Борислав Сретков
На 24 септември китайският президент ще води разговори във Вашингтон с Доналд Тръмп. Последната среща между двамата президенти бе през май т.г. в Пекин и приключи с едно мъгляво комюнике, което подсказваше, че основните въпроси предстои да се решават на три допълнителни срещи между двамата през тази есен. Първата от тях предстои тези дни и в дневния и ред са включени много сериозни теми. Китайците обичат символиката, но при водене на своята глобална политика се облягат и демонстрират системно и ритмично конкретни дела, представляващи технологични и производствени пробиви, в ключови области, с голям ефект за бъдещето и на страната си и за света. Това по наше мнение наричаме истинска Реална Политика, Realpolitik, и в конкретния случай, ние наблюдаваме една поредица от знакови, силни сигнали, изпращани от Китай на първо място към основния и единствен конкурент – Съединените щати, на второ място към партньорите на Китай в БРИКС, на трето място към останалите страни от т. нар. Глобален Юг и не на последно място и към страните от ЕС, Канада, Япония и Южна Корея. Добавяме, че при китайците няма случайни сигнали.
Китайският супер компютър
Първият категоричен сигнал към света бе изпратен още през юни т.г. Той е свързан с технологичната война и по-конкретно съревнованието с американците при супер компютрите. Без суперкомпютри не е възможно трениране на Изкуствен Интелект и без лидерство при ИИ се губи глобалния контрол и власт в бъдещата парадигма. Залогът е изключително голям. Американците имат конкурентно предимство при суперкомпютрите и започнаха със санкции на това поле още през 2015, спирайки износа на авангардни чипове от Intel за китайски фирми. В отговор китайците спряха да публикуват официални данни за достиженията при суперкомпютрите и не подаваха за тях данни към световната ранглиста ТOP 500. През юни китайците подадоха най-новия си супер компютър LineShine към тази ранглиста и той попадна в нея на 4-то място, след американските модели El Capitan, Aurora и Frontier. Те са оборудвани с най-мощно GPU (Graphic Processing Unit), графичен процесор, което осигурява по-мащабни тренировки на ИИ модели, в сравнение с китайския LineShine. Последният не работи с по-добрата комбинация GPU и CPU, a само с CPU (централен процесорен блок), но създава една относителна автономност за работа при Изкуствения Интелект в условия на американски санкции.
Войната при чиповете
Вторият сигнал дойде от китайското производство на чиповете за памет, DRAM (Dynamic Random Access Memory), в една комбинация и със съществен финансов аспект на китайския икономически модел. Източникът е китайската акционерна компания CXMT, ChangXin Memory Technologies от град Hefei. Компанията разширява актуалните си производствени мощности в Пекин и Hefei, увеличавайки ги 2-3 пъти с нови такива в Шанхай. Същите ще влезнат в експлоатация през 2027 година. CXMT е създадена през 2016 година, а днес и без производственото разширение се намира на 4-то място в света по производство на чипове DRAM, след южнокорейските Samsung Electrоnics, SK Hynix и американската Micron. През юли CXMT извади на технологичния пазар Star Market, на борсата в Шанхай, свое IPO, Initial Privat Offering (първично публично предлагане) и генерира по този начин 8,54 милиарда долара свеж капитал. Това бяха 10% от акциите на фирмата, които за една седмица поскъпнаха над 6 пъти. С това пласиране на IPO, то се превърна в най-голямото до сега през годината в цяла Азия. Това ние наричаме бизнеса Спекулация. Освен, че CXMT държи в началото на тази година 11% от глобалния пазар на чипове DRAM и през 2027 се предвижда това да са 13,9%. Но сигналът само ни подсказва, че след увеличаването на производствените мощности на компанията в Шанхай, през годините след 2029, най-малкото огромният китайски пазар за тези критични за електрониката чипове ще стане трудно достъпен за чужди фирми. Защото в момента, поради бума при Изкуствения Интелект, и в Китай и на международните пазари има недостиг на чипове DRAM и така се очаква да е до 2029.
До края на юли капитализацията на CXMT достигна 450 милиарда $, а през септември и 601 милиарда. За сравнение, американските Cisco и Intel имат борсова цена от по 450 милиарда долара. Така, „провинциалната“ китайска фирма CXMT, чрез комплексна, умна национална и фирмена политика, за една седмица се превърна в най-скъпата компания в Китай. Технологичният гигант Tencent e с 474 милиарда $ и Alibaba – 280 милиарда борсова капитализация. А 30% от капитала на CXMT се държи от общински холдинг под контрола на кмета на град Hefei, в който участват 132 членове от всички сфери, включително от образованието, здравеопазването, транспорта, културата и включително театри. Това е State Owned Hefei Industry Investment Holding. Останалите дялове в CXMT са притежание на инвеститори. Един от тях е National Integrated Circuit Industrial Fund от Пекин.
Но град Hefei за 10 години се е превърнал в един от центровете за производство на чипове. Икономиката на града създава един годишен брутен продукт от 147,6 милиарда долара и е реализирала през първо полугодие на тази година растеж от 6,8%. Пишем за този пример, защото става въпрос за налаган нов икономически подход в китайските провинции. Затиснати от един огромен дълг от 10,71 трилиона долара, китайските провинции, по указание и с подкрепата на Центъра в Пекин, кметствата по места се превръщат в капиталисти, работещи с рисков капитал – venture capitalists. Това е един актуален тренд в Китай, който при максимум усилия, ние не бихме могли да открием не само сред партньорите им в БРИКС, но и никъде по света. А този нов модел в икономиката на китайските провинции тласка местните кметства да стартират с рисков капитал не само производство на чипове, но всичко останало от ракети, медицинска техника до роботи и инструменти за Изкуствен Интелект. Защото огромната конкуренция между кметствата и провинциите в Китай не е от днес, но в редица сфери тя доведе и до силно спадане на цените и рязко свиване на печалбите. И в Китай от няколко години се заговори за риск от инволюция (свиване).
Една от целите на тази бизнес игра е, да се привличат чрез IPO качествени инвеститори в Хай Тек индустрии в градовете в китайските провинции. Менажер в CXMT споделя: “Ключът към успеха е да имаш във фирмите и в правителството точните хора, които да реализират премерени, ефективни инвестиции.“ Този модел, отразява едни официални данни, според които през 2026 до края на август, рискови инвеститори в Китай са държавни фондове с 74% дял, частни инвестиционни фирми, супер богати лица и семейни фондове с 21% дял и американски доларови фондове с 5% дял. Оценката е, че държавните инвестиции в частните Хай Тек StartUps ще се задълбочават.
Но и спекулативната игра на технологичната борса в Шанхай, наричана китайския Nasdaq ще се доразвива. Не може да не кажем, че в бизнеса китайците се учат от американците. И добавяме, че тази борса към борсата в Шанхай е създадена по лична инициатива на Си Дзинпин през 2018 година. Но след като през юли тази година, CXMT изпревари по борсова капитализация и най-голямата китайска банка, ICBC, на следващия ден, 30 китайски борсово котирани компании, обявиха обратно закупуване на собствени акции на StarMarket. Което като обем само за една седмица достигна 40 милиарда юан. Това също е американски борсов модел. Разбираме, че със своето IPO през юли, китайските менажери от град Hefei реализират пробив в китайския бизнес модел, който ще доведе до последователи. Фирмата-лидер при китайските хуманоидни роботи вече се подготвя за подобна операция. Намираме този сигнал за качествен и знаков и поради това му отделяме място в този текст.
Конкуренцията при квантовите технологии
Китайският модел, технологичните пробиви да се стимулират на база идеи и на конкурентни начала в различните провинции, наблюдаваме и в технологичния сектор свързан с квантовия компютър и квантовите комуникации. През август, правителството на провинция Гуангдонг, една от най-развитите в страната, показа официално 100 възможни приложения на квантови технологии в осем области. На първо място са отбелязани медицинската техника, изучаване на морското дъно и сферата на комбинацията финанси и компютъризация – Fintech. Китайските експерти защитават позицията, че квантовите технологии могат да съкратят времето за разработването на едно ново лекарство от 10 на 3 години.
От Шанхай се подава сигнал, че градът разполага с развит хъб за квантови технологии, в който се предлагат по 2,57 млн. $ на фирми и StartUps, които първи извадят на пазара квантов продукт и по-конкретно в области, в които Съединените щати имат предимство.
В провинция Anhui, китайска технологична фирма вече прилага и използва квантови сензори, които поддържат електропреносната мрежа в стабилен режим, като отчитат и минималните температурни промени вътре в електрокабелите. В провинциите Sichuan, Hubei и голям Пекин, всички паралелно насочват рискови капитали в StartUps за Изкуствен Интелект. Всяка една в обеми от по 100 до 1000 милиарда юан.
Ключов сигнал е изпратен към Вашингтон, свързан с китайски успехи при използването на квантови комуникации и в Космоса. Там в момента двустранното съревнование навлиза в нова гореща фаза. В момента китайците строят космически базирана квантова комуникационна мрежа между нискоземната орбита, LEO (до 2000 км височина) и орбитата MEO, Medium Earth Orbit (между 2000 и 35,7 хиляди километра височина). От март 2025 китайска технологична компания изгражда първата квантова засекретена връзка 10 000 км. между Пекин и Южна Африка. Китайците не скриват, че полагат големи усилия за разполагане на квантова платформа на височина GEO, Геостационарна Надземна Орбита, като през 2027 се планира извеждане на първия квантов сателит на висока GEO, на 37 786 км. над Екватора.
Но преди да напуснем Космоса, следва да отбележим още едно самостоятелно достижение на китайците при производството на устойчиви на радиация чипове. Това са чипове, които попадат под американски санкции, като част от битката за предимства в Космоса. Държавният научно-изследователски институт, CAS Institute of Microelectronics, има авангардна лаборатория за развиване на технологиите при устойчивите на радиация чипове, rad-hard technology. В края на миналата година, технолозите от този институт са валидирали високо-волтови силиконово-карбидни чипове на ракетата за карго услуги, Tianzhou-8. Друг силен играч на това поле е технологичният пионер в Космоса, Bejing Micro-Electronic Technology Co. от Пекин. В него са произведени качествени чипове, пласирани на китайската космическа орбитална станция.
Сигналите в Роботиката
Роботиката е приоритетно технологично направление в китайския бизнес модел и за достиженията и през тази година би могло да се пише много. При това американците ги следят в детайл и дори нямат никаква нужда от сигнали, свързани с тях. Все пак избираме два знакови сигнала от последните седмици, които са многопластови и стрелят във всички географски посоки.
На 12 юли китайският StartUp от Шънджън, LimX Dynamics изтегли инвестиционен заем от 200 милиона долара, с конкретната цел – усъвършенстване на хуманоидните си роботи. Този StartUp е създаден едва през 2022 година, период на големи ограничения за Нулев Ковид в Китай. Но през юли тази година притежава една пазарна цена от 2,2 милиарда долара. Интересното в случая е, кой отпуска 200 милиона $ на тази млада частна китайска фирма. Единият инвеститор е базираната в Германия фирма за рисков капитал Redstone VC, вторият е италианската индустриална компания GGG Group, третият е инвестиционната фирма регистрирана в ОАЕ, Stone Venture и за букет, все пак има и един китайски частен инвеститор – Lens Technology. Но е важно да знаем, че последната е китайски поддоставчик на американските гиганти Tesla и Apple. Около тези различни инвеститори с международен бекграунд и преки връзки в ЕС и Близкия Изток би могло да напишем ако се разровим в тях, цяло есе. И с голяма вероятност ще достигнем до реалния факт, че по косвени финансови пътеки и трите са свързани с най-едрия глобален Концентриран Капитал, Кумчо Вълчо. Последният е този, който от 200 години разполага с най-качественото технологично, финансово и производствено разузнаване. Китайската частна фирма е апликирала за прилично големия заем, който със сигурност е с много изгодни условия, като мотивирана преподготовка за излизане на борсата в Шанхай, по пътеката пласиране на IPO. Тук няма грешка. В молбата за получаване на заема, китайците задължително са посочили, че стратегическата цел е активно излизане на глобалния пазар. А задължително има приложен и анекс, със списък на получени до момента поръчки не само от Китай, но и от чужбина. Последното е отбелязано в информацията за тази сделка. Отбелязано е и това, че през юни т. г. американската банка Morgan Stanley, чиито акции се контролират и най-важното управляват от Невидимият Гигант BlackRock (основен инструмент на Кумчо Вълчо), е направила прогноза, че през 2026 Китай ще експортира 50 хиляди хуманоидни робота. През 2025 това са били само 25 000.
В конкретния случай, LimX Dynamics, е назовал първия си хуманоиден робот Oli, излязъл на пазара през 2025. А през май т. г. се появява и нов подобрен модел хуманоиден робот, Luna. Той е висок 160 см и е с 27 градуса на свободно движение. С парите от този заем, китайската фирма ще търси решението да елиминира дистанционното управление на хуманоидните си роботи и по този начин да постигне чрез приложение на Изкуствен Интелект, един напълно автономно действащ робот, който не се нуждае от ръчен контрол. За нас остава да си отговорим на въпроса, защо германският и италианският инвеститор са вложили големи пари в тази малка, частна китайска фирма, а не в неин потенциален конкурент в самата Европа или пък в страна от БРИКС, като многомилионната Индия или Бразилия например. И защо китайският инвеститор пък е допуснат в условия на тежка търговска война, като поддоставчик на американските Tesla и Apple. И разбира се, никак да не се учудваме, ако междувременно тези инвеститори трансформират заемния си капитал в бъдещи акции на LimXDynamics и още през 2029 година, борсовата цена на този днес StartUp, достигне примерно 80 милиарда долара. Това е една консервативна наша прогноза. По този сигнал не очакваме да се разговаря на срещата между президентите следващата седмица. Този тип разговори се водят на други места и не в официални правителствени кабинети. И резултатите от тях не се оповестяват на масовата публика. А тя в рамките на 3-4 години ще разбере, че глобалният пазар за хуманоидни роботи се владее и управлява от китайците. Но част от добавения продукт се разпределя по други финансови канали и никога не достига изцяло до крайния производител, потребител и зрител на мачове за Световно първенство по телевизията.
И следва втори пример, който ни осветява реалната истина, че в края на 2025 година, пет китайски фирми държат 70% от глобалния пазар на роботи за почистване. Лидерът е китайската компания Roborock, създадена през 2014 година от китайски програмист. Същият е бил ключов специалист в американския технологичен гигант Microsoft и след завръщането си от САЩ – в китайския интернетен гигант Tencent.
Втората китайска фирма тук е частната Dream Technology, която през тази година ще владее над 10% от този специфичен пазар в Япония. За сравнение през миналата година това са били само 2%. Не бихме се изненадали, ако до 2030 този китайски дял в Япония достигне и 50%.
Третата фирма е Ecovacs Robotics, създадена през 1998 като производител на обикновени прахосмукачки. Интересното е, че тези технологични частни китайски фирми атакуват международния пазар, не само Япония, изключително с високо качество, най-нови технологични достижения, включително ИИ и управляват високи, а не дъмпингови цени.
Сигналът тук към Доналд Тръмп е ясен. След като първия модел робот за почистване „Roomba“ бе изваден на пазара от американската фирма „i Robot“, в края на 2025 тя банкрутира и премина в китайска собственост. Има и втори сигнал. Американските университети и топ компании, откриват и развиват китайски таланти, които след това се завръщат у дома и с компресирано знание и натрупан уникален опит, основават Фирми-Шампиони, каквито няма в момента по света.
Поредният „китайски шок“ Kimi-3
На 16 юли т.г. китайският StartUp за ИИ, „Moonshot“ от град Гуангжоу, провинция Гуандонг, изненадващо, по китайски, показа своя нов модел за Изкуствен Интелект „Kimi-3“. Той се оценява за пряка конкуренция на американските продукти на OpenAi и Anthropic. Експертите го сочат като един от най-развитите ИИ-модели с отворен източник. „Kimi-3“ работи с 2,8 трилиона параметри и е със 75% по-мощен от последния модел на китайската DeepSeek, V-4. Американците го оценяват, че технологично изостава с около 1 година от американската конкуренция. Китайци пишат, че разликата е около 8-10 месеца в полза на американците. Но предлаганите от „Kimi-3“ услуги са с 40 до 70% по-евтини от тези на OpenAi и Anthropic.
Китайският сигнал на терена на конкуренцията при инструментите за Изкуствен Интелект има и друга компонента. Създател на „Moonshot“ е младият, талантлив китаец Yang Zhilin, роден 1992 година.. Той завършва успешно именития университет Тсингуа в Пекин и заминава за САЩ. Там защитава за 4 години докторат и се задълбочава в темата ИИ. Веднага получава атрактивни предложения за работа в американските топ компании Apple, Google и други. Той отказва, завръща се в Китай и заедно с партньор основава StartUp “Moonshot“. Резултатът от неговото натрупано знание не закъснява и тази година се завръща като бумеранг срещу конкурентите при ИИ в Съединените щати. Не е ясно, как би реагирала американската политика в сферата на битката за таланти от позицията на Белия Дом. Там по наше мнение не разбират, че тази игра на надхитряне, за кого ще работят в близкото бъдеще китайските таланти се развива в полза на Пекин.
Елитната вече китайска фирма DeepSeek, също рожба на китайски супер талант, е извършила едно изследване за периода от 2024 до април 2026 година, което показва, че една трета от 30-те ключови топ изследователи при Изкуствения Интелект работят в Китай. И големият брой в един дълъг списък с други 270 силни китайски специалисти-изследователи при ИИ, никога не са работили за институции или компании в чужбина. Това е един знак и доказателство, че китайците сами могат да развиват и създават в рамките на своята образователна система, индустрия и институти за НИОКР, продуктивни на най-високо ниво таланти. Това не им пречи, постоянно да привличат китайци, работещи за лидерски чужди фирми, явяващи се и силни конкуренти. Така например, през 2025 година, Yao Shunyn, водещ изследовател в американската OpenAi, стана главен шеф за Изкуствен Интелект в китайския технологичен гигант Tencent, а през март т. г., бивш висш менажер в Google се е преместил в направлението за Изкуствен Интелект в китайската компания Alibaba.
От изнесеното до тук е достатъчно да си направим извода, че независимо че при центровете за данни и при авангардните чипове фирмите от Съединените щати все още са лидери, но когато става въпрос за таланти, на този етап Китай действа по-успешно в привличането на топ специалисти обратно у дома. А освен това, създава необходимите условия и родени китайски таланти, независимо къде придобиват знание и образование да започват своята бизнес кариера като създатели на свои технологични фирми в самия Китай. И да използват локалните предимства на собствена екосистема и за кратко време да се превръщат във „Фирми-Шампиони“ и да излизат мощно на глобалния, а и на американския пазар.
Сигналът на Alibaba
Китайската акционерна компания Alibaba е глобален играч в областта на електронната търговия, E-Commerce, където поддържа типично китайско темпо, използвайки през тази година активно и технологии за Изкуствен Интелект. През април тази година Alibaba стартира своя иновативна платформа за ИИ, с названието Accio AI. С този ИИ портал китайците обслужват 107 най-чести задачи и сценарии в сферата на Електронната Търговия и постига цена от 3,69 $ за токен, при 9,67 $ за ИИ модела Codex на OpenAi и 9,51 $ на ИИ модела Claude Code на Anthropics, САЩ. Американският пазар е най-голям в сектора E-Commerce и Alibaba разполага на него с над 8 милиона клиенти.
Изваждането при този вид търговия на ИИ-инструмент преследва конкретна пазарна цел: обслужване на малките и средни фирми, включително и в Съединените щати, улеснявайки клиентите в един широк диапазон – от продуктов дизайн, през анализи на източниците до данъчна съвместимост.
На 9 септември т. г. шефът на Alibaba.com обяви, че за последните 5 месеца след старта, ИИ порталът Accio AI е набрал срещу заплащане над 60 хиляди нови клиенти. Над 10 хиляди от тях са в САЩ. Един клиент заплаща средно по 100 $ за ИИ услуги. И обяснява в медиите, изпращайки ясен сигнал към американските си потребители и конкуренти: „E-Commerce е силно конкурентен бизнес и маржовете постоянно се свиват. Поради това наличието на изгоден ИИ Инструмент е много важно. Но ние започнахме да работим с E-Commerce още през 1999 и знаем тесните места на болка и разполагаме с индустриално ноу хау да ги отстраняваме… Ние растем в условия на търговски бариери, но успяваме защото в света има много малки и средни предприятия, които участват в световната търговия, стимулирани от нови технологии като Изкуствения Интелект.“ (Zhang, President на Alibaba.com). И ние добавяме, че независимо от актуалната геополитическа несигурност и американските търговски бариери, продажбите на китайската Alibaba, включително и на Alibaba.com, структурата за Електронна Търговия, са увеличили за три месеца до 1 юли общите си продажби със 7%. В този контекст, китайският сигнал е и към Белия Дом, включително и към американските потребители и клиенти.
Сигналът от борсата в Хонконг
По данни на борсата в Хонконг, през първите 6 месеца на 2026, в резултат на бума в областта на Изкуствения Интелект, китайските фирми са направили борсови операции за общата сума от 37,9 милиарда $. Това са сделки за пласиране на акции и издаване на конвертируеми в акции фирмени облигации. Пример за това е фирмата от Пекин с фокус върху Изкуствения Интелект, z.AI, която е продала акции за 2 милиарда $ и фирмени конвертируеми облигации за 3 милиарда долара. Примерът е сигнал към конкурентите в САЩ, че и малки китайски фирми, днес лесно теглят прилични обеми свеж капитал. Това е втората продажба на акции от малка китайска фирма с динамично развитие в сектора на Изкуствения Интелект. А гигантът Alibaba е продал през август на борсата в Хонконг акции за рекордната сума от 10,2 милиарда долара. Към тях отделно са били продадени и конвертируеми корпоративни облигации, които по правило не носят купон. Или общо през последните 6 месеца, Alibaba е дръпнал на борсата в Хонконг свеж капитал на сума 18,3 милиарда $. Това са сигнали, зад които се крие загадката, какво допринася тази финансова енергия на бойното поле за конкурентно предимство при Изкуствения Интелект.
Предстоящите разговори между двамата президенти ще включват между първите три теми от дневния им ред, Изкуствения Интелект като обект на конкуренция и евентуално сътрудничество в средносрочен план, между Вашингтон и Пекин. Както и предстоящи рискове и опасности за целия свят, ако ИИ излезе от контрол.
Китайският „Rolls-Royce“
Китайците обичат красивото, лукса, но го съчетават по правило и с конкретна символика. Темата с възхода като продукт, цени и глобална пазарна експанзия е особено актуална през последните две години. На Автосалона в Пекин през април т. г., китайската фирма „Hongqi“ изложи най-новия си ултра луксозен автомобил Guoli. Продажната цена от 1,6 милиона долара е и знак, че в Китай има богати хора, но и сигнал, че „загниващата Британска Империя и декадентният“ вече Запад, без проблеми може да ползва услугите на държавна китайска автомобилна фирма, влизаща в автомобилния държавен холдинг FAW Group. Не е случайно интервюто от този месец на президента на FAW Group, който споделя пред международните медии: „Този автомобил не означава само транспорт. Той е продукт на Изкуството и олицетворява културна увереност и самочувствие.“ Сигналът е директно насочен към групата техномагнати, които реално стоят зад американския президент.
На китайски език „Hongqi“ означава red flag (червено знаме). Но разказа изпълнен със символика продължава. Тази автомобилна фирма е създадена през 1958 по времето на Мао, като производител на луксозни автомобили, които в годините се ползват от партийни и правителствени шефове. Включително и от Си Дзинпин. Супер луксозният автомобил Guoli е боядисан в тъмнозелен цвят и в бежово, с открития акцент, че самият модел е инспириран от китайската концепция за Новия Път на Коприната. А тези два цвята символизират планини и пустинята. И планината и пустинята носят вътрешна символика.
Самият британски Rolls-Royce навлиза на китайския пазар през 2003 година и през 2011, Китай се превръща в най-големия пазар за този луксозен автомобил. Официални данни на концерна BMW, главен акционер в Rolls-Royce, показват, че през 2021 година в Китай е имало 1600 автомобила от тази вносна, луксозна марка. През 2025 това са вече само 700 коли. Това има своето обяснение и е част от комплексната символика, лансирана този месец чрез Guoli.
От 2020 година, в Китай започва да се говори за едно ново „патриотично потребление“, което на китайски се нарича „guaochao“ и е трайна тенденция в плътен унисон с постоянно увеличаващото се глобално, китайско присъствие. Неговото съдържание се изпълва и с едно преместване на продажбената фирмена стратегия от правителствените кръгове към богатите китайци. И олицетворява един нов китайски стил на лукс, който би могло успешно да се предлага и на останалия свят. Но фирмата Hongqi има от 2024 и базисна конфигурация на този китайски Rolls-Royce, “Golden Sunflower”, неговата основна цена стартира от 200 хиляди долара. Този модел е продаден през 2024 година 1100 броя и през миналата година вече с 1500 продажби. А самата разработка на модела „Golden Sunflower” се е получила светкавично, защото китайската фирма е назначила за свой дизайнер, бившия главен дизайнер на Rolls-Royce, Giles Taylor. А това е изпитан подход за ползване на чуждо експертно знание, на основните китайски автомобилни фирми, които демонстрират невероятно обновление и по качество, дизайн, удобства и ценови параметри на международния пазар днес.
Сигналът е насочен и към автомобилния германски концерн BMW, в случая главен собственик на Rolls-Royce, Великобритания, но и към компанията Volkswagen, собственик на заводите за луксозната марка „Porsche“, че при днешното развитие, до 2030 година германското топ автомобилостроене трябва да се готви за мощен китайски шок.
Китайският сигнал при надпреварата във въоръжаването
На 6 юли т. г. Пекин проведе изпитание с балистична ракета базирана на подводна лодка, SLBM, Submarine Launched Ballistic Missile, в междуконтинентални води на Пасифика. Ракетният пуск бе обявен от говорителя на ВМС на Китай като успешен, с една добавка, че „това е рутинна част от военно учение на Въоръжените Сили на страната.“ Ракетата е била без ядрена бойна глава. Защо разглеждаме този ракетен пуск не като рутинен, а като ясен сигнал в посока Вашингтон, също съдържащ и известна доза китайска символика.
Първо, за първи път от 1982 година китайските Въоръжение Сили обявяват пуск на една балистична ракета от типа SBML, включително и това, че е от ядрена подводна лодка.
Второ, Пекин не е обявил коя от двете възможни балистични ракети е била тествана. Китайската ракета JL-2 е с радиус на действие до 7 200 км. Балистичната ракета JL-3 е с обсег на поражение на цели над 10 000 км. И двете ракети могат да носят ядрени бойни глави.
Трето, през 2024 китайците тестваха в Пасифика междуконтинентална балистична ракета с наземно базиране, ICBM.
Четвърто, японски анализатори по сигурността, оценяват този ракетен пуск като ход на Пекин да тества „червените линии“ на Доналд Тръмп, преди предстоящите двустранни разговори през този месец във Вашингтон.
Пето, в горното има логика, но интересното за нас е, че американският президент, който ежечасно се изказва в турбо режим по най-различни важни и маловажни въпроси, реагира на този силен китайски сигнал с тотално мълчание, оставяйки този много сериозен, знаков акт на Китай като незабелязан.
Шесто, китайците са избирали между два маршрута за полет на ракетното изпитание – един северен, покрай Южна Корея и един южен, с пуск от Южнокитайско море, минаващ над Филипините. При това в деня на 10 годишнината от Решението на Съда в Хага, че Китай незаконно строи военни бази в Южнокитайско море. Възможно е този пуск да показва нещо и на Филипините, които за сега играят в отбора на САЩ, Япония и Тайван при всички явни и скрити спорове за влияние в Източна Азия и зоната на Пасифика.
Седмо, не е необходимо да бъдеш военен експерт или такъв по международна сигурност за да се стигне до логическия извод, че ракетния пуск с наземна ракета ICBM от 2024 и този от юли 2026 с балистична ракета SLBM, е знаков сигнал в посока Вашингтон, че Китай вече разполага с възможността да извършва ядрени атаки директно срещу територията на Съединените щати, както с наземен пуск, така и от море.
И осмо, отговорът на Вашингтон дойде на 14 септември, когато държавният секретар на ВВС на САЩ,Troy Meink, по време на кратък брифинг, обяви, че Пентагонът разполага вече с оръжие в Космоса, без да детайлира какво е то и къде точно е разположено. И „Съединените щати вече притежават способности на орбита в Космоса да защитават Обединените си Въоръжени сили от вражески атакуващи действия.“
Китай е лидер по разходи за НИОКР в света
Да приключим с едно представително японско изследване от август 2026 на Японския Научен и Технологичен Индикатор, показано този месец. Ние го интерпретираме като косвен сигнал, през „Очилата“ на Токио, не само към Съединените щати като основен технологичен съперник в Глобалната Игра, но и като пряк сигнал към партньорите на Пекин в разширяващия се БРИКС. Защото миналия уикенд на Съмита в Делхи по случай 25 годишнината от създаването на БРИКС, нито Съвместната Декларация от 44 страници, нито снимката с президентите на участниците в срещата на върха, отправят някакъв сериозен, качествен сигнал, примерно към страните от Г-7, включително САЩ. И по-конкретно в областта на науката, изследванията, иновацията, новите революционни технологии, които в момента качествено преобразяват света. Няма какво да изпратят като знаков сигнал всички, снимали се около централната фигура на китайския президент Си Дзинпин, която излъчва не само физическа мощ и оптимизъм.
Ако се направи един сериозен анализ, на първо място на социалния модел на страни като Бразилия, Индия, Русия, Египет, ОАЕ, Иран, ЮАР, Саудитска Арабия и останалите, с изключение на Китай, човек би могъл да се разплаче. А вземе ли се за мярка и финансовата мощ на отделни страни, инвестирана в наука и изследвания, сферата която произвежда Знание, а от там и технологии, иновация и конкурентни предимства, вече може да слезем на земята. И погледнем на днешния технологичен свят, намиращ се в качествен преход към нова парадигма.
Японската държавна специализирана агенция е обработила в своето изследване 160 индикатора. И получава категоричния резултат, който автоматично попада директно на бюрото на президента в Белия Дом, Вашингтон и той чете в него, или по-точно му четат следното:
Разходите в Китай за НИОКР са се увеличили през 2024 година с 13,1% и са достигнали общата сума от 615 милиарда долара (97,1 трилиона йени). В тази сума основен дял от 75,4 трилиона японски йени имат китайските корпоративни инвестиции в НИОКР – нараснали с 13% до 75,4 трилиона йени.
САЩ попадат за първи път по този показател на второ място с 95,3 трилиона яп. йени и показват ръст от само 6,7%. (608 млрд.$)
На трето място е Япония с 22,1 трилиона японски йени(140 млрд..$), но и разполагаща с един от най-големите мозъчни пулове в света. По наше мнение, незаслужено подценявана от всички географски посоки.
Германия, която и от Запад и от Изток я оплакват, колко е пропаднала и недемократична, защото би трябвало да се превърне в диктатура, е на четвърто място с 18,3 трилиона йени (116 млрд. $).
Пета в класирането, което според нас е изключително показателно, е Южна Корея с 15,3 трилиона йени (97 млрд. $).
Шеста е Великобритания с 10,8 трилиона йени.
И седма е Франция с 8,8 трилиона йени.
Дали Доналд Тръмп има ясна представа, че всички участници в този авангарден списък, отразяващ „горивото“ за стимулиране и развиване на Знанието като основна производителна сила на 21 век, са получили през последните 65 години, основния тласък на технологичното си развитие във всички сфери, поради прякото и косвено участие във функционирането на технологичната, международна, иновативна машина, с източник и управлявана от американските концерни, банки, фондови борси, с помощта на американската държава. И в една или друга степен и до днес все още техните Национални банки, включително и тази на Китай, са завързани в международната парично-кредитна доларова система.
Но това японско изследване отразява не само изключителния капиталов обем, насочван за НИОКР в Китай, но показва и един стряскащ растеж, а след две години ще разберем, че и тук китайското темпо е на най-високи обороти в света. Но японците категорично смятат, че китайците рязко вдигат това темпо на тези специфични разходи след 2022 година, като отговор на сериозните американски санкции при най-новите технологии и необосновано високите търговски ограничения и мита спрямо Китай.
Тази таблица подсказва и друга една истина. САЩ не са в състояние да спечелят сами технологичния спор с китайския икономически модел и би могло да не търсят икономическа изолация, а още по-тясна всестранна интеграция, с досегашните си послушни партньори от създадената от Вашингтон западна система, наричана Pax Americana. И ни става ясно, как през следващите 7-10 години, китайските шокови вълни ще залеят първо всички съседи на Китай и ще ги подчинят чрез Контрол и Власт на новите технологии, като ИИ и роботика в една ориентирана спрямо Пекин индустриална и пазарна екосистема (виж наша статия за Китайските глобални шокови вълни от 28.08.26 на www.bradva.bg). И тогава всички лидери от БРИКС ще пътуват всяка година само до Пекин да си правят снимки с главния шеф на Китай, който по дефиниция ще бъде назначен от ККП. Защото снимките и Декларацията на БРИКС на 44 страници от Делхи, ни подсказват единствено за популизъм и туризъм, а и за един неосъществен мит.
Или и тези последни редове ясно ни показват, че днес реалната голяма борба се води за „място под слънцето“ не между Китай и САЩ, а между Китай и останалия свят. Което и означава, че не би могло да очакваме някакви сериозни резултати от предстоящата среща във Вашингтон. А може би „купуване“ от двамата президенти на още 12 месеца време, в изчакване на поредния конгрес на ККП и 100годишнината на Китайската народна армия през 2027 година.
Борислав Сретков е бивш бизнесмен, арт куратор и автор на 4 книги за Китай. Живее в Берлин.
19.09.2026
