2015-а е годината на рансъмуера. До това заключение са стигнали от X-Team, звеното, занимаващо се с анализ на сигурността към IBM. Те обръщат специално внимание на този тип заплаха, нанесла в последните години щети за десетки милиони долари на обикновени потребители, бизнес и организации от различен калибър, пише front.bg
Зловредният софтуер ограничава достъпа до компютърната система, която е поразил, и иска откуп(оттам и името), за да бъде премахната рестрикцията. Някои форми на малуера криптират файловете на харддиска, докато други просто заключват екрана и показват съобщения, целящи да излъжат жертвата да плати.
Запитани дали имат архив на “заключените” от атаката данни, една голяма част от жертвите на рансъмуер заплахата отговарят отрицателно. Проблем е също необновяването на софтуера и системата, правейки ги лесна мишена за добре известни и остарели уязвимости.
Именно необновените системи и софтуер всъщност са причина номер едно за успешното компрометиране на системите с този тип заплахи.
На второ място са drive-by инфекциите, които са причинени след посещаването на компрометирани уеб ресурси, и на трето място - фишинг имейлите. Що се отнася до причините за успеха на рансъмуера, IBM сочат една последна, но съвсем не маловажна причина - липсата на бдителност у потребителя. Докладът разглежда и новопоявила се цел на киберпрестъпниците, организиращи рансъмуер атаки - удари към базите с данни.
Високопрофилната форма на атака носи сериозни ползи на атакуващата страна, която може да стане причина дадена фирма просто да спре да съществува.
“Изпълнявайки зловредния код със седмици и месеци наред, а след това премахвайки ключа за криптиране на данните, атакуващата страна се подсигурява, че базите данни ще бъдат криптирани без шанс за декриптиране. По това време уеб приложението вече спира да работи и атакуващата страна изпраща искането за откуп за декриптиране на информацията. Този тип атаки, при които и бекъп архивите не помагат за възстановяване на данни, са особено опасни. Дали ще получат широко разпространение, или не, все още предстои да се види”, заявява докладът.
Такъв вирус удари съдебната система в България в края на миналата година. След намесата на сектора за киберпрестъпления в ДАНС (сега в ГДБОП) обаче ударът се размина без последици.
