Хората слушат политиците, за да доловят нотките на фалша

loading...

Каквато и да е кампанията, няма да има особени промени в нагласите на хората.

В общи линии те вече са очертани – от една страна са привържениците на БСП и на управляващите, а от друга страна - на опозицията. От тези евроизбори се очаква да дадат отговор на въпроса за властта. Това дали властта се ползва с достатъчно обществено доверие, или е загубила това доверие пък ще покаже дали ще се ходи на предсрочни избори, или не. Така че някакво особено разместване на пластовете не се очаква.

Любопитното ще е дали някоя от по-малките политически формации ще успее да мине 6-процентната бариера и каква конфигурация ще се създаде за по-нататък в зависимост от това, кой ще успее да мине бариерата. Интересно е дали Реформаторският блок ще успее да прескочи бариерата, дали НФСБ ще успее да измести Атака, дали ще успее новата формация на Николай Бареков и дали тя ще намери място под политическото слънце. Това са допълнителни моменти, които очертават по-скоро нагласите за по-нататък, след изборите.

Конфронтацията, която е характерна за тази кампания, не е изненада. Още в началото се знаеше, че ще я има – ГЕРБ срещу БСП в опит да се реанимира във властта и БСП срещу ГЕРБ в опит да попречат на ГЕРБ да се реанимира във властта. Не виждам възможност този тип конфронтация да отблъсне избирателите, тъй като именно тези избиратели са мотивирани да отидат да гласуват на изборите.

Всички казват, че не слушат какво казват политиците, но не е така. Всъщност много хора слушат. Слушат, за да доловят нотките на фалша, на лъжата. Разбира се те слушат избирателно, според своите предварителни нагласи. Но има и хора, които ще се ориентират към едни или към други именно на базата на това, за което говорим – слушането на лъжата, на фалша в говора на политиците.

А дали политиците чуват какво говорят, не може да се определи еднозначно. Не бих поставил всички политици под общ знаменател. Има едни, които се подготвят и най-малкото мислят върху това, което казват. Има и други, които просто си казват. Кой политик към кои спада, това ще определят избирателите.

До голяма степен посланията са насочени към вътрешнополитически събития и проблеми. Те не са насочени към европейската проблематика. Всъщност това е нормално, тъй като акцентът на тези избори е върху властта, а не върху състоянието и развитието на Европейския съюз. Но това не е нещо особено уникално за България. Горе-долу същото се играе и в останалите страни, в това число и в страните от стара Европа.

Ниската избирателна активност, която се очаква на предстоящия евровот, не е резултат от проблематиката по време на кампанията. Причината е по-дълбока. Както казах, изборите са концентрирани около въпроса за властта. И тук е големият проблем. Няма никакво съмнение, че има известно разочарование, недоволство от настоящото управление, дори има желание и за подмяна. Но от друга страна единствената възможна алтернатива за тази политическа промяна е ГЕРБ. А тя не се приема от огромната част на обществото. Ако попитате: Искате ли тези да си ходят?, веднага ще кажат: Да, не е лошо, разочароваха ни, не ни харесват, направиха тези и тези глупости… А на въпроса: А искате ли ГЕРБ да се върне, отговорът, който дават в значителната си част хората е: О, не. Така че ниската активност ще бъде по-скоро резултат от липсата на желана политическа алтернатива, а не толкова от липсата на европейска проблематика. /БГНЕС

--------

Кольо Колев, социолог, агенция Медиана.

София / България

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби