Още по темата
НАДХИТРЯНЕТО В КОСМОСА МЕЖДУ КИТАЙ И САЩ
Втора част
Борислав Сретков
Фокусът на китайците върху Космоса не е енергиен, какъвто само частично е у американците. Той е конкретно с приоритет насочен към бъдещото производство на Луната и базиране на центрове за данни на орбита с цел създаване стратегически предимства. Самият факт, че произвежданите от спътници и космически производствени инсталации данни е много трудно да бъдат предавани обратно на земята е неотменима предпоставка, китайското ръководство да налага и през тази година гъвкава космическа, технологична политика. Това е и пример, че подходът към овладяване на Космоса в Китай се ръководи от ККП в Пекин.
През 2002 в Америка се роди понятието New Space, изпълвано със съдържание от програмите на Илон Маск и проектът му SpaceX. Китайците по дефиниция се учат от американците и не закъсняват със своя отговор. Започват да отделят голям държавен ресурс за изграждане на орбиталната космическа станция Tiangong – Небесен Дворец. Но правителството спуска през 2014 година насоки за иновация в механизмите за привличане и на частни капитали в овладяване на Космоса. Стимулира се създаването и развиването на частни фирми за активно участие в космическата надпревара. За кратък период броят на активни китайски фирми в иновативни, космически технологии и продукти достига на брой 100. Това е отражение по наше мнение, на типичния китайски и американски подход за стимулиране и развиване на нови идеи от Долу. И в областта на космическата индустрия китайците го реализират с голям успех и по този начин осигуряват синергии в ширина и ускоряват едновременно и скоростта и темпото на своето развитие. Това е и началото на китайския вариант за New Space. И централната част в космическата надпревара се оценява от китайците, като задачата първи да успеят да извличат ценни суровини в Космоса и по този начин да си създадат и осигурят здрави конкурентни предимства
Така, чрез прилагане на методите на държавния капитализъм и ускорената иновация на широк фронт, Китай измести от голямата надпревара в Космоса Русия. И компонентите в тази надпревара освен престиж, включват едно сериозно икономическо изражение. Ключовата дума тук е “Добив в Космоса” – Space Mining. А това означава, че китайците се стягат да изграждат в Космоса своя научно-изследователска и производствена екосистема. Или това, което днес правят и създават на Земята, да бъде пренесено на Луната и в космическото пространство в един високо технологичен, непознат до сега вид.
През април т.г. китайската държава създаде Комитет за Професионална Космическа Компютъризация, който да координира стандартите в тази насока и подава материални стимули като награди за авангардни изследвания и развитие от по 1,47 млн.$ за всеки качествен и обещаващ проект, подаден от индустриалната екосистема на страната. Добавяме, че Комитетът е под шапката на Министерство на Индустрията и Информационните Технологии, а първоначалното решение е взето на ниво Политбюро на ККП. Това е типична организационна схема как се задвижва техническия прогрес в Китай. Задачите се поставят от Горе, финансиране потича първоначално от държавния бюджет, а след това Долу на терен „Фирмите-Шампиони“ и „Малки Гиганти“, в комбинация с големи АйТи компании, играят в условия на безмилостна конкуренция за доказване на резултат. И когато се получи такъв, към него потичат големи пари от финансов капитал, роден на някоя от трите китайски борси или както е в последно време, от борсата в Хонконг. И по този начин се развива голяма скорост, а големите пари и неуморният труд по места поддържат непостижимото другаде Китайско Темпо.
Китайците внимателно следят американската програма за извеждане през 2027 година на първия спътник в Космоса със специализиран ИИ-Процесор на борда, разработка на Google, който ще провежда изпитания, как чипове за ИИ ще работят в космическото пространство и дали ще произвеждат ефикасен резултат. В Google този Процесор се нарича Tensor Processing Unit. Това е ново поле на остра технологична конкуренция между двете велики сили. Ние очакваме поредния китайски пробив и тук, най-вероятно преди партийния конгрес през 2027 година?
През март 2026 ККП освети спешността за преодоляване на „гърла на бутилката“ в космическите програми и правителството включи в поредния 5-годишен план съответни мерки за увеличаване на комерсиализацията в Космоса.
През юли т.г. китайците извършиха свой нов технологичен пробив и успешно изстреляха многоизползваема ракета в космическото пространство. Това е една демонстрация, че и китайците знаят и могат да съкращават разходите по овладяване на Космоса. Ракетата, Long March 10B, по-точно първата и степен, се е приземила девет минути след пуска успешно на специална мрежа върху морска платформа. Това е качествена разработка на държавната China Aerospace Science & Technology. В края на тази година китайците планират първият пуск на такава многоизползваема ракета със спътник на борда. Това би бил поредният икономически пробив в съревнованието с американците.
Същият месец китайски Консорциум от Пекин, Space Data Center Innovation Consortium е изпратил в Космоса своя изпитателен спътник, Chenguang-1. Това е първият китайски пуск, носещ на борда една мега компютъризираща техника, задвижвана от слънчева енергия, достатъчна за масивно обработване на данни на космическа орбита. Изпитанията би трябвало да дадат резултати още през тази година.
Голямо съревнование се води между американци и китайци, кой да овладее предполагаемите водни ресурси на Южния полюс на Луната. Пекин планира да разположи в този район своя космическа база през 2035 година. Известно е, че в този район има зони, които се намират в постоянна сянка и в тях никога не достигат слънчеви лъчи. Вярва се, че там се намира вода в замръзнало състояние. Борбата е кой пръв ще достигне до използването на такава вода, която следва да се използва и за питейна вода на бъдещата лунна космическа база. Освен това чрез хидролиза би могло да се отдели водород, който да се използва като изходен материал за производство на ракетно гориво на място. А то е заложено като условие за провеждане на далечни полети в Космоса, включително и до Марс. В тази насока китайците изпълняват конкретна програма с названието Change`e.
Още през 2013, китайската космическа мисия Change`e 3, реализира меко кацане на Луната. През 2019, Китай стана първата страна в света, осъществила меко кацане на обратната, тъмна страна на Луната. Това бе мисията Chang`e 4. От тогава Пекин постоянно поддържа темпо в своите космически достижения и през 2024 година, чрез мисията Chang`e 6, доби лунни проби от най-далечната страна на Луната.
Китайците знаят, че на луната има много суровини, като силиций , титан, алуминий и редки метали. Но и енергия (хелий) и вода в замръзнала форма. Но луната е междинна цел в тази силна надпревара с американците. Крайната цел е Марс, отстояща на 228 милиона километра. САЩ имат две сонди на Марс от 2012 и февруари 2021. От май 2021 по Марс се разхожда и китайският Rover Zhurong (Огнен Бог) и предстои изпращане на втори такъв за сондиране и картиране на тази планета.
Но китайските цели са не само Луната и Марс. В Китай има мнения, че икономическата експлоатация на астероидите в Космоса, наричани малки планети, поради по-малкия им размер, биха били бързо използвани за добив на суровини. А по оценки, те носят в себе си залежи от злато, редки метали, кобалт, титан, желязо, сребро.
Актуалната лунна китайска мисия е Chang`e 7. Нейната цел е да изучи със съответна техника наличието на вода, в кратера Shakleton, в близост до Южния лунен полюс. Ако успеят, тук китайците биха били пионери. Задачата се оказва стратегически важна, но и сложна. Планираният пуск на мисията Chang`e 7 за 24 август т.г. бе отложен в последния момент. Кратки новини от Хонконг подсказват: „След комплексен преглед, основан на принципите на сигурност, надеждност и убедителност, ние решихме, че критериите за пуск не отговарят на изискванията.“ Това е по съобщение на Китайската Космическа Агенция. Този стоп е обявен до края на тази година, като не е назована нова дата за пуск. Китайски експерти оценяват, такъв пуск би могло да се осъществи едва през март 2027, подчертавайки, че има времеви прозорец, който е лимитиран, главно поради количеството слънчева светлина, което достига до Южния лунен полюс. Разбираме, че по пътя към инсталиране на база на Луната сложностите са не една и две. Но в статия на CNN, САЩ, се посочва, „Забавянето на пуска на Changè 7 би могло да върне тази глава от съревнованието… обратно на конкурентна основа.“ Това е едно потвърждение, че на това космическо трасе, водещо според нас към водата на Луната, китайците в момента имат известно предимство.
Планът на китайците по този стръмен, иновативен път в Космоса, включва през 2028 година следващия пуск – Chang`e 8. Тази поредна космическа мисия преследва резултати в добиването на вода на Южния полюс на Луната и обработване и на други лунни суровини и активи. Китайският космически план включва и изпращането на космонавти на Луната през 2030 година.
Но китайците продължават да се натъкват на трудности и в самото изстрелване на спътници и техника към Луната. Експерти от космическата индустрия пишат, че на 10 август тази година, ракетата-носител Long March 5, същата която обслужва мисиите Change`6 и 7, е експлодирала малко след старта. Информацията е потвърдена и от китайската агенция Синхуа. Това е неуспешният четвърти космически ракетен пуск в Китай през 2026 година.
Голямото съревнование между Китай и Съединените щати се води и при космическите спътници, разположени на ниска околоземна орбита, LEO. Те кръжат на орбита до 2000 километра над земята. Появата през 2019 на американската компания SpaceX с нейната Starlink предизвика шок в китайската космическа индустрия. Пекин веднага реагира, създавайки държавното предприятие China SatNet, което събра в един пул частни и държавни ресурси за производство на спътници. И в края на 2024 Китай вече разполага с 537 частни космически компании, произвеждащи сателити, ракети и доставящи услуги на земята свързани с Космоса. Но китайците знаят, че без финансовата подкрепа на държавата те не биха могли да достигнат американците и стопят тяхното мощно присъствие с космическа техника на Low Earth Orbit, LEO.
От август 2024 китайците започват конкурентната битка на това поле с американците в космическия сектор LEO. Извеждайки на ниска околоземна орбита първите 18 спътника и поставят началото на своя космически интернет-сектор. Но тази спътникова система е подходяща и за комуникации и за военни цели. За разлика от наземно базираните интернетни мрежи, космическата има достъп навсякъде, и в пустините, и в океаните, при това в реално време.
До края на 2027 година Пекин планира да притежава 3 900 спътника на орбита LEO. Голямата китайска стратегия е в близко бъдеще да се изградят три мега конфигурации, всяка една с по 10 хиляди сателита на орбита.
Пекин публикува през 2021 своята Бяла Книга „Космическата Програма на Китай,“ в която Си Дзинпин пише: „Да се изследва безкрайния космос, да изградим космическа индустрия и развием Китай до една световна сила, е нашата голяма мечта.“
През 2025 китайският StartUp “Space Lab“, подкрепян от гиганта Alibaba, изведе на околоземна орбита 12 сателита, оборудвани с техника, обявена от Пекин за първата орбитална компютърна конфигурация за Изкуствен Интелект. Това е сериозен сигнал в конкурентната космическа надпревара към Вашингтон.
Но последните идеи за нови космически цели на Илон Маск, раздвижи духовете в цяла Азия. Страни с развита индустрия, мозъчен пул и високи технологии като Япония, Тайван, Южна Корея заговориха за космически суверенитет. Така например японците желаят да се конкурират и имат актуална програма за стимулиране на частния космически бизнес и са създали финансов фонд@, Incubate Fund от 180 млрд. йени (1,15 млрд. $) и са инвестирали по 10 милиарда йени в 15 StartUps с космически програми. Пет от тях са специализирани в бизнеса с космически ракетни пускове. В Япония има гласове на съмнение, че би било добре в ръцете на Илон Маск да се даде жизнено важната телекомуникационна инфраструктура и правителството обсъжда създаването на своя мега конфигурация в Космоса. Но при японците „Гърлото на бутилката“ е липсата на евтино решение за изстрелване на сателити в Космоса. Или и тук проблемът има икономически характер. За своята космическа мисия към Луната, през 2022 и 2025 японците са използвали ракетите на Маск, Falcon 9. Все пак мощната индустриална компания Mistubishi Heavy Industry е изработила своя ракета носител, модел H3, чрез която се подготвя мисия за кацане на Луната през 2028 година. Японците планират след това по три мисии на Луната годишно.
Но защо споменаваме в този текст космическите планове на японците. Защото четем официални изявления на японски експерти, които ни осветяват една реална картина и актуална истина: „Конкуренцията между Китай и САЩ е висока, но в Космоса, тя реално се води между Китай и останалия свят. И база за това са многото партньорства между САЩ и Европейския съюз и Съединените щати и Азия“. Тази формулировка дава повод за дълбок размисъл по отношение на това, как би се развило космическото съревнование в Космоса през следващите 10-15 години. И коя държава с претенции за космически суверенитет, какви опции би имала за да осъществи такъв суверенитет.
Тук в този контекст попада и космическият суверенитет на Европа. В края на 2025 европейската Eutelsat с One Web има 650 сателита на ниска околоземна орбита, Leo. A двете най-големи китайски спътникови конфигурации Spacesail и Guowang имат общо 200 спътника на LEO. Но китайските космически планове и темпо на развитие са зашеметяващи.
Но какво се наблюдава през „Очилата“ на Вашингтон в посока Пекин по темата Starlink на Илон Маск, като заплаха за китайските глобални интереси. Спътниковият Интернет на американската Starlink създаде условия, чрез относително малки времеви отрязъци, много бързо да се пренасят големи обеми от данни. В същото време тази връзка трудно се смущава. Войната в Украйна, която по наша оценка се използва и като изпитателен полигон на нови технологии, доказа съществени конкурентни предимства. И мобилните украински военни части на фронта бързо да се свързват с централното командване и неговата система за управление на бойните действия. В комбинация с авангардния софтуер на друга американска технологична фирма, Palantir (за която се мълчи ) на фронтовата линия в Украйна бързо се предават на живо снимки и конкретни данни, които са се доказали като сериозна опора за водене на ефективни бойни действия. Starlink работи в конфигурация от 10 хиляди сателита на LEO и това дава решаващо стратегическо предимство, осигурявайки мобилна връзка до първа линия на фронта и захранва дроновете за разузнаване с незабавна информация за местоположение на целите. А това се счита за решаващо. Има западни оценки, че една от причините Киев да не падне е прилагането на космическата система Starlink.
Това може би е и една съществена причина, американските разузнавателни служби да подават откъслечна информация, че китайците и руснаците работят от 2023 година съвместно за противодействие срещу конкурентните предимства на Starlink. Пише се дори, че имат и тайна програма за евентуалното и унищожение. Или на този терен на орбитата LEO, от няколко години се води тиха война. Голямото предимство на Starlink не е само в голямата мрежа от сателити, а и това, че те се движат на орбита между 53 паралел на Север и 53 Южен паралел на Юг и покриват райони, в които живеят най-много хора. Американските експерти посочват, че Русия изостава с пусковете в Космоса и от 2020 до днес е извършила по-малко космически пуска, отколкото американската SpaceX, само през 2025 година. По-интересна е оценката, която се прави на новата руска система за спътникова конфигурация на орбита LEO. Тя носи названието РАССВЕТ (Разсъмване) и започва своето космическо присъствие със старт в началото на 2026 година и трябва да влезе в експлоатация през 2027 година. През март тази година руснаците са извели на ниска орбита първите 16 спътника. Целта е да работят в изпитания на височина до 800 км. Всички те са с тегло от 370 кг. По план през 2027 броят им трябва да се увеличи до 292 сателита, а до 2035 на 900.
Германският експерт Анреас Кноп, оценява руските планове като изключително амбициозни. И добавя, че за да заработи системата през 2027, абсолютно всичко в нея трябва да функционира безупречно и всички за това технологии трябва да са на разположение. Това е нереалистично по негово мнение. За такава спътникова конфигурация Русия не е технологично подготвена. Още през 2023 година, руският заместник министър на отбраната, Борисов, пише, че „ахилесовата пета“ на руската космонавтика е електрониката. И „особено при полупроводниковите елементи с висока надеждност и радиоактивна устойчивост има дупки.“ Андреас Кноп добавя, че в тази област Русия е изключително зависима от внос, от САЩ и включително от Китай. Кноп пише още: „До момента нито един руски спътник не е достигнал височината от 800 км, а всички 16 кръжат на височина 500 до 550 километра. На тези височина спътникът е видим от земята за кратко време. Вторият транш от 16 спътника, още мъждука на височини 310 до 350 км. около земята, или 200 км под планираната височина. Един от тях вече е изгорял в атмосферата, а някои вече потъват към нея.“ По данни на американски разузнавателни източници, руснаците имат намерения да инсталират в тази спътникова система и ядрено оръжие. Това не звучи никак добре и ни подсказва две неща. Първо, в условията на голяма, глобална технологична и икономическа война, ядреният шантаж няма да изчезне. Второ, китайците спокойно ще настъпват мощно с влияние и технологии в Космоса, а руснаците ще им служат за по-малък зависим партньор и във функцията на бодигард. За съжаление няма какво друго да им предложат.
Ако надпреварата във въоръжаването се прехвърли и в Космоса, това означава невероятни допълнителни разходи, от което ще загубят всички социални модели в борещите се за космическо лидерство държави. А останалите държави, по линия на пълзящата инфлация и обезценка на парите, също ще плащат дебелата сметка за това разточително и ненужно надбягване с вятъра, стимулиращи страховете и безпокойството на милиони хора на планетата.
Остава една надежда, генерациите родени през този 21 век, век на революционни технологични промени да разберат, че Космосът е едно необятно поле единствено за коопериране и взаимодействие. Науката също…
Край на втора част
Борислав Сретков е бивш бизнесмен, арт куратор и автор на 4 книги за Китай.
Берлин, 11.09.2026
