КОЙ ИЗЯЖДА „БАНАНА“

Борислав Сретков

Кой определя какво да произвежда селското стопанство, какво да се продава в супермаркетите и на какви цени?

Глобалният свят е пропит до последното си кътче от капитализъм. А капитализъм означава власт на капитала върху всички пазари. Тази огромна днес власт има свои исторически корени. Тази власт е разпростряна и върху селското стопанство, което е пряко свързано с потребностите на човека от хранителни продукти и вода. Те пък са последното, успоредно с подслона, от което той би могъл да се ограничи или откаже.

С началото на индустриализацията през 1830-те години, частният капитал постоянно и методично превърна нивата във фабрика. В началото на 20-ти век бизнес моделът в селското стопанство бе подсилен с механизация като трактори, комбайни и други машини, въведена бе аграрната химия и хибридните семена. Синтетични торове и пестициди ускориха производствения процес в модела, разшириха неимоверно посевните площи (нивата) и изместиха ролята на труда, като се появиха моно култури в големи мащаби. Всичко това бе съпътствано с класическа стандартизация, която е една от предпоставките за монополизация. По този начин, произвеждайки по собствени правила, със собствени семена, скъпа за селяните модерна техника, големите играчи, движейки индустриализацията, създадоха за селското стопанство обширни и стабилни пазари.

На това историческо, икономическо развитие ние гледаме и като на сериозна властова игра. А тази игра има още от 19-ти век своите основни играчи. Техният генезис започва още преди 170 години, първо в Америка и Европа, а през миналия век и в глобален план. Така през 19-ти век възникват големи агрохимически концерни както германските Bayer и BASF, американският Deere & Company за земеделски машини. Те се развиват, укрепват, растат и до днес и бетонират лидерската си позиция и доминантна роля в глобалната Игра. Други стари американски химически концерни като Dow и Du Pont са „родители“ на мощния глобален играч през този век, Corteva – Agriscience.

Но защо е тази устойчивост в стабилизиране на тяхната роля и позиции на световния пазар. А и те не са единствените в „А отбора“ Агро-Глобални-Играчи. Може би защото във верния момент те са имали визията, капитала, информацията превърната в компресирано знание, агресивна смелост, фирмен план и мениджмънт, постоянно да развиват и сменят икономическия модел в селското стопанство в глобален план? Но определено са знаели как се създават, управляват и контролират пазари.

А за създаването на даден пазар е необходима достатъчно стока с определени конкурентни параметри, страхотна мрежа от контакти, в която тече изпреварваща, точна информация, капитал, образoвани, талантливи сътрудници и в крайна сметка, важните способности и скрита технология, с която да се управляват цените. Последното е ключово важно оръжие на съвременните транснационални концерни, не само в агро сектора, но и във всички браншове на световното стопанство. Към това добавяме и изпитания контрол върху доставните вериги.

Друга екстра на транснационалните компании с богата история е способността им да се самосъздават като монополи, но играещи и организирани в пул под формата на олигополи. И по този начин да елиминират всякаква външна конкуренция и поддържат високи монополни цени. А това означава, че през последните 140 – 150 години те са поглъщали, закупували или фалирали всички появили се на големия пазар конкуренти. Тази Игра е безмилостна.

Концентрация, Централизация и Контрол върху ценообразуването по цялата доставна верига

Едрият глобален капитал си има един стар девиз: „Никога не пропускай една добра криза“. А ние добавяме, че в света няма непланирани кризи. За да се води два века глобална, властова игра са необходими постоянно обновяващи се ефективни инструменти. Те са ключов елемент в набора от специфични „Способности и Сръчности“ на големите Играчи. Тези сръчности са обект на постоянна иновация и в определени моменти са и средство за „Game Changer”. Смяната в „Правилата“ на всяка игра винаги облагодетелства играча-лидер и е в ущърб на играчите влизащи в игровия елемент „Други“. А смяната на правилата променят цялата характеристика на игровия елемент „Обстановка“. С последната е тясно свързан петият елемент във всяка Игра – „Мотивацията“.

Мотивацията на транснационалните концерни е да правят максимални печалби и въртят непрестанно колелото за самонарастване на капитала. Това е първостепенната поръчка от страна на така наричаните „Големи Инвеститори“, които са вкарани в един организиран и свързан с мега компютри пул, от Глобалния Концентриран и Централизиран Капитал. Става въпрос за огромна машина за печатане, управление и консумиране на пари. И системата работи така, не на последно място, поради иновацията и свързаната с нея след 1994 година, Финансиализация. За по-ясно ние я наричаме Спекулация.

Накратко, Едрият Капитал е успял, стартирайки с пшеницата, в последващите години да вкара всички масови стоки от полезни изкопаеми, селско стопански суровини и продукти на финансовия пазар, превръщайки ги в инвестиционни обекти и от там във финансови продукти. Така по пътечката за фючърсни сделки на борсите да ги опакова и продава при изкуствени цени, под формата на залози в бъдещето и диктува цените им днес в реално време. Това е и технологията, по която Едрият Капитал е елиминирал днес всякакви пазарни цени, свързани с търсенето и предлагането.

Или за Големите Играчи през последните 30 години има два вида бизнес. Един в реалната икономика на нивата или в завода, където се произвежда зърно, нефт, мед, руди, соя, злато, чипове, медикаменти, компютри и какво ли не, които носят печалби с дирижирани на борсите цени и втори един бизнес, на капиталовия пазар и борсовата търговия, където се произвежда финансов капитал и успешно се теглят днес печалбите на бъдещето. Тази игра е привилегирована и луксозна.

В тази игра се крият и корените на Неравенството, актуален проблем днес за милиарди хора, което естествено продължава да се увеличава. Или богатите стават все по-богати, а мнозинството обеднява. В тази сложна игра са преплетени много фактори, но цените на всички хранителни стоки, на наемите, на бензина, на електрическата енергия, медикаментите, транспорта и сметките в ресторантите са само квинтесенцията, един от резултатите на конкретен капиталистически модел, със своя структура, технология на функциониране и управление.

Неравенството просто е негово отражение и мярка за това, че покупателната сила на домакинствата постоянно спада в относително изражение. И всякакви опити за регулиране от Горе, от правителствата, на крайните цени на пазара е частична, популистка мярка, безуспешно прилагана в много държави.

Така например, през тази година министерство на финансите на Великобритания, лансира предложение за поставяне на таван на цените на хляба и млякото, в обмен на разхлабване на нормите за техните опаковки и регулации свързани с околната среда. На пръв поглед едно прагматично усилие, което не само допуска слабостта да преговаря с играчите на пазара, което обаче потвърждава, че това е плъзгане по повърхността на проблема. А основният проблем в капиталистическа Англия е пряко свързан със свиване на ликвидността в джоба на потребителите. Което е резултат от един дълъг процес на изоставане на доходите на населението, съпътствано от високи наеми, високи цени на всички услуги и разбира се гарантирано поскъпване на всички хранителни стоки.

През 2023 френското правителство освети проблема на този хлъзгав терен, преговаряйки за една „кошница с анти-инфлационни продукти“, давайки свобода на супермаркетите да избират едно лимитирано количество от намалени цени за ограничен период от време. Такава една схема не е трайна и допуска безкрайна маневреност у търговците на дребно да повишават редица други ключови цени. Резултат бе, че маржовете от печалби на супермаркетите не се свиха, нито бе успокоена динамиката на инфлацията в страната.

Подобна инициатива приложи през 2022 година правителството в Гърция. Въведена бе „домакинска кошница“, която застави супермаркетите да поддържат определени стоки на достъпни цени и регулярно да дават отчети за това. Но и тази програма генерира една краткосрочна видимост и известни ценови отстъпки на избрани стокови позиции, но това не се отрази успокояващо на инфлационния процес.

За разлика от гореспоменатите правителствени програми, Унгария въведе през 2022-23 директен ценови таван на подбрани стоки, залагайки от доброволния на задължителния подход. Търговците на дребно отговориха с повишаване на всички останали цени, което доведе в смущения на доставките и периодични липси на стоки. За разлика от унгарците, Испания временно намали своя ДДС върху определени стоки, но без съществен краен успех.

Въпреки своите различия тези примери отразяват един и същ модел, който се оказва неработещ. Дали те включват доброволни, задължителни, нараняващи или косвени елементи, всички правителства разчитаха на интервенции върху доставчиците на дребно, при ограничен набор от стоки. Такива схеми увеличават видимостта за потребителя, но те оставят пазарните структури непокътнати, но и фиксираните от Горе цени, окуражават бягство от пазара у търговците. И най-важното, те не посягат на дълбоката структура в ценообразуването, нито на динамиката в печалбите, нито в схемите за дистрибуция на стоките.

По наше мнение тези правителствени подходи не поставят вярната диагноза на ценовия проблем и по този начин се отдалечават от обработване на реалните причини за Неравенството. Което днес се манифестира по света под формата свиване на джобната ликвидност, най-вече у младите хора, пенсионерите и семействата с деца, което ние наричаме съвременна криза в покупателната способност. А това на практика означава, че не трябва да се търси само понижаваме в цената примерно на хляба, а да се разбере разликата между замразената цена на дадена хранителна стока и създаването на условия за достъп до пазара на хранителни стоки у крайния потребител.

Но освен категорията цени на дребно, на пазара има и друга една – печалбите на големите компании. Една подходяща, малка таблица ни разкрива следната картина, за техният дял спрямо световния брутен продукт, след изчистване от тях на амортизационните отчисления, за периода 1975 – 2020 година. Табличката отразява съвкупния дял на всички фирми по света и отделно само дела на транснационалните големи концерни. Числата са смайващи!

През 1975 година всички фирми в света, включително концерните, са имали една съвкупна печалба, представляваща 14,3% от глобалния брутен продукт. От тях 4% са оставали в големите концерни. Графиката по вертикала се запазва до 1980 стабилна, като през 1978, делът на големите концерни нараства до 5,9%. Ние отдаваме това развитие на планираната енергийна криза от 1974 година. През 1996 започват сериозни размествания и този дял достига 6,5%, след което се наблюдава рязък скок в печалбите на големите Играчи. Те увеличават своя дял на 8%, при общ дял за всички фирми от 16%. Или вече консумират половината от всички глобални печалби през 1998 година. През 2000 година делът е вече 9,1%.

И следва 2005 година, когато глобалните концерни заработват един дял от 16% спрямо световния брутен продукт от общ дял 16,1%. Или за останалите фирми не остава място да показват печалба. По наше мнение това е един революционен, знаков скок в печалбите на глобалните концерни. Само 0,1% дял стойностно в световния брутен продукт за всички фирми извън кръга на големите монополи!? Ние би могло да си обясним това с активирането през 1990те години на Бизнеса Финансиализация, или както го наричат експертите - Money Management.

През 2018 този дял е 18% от един световен брутен продукт 63,4 трилиона долара. През 2020 това вече са печалби 15,94 трилиона $ в касите на глобалните концерни, или 18,5% от глобалния брутен продукт показван за 86,2 трилиона $. Тук останалите фирми управляват един дял от 0,5%. Как се получава това и за чия сметка?

Нашето разбиране е, че това е следствие от голямата властова игра на Едрия капитал, който успоредно с Финансиализацията и игрите на капиталовите пазари, свързани с Бизнеса Спекулация, експлоатира и друг един полу скрит фактор. А това са регулярно водените големи и малки войни и свързаната с тях милитаризация. А войните създават планирани кризи, които по дефиниция са условие за преразпределяне на доходи и богатство. В тях активно участие вземат играчите от Big Money, Big Energy, Big Military. За пример би могло да посочим войните в Ирак и Афганистан, които по официални данни глътнаха над 5 трилиона долара.

И нека поднесем за размисъл и втори пример. Той касае мащаба на централизация и концентрация на глобалния капитал, в областта на световното селско стопанство. Само 4 глобални концерна държат първостепенни позиции като дял и стойностни продажби по основни компоненти на световния агро бизнес, по данни за 2023 година.

При пестицидите това са с общ пазарен дял от 61%:

Corteva, USA с продажби 7,8 млрд.$

Syngenta, Китай с 20,1 млрд. $

Bayer, Германия с продажби от 11,9 млрд. долара

BASF, Германия с 8,8 млрд. $

При изкуствените торове четирите концерна, които държат 25% от пазара са:

Yara, Норвегия с продажби от 11,7 млрд. $

The Mosaic Company, USA с продажби 12,8 млрд. $

CF Industry, USA с 6,6 млрд. $

Nutrien, Канада с 15,7 млрд. $

При семената 4-те фирми, които държат 56% от пазара са Corteva, Bayer, Syngenta, BASF.

При селско стопанските машини, 43% от глобалния пазар държат 4 компании:

Deere & Company, USA с 26 млрд. $

CNH, Великобритания с 18,1 млрд. $

Kubota, Япония с 14,2 млрд. долара

AGCO, USA с 14,4 млрд. долара

Организирани в олигопол, големите концерни не се конкурират по между си, а си разделят пазарите, поддържат високи цени и максимално притискат производителите, като намаляват и цената на вложения труд в модела. Само по тези 4 пътечки, пестициди, торове, семена и селско стопански машини, концерните бетонират този индустриален агро-модел, изцяло в услуга на Глобалния Централизиран Капитал. Защото изредените по-горе концерни си имат акционери, които държат контролни пакети акции в тях и повечето от тях са пряко или косвено свързани с „Политбюро“ на Глобалния Централизиран Капитал.

По този начин се установява монополен контрол върху цялата доставна верига на хранителни стоки – от добивите на нивата, до предприятията за преработка, търговията на едро и дребно със селскостопански продукти. Така например, световната търговия със зърно се контролира от компаниите Cargill, USA, Louis Dreyfus Company и Archer Daniels Midland, USA.

И цените на хранителните стоки в магазините не са отражение на пазарно търсене и предлагане, а на конкретни, бетонирани властови съотношения. Става въпрос за монополи, които управляват и стоковите и финансовите пазари и в крайна сметка цените в търговията на дребно са отражение на власт и контрол от страна на големи играчи. За това нека погледнем към родината на Казинокапитализма, Съединените щати, с няколко точни примера свързани с контрола върху американския пазар на хранителни стоки.

Една представителна таблица, ни показва как през 2021 година няколко концерна контролират и управляват пазара на основни хранителни продукти в САЩ. Четири най-големи концерна упражняват контрол върху следните продукти с пазарни дялове както следва:

* Готови ястия с юфки и спагети – 98% дял

* Полуфабрикати опаковани – 98%

* Бира – 79% дял

* Кисело мляко – 75%

* Заместители на месо – 76% дял

* Вино – 69%

* Кафе – 68% дял

* Чай – 58%

* Мляко от соя и бадеми – 81% дял

Трите най-големи американски концерна държат следните дялове от американския пазар за:

* Освежителни безалкохолни напитки – 93% дял

* Бебешки храни – 82%

* Майонеза – 83%

* Шоколадови изделия – 80%

* Сухи спагети – 79%

* Мюсли – 73% дял

* Дълбоко замразена пица – 66% дял

Концерните се облягат на силно стандартизирани хранителни продукти и безцеремонно налагат своите ценови представи надолу в доставната верига, като принуждават своите поддоставчици в нея да се конкурират по между си и приемат ниски цени. А степента на стандартизация е такава, че монополната позиция на гигантите позволява, те да теглят суровини и хранителни продукти от широк географски, глобален спектър и по този начин да вкарват в остра конкуренция и цели региони или държави за място под слънцето.

Разбира се в този натиск върху ценовата решетка на даден хранителен продукт, силно страдат производителите, селяните и работниците, за чиято сметка в голяма степен се формират и големите печалби. Така например пет от десетте най-ниско платени професии в САЩ се намират в хранително-вкусовия бранш.

Но да не си помислим, че в силно развитата и в аграрно отношение Франция, заетите например в производството на хранителни продукти получават по-високи лични доходи. Статистика от миналата година ни показва, че на 100 евро продажба на хранителни стоки на френския пазар, само 6,90 евро остават за производителите в самото начало на доставната верига. Преди 30 години това е била една равностойност от 13 евро. Или два пъти повече.

Но нека погледнем и към Германия, от която българското правителство възнамерява да се учи как да регулира цените на пазара за хранителни стоки. Тук добавяме, че съществуват безброй други икономически, производствени и социални неща, от които бихме могли да вземем поука от германските федерални, провинциални и общински власти.

Кой колко отхапва от „Банана“ в глобалната доставна верига на хранителни продукти с пазарна дестинация Германия?

Централна тема в този текст е ценообразуването при хранителните стоки на германския пазар, кой е основният играч и кой изяжда „Банана“. Търговията на дребно или пряката връзка с крайния консуматор на хранителни стоки в Германия се доминира изцяло от четири концерна: Edeka, Rewe, Schwarz-Gruppe (Lidl, Kaufland) и Aldi Nord/Süd. Уточняваме, че създател на Lidl и в последствие на Schwarz Gruppe е немецът Dieter Schwarz, с актуален личен капитал от 46,5 млрд. евро.

Поглеждаме към една представителна таблица от миналата година, която ни показва мащабите и динамиката в разпределението на пазара на хранителни продукти в Германия за периода 1995 – 2024 година. Към гореспоменатите четири концерна тук е включен и пети участник, а именно частните малки магазини и хлебарници, обобщени в една графа „Други“. През 1995 година играчът „Други“ владее 45% от пазара в страната. През 2000 година това са вече 32%, през 2010 са 21% и през 2020 делът им спада на 15%. И така в края на 2024, това мощно изтласкване към периферията, оставя за играча „Други“ един символичен пазарен дял от 12,3 процента.

Агресивният пазарен подход на големите супермаркети, организирани в олигопол от 4 концерна, резултира в края на 2024 до следните пазарни дялове:

* Edeka с 32,8% дял, (1995 с 16%, 2010 с 19%)

* Rewe с 21,6% дял, (1995 – 15%, 2010 с 18%)

* Schwarz 20,4% дял, (1995 с 8%, 2010 с 14%)

* Aldi 12,9% дял (1995 с 11%, 2010 с 14%)

Или ако през 1995 Голямата Четворка е държала 55% от пазара на хранителни стоки, то в края на 2024 това вече са 88 процента дял. Тенденцията е нагоре.

Главният резултат от тази концентрация и централизация на капитал, власт, интереси, елиминиране на конкуренцията при хранителните стоки е един огромен натиск върху цените по веригата и пренасочване на маржа от печалби в посока от селско стопанския производител към преработващата хранително вкусова индустрия и особено към големите супермаркети, организирани в мощен олигопол. И ако навлезем в непрозрачните за немския консуматор дебри на този типичен капиталистически бизнес модел, започват да се разкриват големи истини.

Първо, вземайки за пример кой какво оставя като процентов дял за себе си в доставната верига на една касетка с банани, до появяването им на немската трапеза, просто би могло да ни се завие свят. Второ, Бананът като примерен продукт не сме го избрали ние, макар че ценим и хранителната му стойност, но и символичната му стойност за екзотика, приятен вкус и белег за жизнен стандарт, бидейки девизна стока в бившата ГДР и останалите социалистически страни. И така в конкретния случай „Бананът“ е една подходяща метафора.

И не случайно, от много години, германският концерн Aldi използва цената на касетка с банани, така наречената Aldi-Preis, за ориентираща цена, мярка за цена в търговията на дребно с хранителни стоки в Германия. Трето, по тази цена се ориентира цялата германска търговия на дребно за хранителни стоки.

Но като всяка стока и бананът си има своята доставна верига, започваща в банановите плантации при производство с наемен труд, експортна и импортна фаза, период на зреене и накрая реализация в супермаркетите. И тук в тази верига се създава стойността на една касетка с банани, резултираща в една крайна продажбена цена в германските супермаркети. Конкретният резултат в това разпределение е следното:

* Наемният работник в Еквадор получава едва 7% от стойността

* За производствения процес остават 13%

* Експортът касира 4%

* Импортьорите са по-доволни с дял от 19%

* За периода на зреене остават 11%

* Супермаркетите получават лъвския дял от 41%

Това е много нагледна и впечатляваща картинка, подаваща разбираема информация Кой Изяжда „Банана“. И уточняваме, че германците отглеждат банани на първо място в Еквадор.

Разбираме, че и тук както на всички пазари става въпрос за Бизнес Игра. Но и в тази игра, нездравословна роля играе феномена инфлация. Стандартното оправдание за повишаване на цените са енергийните разходи, транспортният пазар, кредитните лихви, климатичните условия и т.н. Но има и втори фактор – марковите хранителни стоки, в чиято група влизат и биохраните. От друга страна, хранително-вкусовите концерни не се котират на борсата в Германия и по този начин избягват всякаква задължителна отчетност спрямо акционерите си.

Всичко това спуска една непрозрачна завеса пред методите и способите на ценообразуването. Концерни като Aldi, Rewe, Schwarz Gruppe, предлагат на пазара голям набор от „собствени марки“ храни. Именно в тях те боравят с неоспоримо високи маржове в цените. Един пример: между 2022 и 2023, „собствените марки“ продукти на тези концерни, усреднено са удвоили цените си, спрямо марковите хранителни стоки на своите поддоставчици от цял свят.

И така достигаме до темата за динамика на цените. Между 2020 и октомври 2025, цените на хранителните продукти в Германия са се увеличили с 36,1%. Това е повече от официалната обща инфлация за страната за същия период от 22%. Най-силното поскъпване е станало през 2022 година. Него наивно ни го обясняват с избухването на войната в Украйна, поскъпването на енергията, свиването на вносните доставки. За нас това е само едно частично обяснение, оправдателно обяснение.

Първо, през 2023 енергийните цени и тези на аграрните суровини паднаха. Второ, точно в следствие на войната в Европа и бъдещите рискове за дестабилизация на Стария Континент, големите инвеститори започнаха мощно да инвестират в аграрни суровини и продукти и така повишиха по пътя на Спекулацията изкуствено цените на реалните на пазара хранителни стоки. Така и до днес, цените в германските супермаркети не спадат.

Но за да сме обективни, следва да отбележим, че цените на хранителните стоки, комуналните услуги, транспорта, бензина във воюваща Русия продължават да растат, а асортиментът в супермаркетите се свива. А кой изяжда там „Банана“ с още по-голяма захапка е известно. Отделно, до 2030 година ще излезе на бял свят истината, кой и защо започна тази безсмислена война и кой колко е спечелил от нея в псевдоелита на Москва.

Защото и тази война, освен ненужните жертви и разрушения, повлия на Бизнеса Спекулация както на Запад, така и на Изток. Руската национална банка е увеличила за периода на войната паричната маса М2 в страната от 61 трилиона на 132 трилиона рубли, голямата част от които са изгорели под формата на ракети, дронове и снаряди. Високите лихви по кредитите силно са ограничили инвестициите в гражданското производство и в хранително-вкусовата промишленост.

Ако тази война продължи в това темпо до края на 2027 година, тя би довела и до хиперинфлация в Русия, която ненужно се подценява, а както се развива гражданският производствен сектор и до недостиг от хранителни стоки в супермаркетите. Инфлацията в руската икономика расте от две посоки – печатат се пари, паричната маса се е удвоила, на пазара няма съответното стоково покритие срещу тази парична маса и гражданската продукция се свива. Вносът е поскъпнал и е ограничен.

В тази сметка не влизат пушките и снарядите, които унищожават големи пари и носят добри печалби за малцина. Всичко в руския пазар силно ще продължи да поскъпва, от комуналните услуги, до транспорта, яйцата, пилешкото месо, рибата, олиото, млякото и хляба. А за цената на бензина да не говорим. И когато скоро се ограничи и дизеловото гориво за селското стопанство, един сериозен недостиг в следващата реколта селско стопански суровини и зърно е неизбежен. А това би означавало високи цени и недостъпност до пазара за храни. И естествено до разтваряне на ножицата на Неравенството, за което международни източници през тази година посочват, че по този показател Русия е излязла на второ място в света.

И ако не се смени икономическия модел и свият рязко военните разходи и разходите за сигурност и не паднат санкциите от вън, следва въвеждане на държавни цени за хранителните стоки, а защо не и купонна система за някои от тях. Вкарваме тук този сравнителен текст за да е ясно, че войните са и бизнес, с особено тежки последствия и за цените на хранителните стоки, в дестинации и национални пазари, в които се мисли единствено за бързи печалби, за стоене на власт или пък за ненужно, но и неподплатено с икономическа и технологична база и социално мислене, величие.

Войната срещу Иран е част от тази бизнес стратегическа, геоикономическа игра. Инфлацията и цените на хранителните стоки в Техеран са крайно неприемливи, но за тях не се пише. Защото тази война не е насочена срещу населението на Иран, а е част от голяма икономическа война срещу Китай, с цел поскъпване издръжката на китайската мощна и застрашаваща целия Запад, икономика и за геостратегическо изтласкване на Пекин от Средния и Близък Изток.

Както и войната в Украйна не се води срещу самата Украйна, а преследваше други цели, които се оказват непостижими. Сметката сега ще плаща руското население. Защото икономиката е жив организъм и когато и източваш ненужно кръвта, а успоредно с това изяждаш и целия „Банан“, то рано или късно връхлита хиперинфлация и с един замах изтрива много парични знаци от джобовете на населението и гражданските предприятия, изпращайки го отново в „първи клас“.

И тук в този разказ не трябва да забравяме и турския пазар, една страна където от години боледува от болестта на парите – висока инфлация не спадаща под 50%. И в тази страна цените на хранителните продукти и наемите хвърчат в посока нагоре. И си мислим каква част от това трудолюбиво население вече има затруднения при консумацията с банани.

Споменаваме инфлационните процеси в Турция и Русия не случайно, защото в цял свят предстои поредното поскъпване и активизиране на болестта на парите, като оръжие за преразпределяне на доходи и благосъстояние от мнозинството към малцинството. Това е стар изпитан метод за преразпределение на богатство, жизнен стандарт и форсиране на Неравенството.

А то е силно необходимо за всички големи играчи по места, които се готвят старателно да окупират властта, знанието, данните и новите пари в стройни авторитарни вертикални структури и упражняват тотален контрол с помощта на мега компютри, в модели в които е възможно да се раздават банани и срещу купони. Но The Show must go on!

Но да се върнем на някои показателни цени в Германия.

В периода 2020 до май 2026, всички хранителни стоки са поскъпнали от индекс 100 до индекс 140.

При шоколадовите изделия от 100 през 2020 на 170 през май 2026.

При олиото на индекс 160 и при зехтина на 165.

Маслото е поскъпнало до индекс 140, а кафето до 155.

Прясното мляко от 100 на индекс 144.

И не може да не се докоснем и до хляба. Германците са традиционни майстори на вкусен хляб, предлагайки асортимент от над 3 хиляди вида. През 2020 година с индекс 100 за хляб и хлебни изделия, средната им цена поема през 2022 нагоре и през април тази година постига индекс 144. За останалите готови тестени изделия този индекс е вече 150.

Цената на брашното също показва индекс 150 спрямо 100 през 2020. Комисията на ЮНЕСКО оценява германската култура в хлебопроизводството, поради качеството и разнообразието като нематериално Културно Наследство. Ние не мислим по-различно. Една комбинация от филия първокласен баварски хляб замесен с квас и орехи и полята с висококачествен испански зехтин от Андалузия, има за нас стойност на една институция.

Но световното ниво в качеството на германския хляб е било постигнато в малките, частни пекарни, свързани със собствени хлебарници за продажба. Една немска статистика от 2023 ни показва под заглавието „Кой пече малки хлебчета?“ следната картина:

* Хлебозаводи с годишен оборот над 5 милиона евро, представляват само 7% от всички хлебопроизводители

* Хлебопекарните с оборот от 500 хиляди до 5 милиона евро имат количествен дял от 38,5 процента

* Хлебопекарните с годишен оборот до 500 хиляди евро са 54,5% от общия брой

От горното разбираме как се разпределят по годишен оборот и съответно по количествени бройки производителите на хлебчета в Германия. Но втората част от анализа ни показва, че първата група от големи производители, с високи обеми на стойностни продажби, произвежда и захранва с популярните в Германия хлебчета (Brötchen) в един физически обем представляващ 75,2% от общото количество на пазара. Втората група хлебопекарни доставят 20,3 процента от общото количество на пазара. И за голямата група от дребни производители на хлебчета, остават едва 4,5% пазарен дял.

Тук е лесно да открием и разберем стабилния принцип на Капитала в своята динамика към концентрация и централизация. И виждаме, че този процес е универсален и не е оставил и хляба на хората в страни от своите пипала. В резултат на тази динамика и трайна тенденция, от 1950 година до края на 2025 година, броят на малките, традиционни, частни хлебопекарни, завоювали признанието на ЮНЕСКО и високо ценени и предпочитани от местното население, е намалял с над 80 процента.

Концернът Edeka, притежава например през миналата година една мрежа от самостоятелни на хартия хлебопекарни и хлебопродавници. Закупувайки постепенно в цялата страна такива, тя ги пласира сега на пазара като свои над 1000 филиала под чуждо име като „Schäfers“, „Allwörden“, „Bäckerei Büsch“ и други.

По схемата за концентрация и централизация на капитала, от 21 406 хлебарници през 1998 година и 14 612 през 2010 година, през юни 2025 броят на хлебарниците е спаднал на 8 788. Това е спад в относително изражение от 58,9%. По тази „капиталистическа пътечка“ в бранша на хляба, в Германия са изчезнали и 20 хиляди работни места. Но тази тенденция на „изяждане“ на дребните играчи е валидна и за месарниците.

От 25 492 месарски магазина през 1998 в Германия, през юни 2025 са останали 13 964. Или това е спад от 45,6%.

От 1 271 мелници през 1998, през 2025 това са вече само 480. Или спад от 62,2%.

От 3 922 сладкарници в страната през 1998, през 2025 са останали 3 463. Спад от 11,7%.

Но пазарната концентрация в Германия при хранителните стоки върви по цялата доставна верига. Брашното като основна суровина за хляба се контролира от 4 големи транснационални компании-мелници. Това са „Goodmills”, “Bindewald & Gutting“, „Dosche Mills“ и „Rolland Mills United”.

Ако задълбаем ще разберем, че Goodmills е най-големия мелничарски концерн в цяла Европа. Но кой стои над него? Той е дъщерна фирма на инвестиционната компания Lundenburger Invest-Beteiligung AG. Тя от своя страна има като основен акционер с дял от 50,05% Raiffeisen-Holding Österreich и на Raiffeisen-Zentralbank Österreich с дял от 33,06%.

А кой управлява динамиката на акционерния капитал на австрийската по документи банка ние можем само да се досещаме. Защото генезисът на големите австрийски банки са свързани с позицията на Австро-Унгарската Империя, с център Виена от 200 години. И във Виена е била една от петте къщи на банкерската фамилия Ротшилд. А техните две основни къщи, чрез които са управлявали паричните потоци и облигационните пазари в цяла Европа са били базирани в Лондон и Париж. Подкрепяни от къщата във Франкфурт и тази в Неапол.

Не е трудно да се направи извода, че поне този мелничарски бизнес, а и голяма част от глобалния агро бизнес, включително търговията с хранителни продукти, има до днес своите косвени, а може би и преки връзки с крилото на Глобалния Централизиран Концентриран Капитал със седалище в Лондон. Този стар финансов център владее тънкостите и тайните на финансовите пазари от над два века, цялата смазана мрежа от информационно обезпечаване и през този век някак си остана в сянката на американското крило с център Ню Йорк, където връх взеха техномагнатите. Но много неща във финансовия свят все още са вързани за Лондон и много бизнес дела свързани и с Близкия, Средния Изток, Америка и Европа все още зависят от този подценяван и не осветяван достатъчно за публиката финансов център.

Край на Първа част

Борислав Сретков е бивш бизнесмен, арт куратор и автор на 6 книги и много статии.