни бомби, хвърлени в публичното пространство”.  

„Позволявам си – подема иконом Касапинов – да дам безпристрастен съвет на проф. Овчаров: „Внимавайте, защото народът е казал, че никога не е късно да станеш за резил! Нека проф. Овчаров да прави такива открития като археолог, които обединяват, а не разединяват Българското отечество!”. И верен на своя духовен дълг, допълва: „Ние сме свещеници, нека всеблагият

Бог да просвещава и наставлява в истините проф. Овчаров!”.

Иконом Георги Касапинов не пропуска да излее и своя уместен благослов: „Пожелаваме на всички светли Рождественски, Новогодишни и Богоявленски празници!”.

ВЛАДО КАПЕРСКИ

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби