Изчезването на биологичните видове и Екологията. Как унищожаваме живота и околната среда

loading...

Нашата планета е преживяла в своята история пет пъти измирания на биологични видове в диапазона от 75 до 96%. Но за шестата природна катастрофа изцяло е виновен човекът и на първо място – походът на капитала за максимални печалби.

Лосът е напуснал Германия още през 18-ти век, кафявата мечка през 19-ти, алпийският прилеп през 1950-те години.

Съгласно оценка на американския природонаучен музей от 2018-а, през следващите 30 години на земята ще изчезнат 20 до 50% от всички животински видове и то по вина на човека. Организирана през 2017 година от Ватикана конференция заключава, че в следващите 70 години ще изчезнат минимум 20% от всички растителни и животински видове на земята. Мексиканският учен Жерардо Себалос е изчислил, че през изминалите 100 години, са изчезнали 8 до 100 пъти повече видове, отколкото за целия исторически период преди това. Американски професор от университета в Куинсленд пише в свое изследване, че 72% от анализирани 8700 видове, не страдат от промените в климата, а са жертва на експлоатацията на природни ресурси. 70% от причините за това са свързани с унищожаване на горите и интензификацията в селското стопанство. И само 19% са свързани с парниковия ефект.

Днес на земята са познати 1,4 милиона видове, от които 18% растения, само 3,5% гръбначни животни, но цели 61% насекоми, паяци и раци. Това показва голямата роля на насекомите, която за съжаление ние подценяваме. Ако за миг си представим една театрална постановка, в която само един от главните герои, не се яви на сцената поради болест, какво би означавало това за нашата биосферна система и за нейното биоразнообразие? Защото има видове, които са ключови за състоянието на нашата екологична система и тяхното изчезване води до една каскада от нови проблеми. Днес еколозите ползват един термин „Техносфера”, който би могло разбираемо да бъде обяснен така: нарастване на принадената стойност на капитала по пътя на всестранна природна и човешка експлоатация и една икономика, търсеща монополни печалби и все още базирана на нефт и газ.

Ако някой прочете анализите на Стокхолмския институт по климата, би разбрал, че планетарните граници при биологическото разнообразие ще бъдат достигнати много по-рано от тези на промените в климата. И измирането на биовидовете ни носи по-дългосрочни и вредни последствия от колкото предполагаме.

Нещата с биоразнообразието са много сериозни и няма да се решат с концепции. Атаката срещу живота на земята е мощна и включва много фактори. Сред тях са и антропогенните: увеличен трафик в градовете и по пътната мрежа, разрязването и нарязването на природния ландшафт, мрежите за високо напрежение и всякакви други мрежи, телените заграждения на ливадите, разпокъсването на населените места, разширяването на индустриалните зони, надхвърлящото нормалните граници разширяване  на градовете и превръщането им в каменни пустини, замърсяването на моретата и океаните, офшорните платформи, канализирането на реките и поточетата, унищожаването на първичните гори, армията от дивеещи домашни котки и разбира се ловците.

Нека споменем само няколко примери. Удряйки се във високоволтовите електропроводи с дължина 60 000 км в Германия, ежегодно загиват 1,8 милиона птици, които мътят и до 1 милион прелетни птици. Американски учени са доказали, че птиците могат да избягват удар с автомобил, ако неговата скорост не надвишава 120 км в час. Английски учени са доказали, че при скорости над 50 км в час, рязко нарастват смъртните случаи с птици. Всяка година в САЩ загиват милиони птици в транспортната мрежа. Освен това на територията на страната ежегодно загиват от 365 хиляди до един милион птици годишно, удряйки се във витрини и прозорци. Официалните данни за САЩ и Канада показват, че всяка година 2,6 милиарда птици биват изяждани от котки.

Само в Бавария, германските ловци отстрелват по 7000 корморана и много повече прелетни птици. Никой не обсъжда факта, че в района на Бордо, Франция, ежегодно се ловят 30 000 градински овесарки, които се угояват, след което биват „удавени” в коняк „Арманяк”, за да бъдат продавани като най-скъп деликатес. А дали някой въобще знае, че на египетския бряг е инсталирана една дълга 700 километра ограда за ловене на птици? Там така се ловуват от въздуха милиони птици, които предимно уморени са прелетели всяка есен от Европа над Средиземно море.

Европейският Съвет по птиците, който е събрал данни за 28 страни прави категоричен извод, че големите губещи от измирането на насекомите са земеделските птици. Последното изследване от 2018 година показва, че след 1980-а, количеството на тези птици в Европейския съюз е намаляло с 55%. От основните 39 вида в тази група, 24 се намират в процес на изчезване. Рекордьор тук е качулатата чучулига, която след 1980 година намалява средногодишно с по 14%. Всички групи птици, които се хранят с насекоми и паяци са намалели с 50 до 60%. За същия период, количеството на прелетните птици в Европейския съюз е намаляло с 45%.

В периода 1998-2010-а, мътещите птици двойки,  са намалели в Германия с цели 12,7 милиона, което отговаря на едно свиване от 15%. Рекордьор в измирането с 20% дял е птицата звезда (stumus vilgaris), следвана от домашното врабче, жълтоглавото кралче, чинка, полска чучулига и златна овесарка. Днес сивата овесарка е изчезнала напълно от западните територии на Германия. В германския списък на пострадалите мътещи птици попадат

43% от всички птици в Германия. А днес в Европа имаме 421 милиона птици по-малко, от колкото преди 30 години.

Примерът с изчезването на яребиците е класически: преди 60 години ловджиите само в провинция Хесен, са отстрелвали годишно по 100 000 от тях. Днес цялото количество от яребици в тази провинция клони едва към 3000 (три хиляди), а общият им брой в Германия не надвишава 50 000. И само в 14% от ловните райони на Германия може да се срещнат яребици. Изследване на Европейския Съвет по птиците от 2013-а показва, че след 1980 година, броят на яребиците в Европа намалява с 94%. Този истински колапс е резултат от загуба на места за мътене в храсти или изоставени ниви, изчезването на насекомите в следствие на използването на хербициди, които пък първоначално унищожават бурените в краищата на полетата и по този начин индиректно и насекомите. Третият злосторник тук е лисицата.

Полосите с цъфтящи растения по краищата на нивите са не само свити, но и се окосяват преди края на месец август, което по дефиниция води до унищожаване на половината женски яребици.

Разбира се всичко има и своята концептуална и икономическа план-сметка. И тя изглежда така: за да има цъфтящи растения около нивите трябва да се предвидят полоси за тях , с по 20 метра ширина. В момента ги няма, защото някой търси максимална печалба. Тези 20 метра земя, биха осигурили съществуване и ръст при популацията яребица. Точната сметка, а тя е добре известна показва, че за да се поддържат 1000 двойки яребици са необходими 1500 хектара с полоси от цъфтящи растения. Това би струвало при едно годишно обезщетение, точно 1,4 милиона евро. Или по 731 евро на яребица. Разбираме, че капиталистът производител си взема от природата всичко безплатно , като подарък и не би желал да заплаща на природата и на биоразнообразния свят данък и наем. Но тази сметка съдържа още две губещи компоненти: първо, агропроизводителят получава държавна дотация на база засята площ, а това са пари на данъкоплатеца, които той влага в това безумие по пътя на данъците, за да може частникът-агропроизводител да произвежда по-евтино и да прави максимален износ на селскостопанска продукция. И второ, корекциите и щетите, които налага това безмилостно „яздене” на околната среда, водещо до отмиране на биовидовете, след това се поемат отново от обществото по каналите на данъчното облагане. Това е лудост.

Следва втора част

Специално за Bradva по материали на Фондация „Хайнрих Бьол” , Германия

Kayzer

7.06.2019

 

 
loading...
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби