Новата публична дипломация на Китай и как китайската държава дисциплинира чуждестранните концерни
Днес Китай използва проактивно своето икономическо тегло и значение и сръчно , решително и смело прилага различни методи за налагане и утвърждаване на своите геополитически представи.
При това у китайското ръководство не се забелязва никакво колебание и от 2017-та година то атакува, големи западни концерни, когато включват в своята информационно комуникационна практика на световния пазар теми, които пряко или косвено засягат китайската политика. Синолозите в Германия окачествяват това като нов вид публична дипломация.
В подкрепа на това през последните две години, все повече транснационални концерни като Daimler, AUDI, Delta Airlines, Dolce&Gabbana, Marriott, Leica и други биват поставяни под критичен натиск с методите на тази дипломация. Китайците разбират, че за много чуждестранни фирми, те предлагат най-атрактивния и най-големия пазар в света. Това е силен коз и китайският елит вкарва своето правителство и китайската общественост, която е в мрежите, в ролята на регулатор на поведението на чуждестранните компании, които желаят да правят печалби в Китай. На практика това означава, че Пекин използва своята общественост, която на пазара е един многомилионен потребител и клиент, като заплаха за репутацията и дори за реализацията и успеха на всички западни концерни, когато те прекрачват китайската държавна граница и навлизат на огромния вътрешен пазар. Или нека си представим, както е във футбола: шампионът на Германия излиза например на терена в Шанхай пред 100 хилядна публика и тя в хор започва мощно да освирква, безспирно футболистите от Мюнхен. С тази малка подробност, че ако в случая става въпрос за концерна AUDI , с централа в Инголщадт, Бавария, китайската публика(обшественост) може да започне, освен да критикува и масово да не купува и да бойкотира тази така обичана в Китай германска автомобилна марка?! Китайците са разбрали, че отношението „Бизнес – Краен потребител” е по-важно от едно взаимоотношение –
„Фирма Износител – Фирма Вносител”.
В тази активна дипломатическа „игра“ китайците използват незабавна , твърда критика, която нито е анонимна, нито е без последствия. Но най-важното е, че нейните елементи в последствие биват вкарвани в каналите на обществените мрежи и така се формира и съответно настроение и нагласа у потребителите. Методите за натиск се възлагат в крайна сметка на правителството в Пекин, което пък от своя страна настоява за официални публични извинения от менажерите на големи западни концерни.
Но за по-голяма яснота нека подберем няколко примера.
През март 2017-та година автомобилната фирма AUDI, чиито автомобили са най-популярни сред държавните шефове в Пекин и е част от най-големия играч на китайския пазар , концерна Volkswagen, Германия, показва на своя пресконференция карти на Китай, на които според китайските власти – Тайван и две тибетски области са показани погрешно. Веднага следва страхотна критична атака в социалните медии, която се чете и разбира се подкрепя от милиони китайци.
През октомври 2017-та, глобално действащото германско издание Springer Natur и английското Cambridge University Press, са заставени да не показват в Китай статии, в които се използват понятия като Правата на човека, Тянънмън, Културната Революция.
През месец април 2019-та година, рекламен филм на лидера в производството на фотокамери Leica, Германия, в който е включена една световноизвестна сцена от събитията през 1989-та на площад Тянънмън, незабавно бива свален от всички медии в мрежите в Китай.
През 2018-та година американската хотелска верига Marriott е подложена на тотална атака – Shitstorm – в китайските социални мрежи и е заставена да направи официално извинение, защото в едно нейно пазарно проучване е показала Тайван, Тибет, Хонгконг и Макао като отделни държави.
През месец май същата година, социалните медии в Китай заливат американския моден концерн GAP с подобна медийна атака в мрежите и той е принуден да се извини за това, че е продавал в Канада (не в Китай !) един свой модел T-Shirt с изобразена върху него карта на Китай, която не включва Тайван.
През февруари 2018-та година китайското правителство изисква от 36 чуждестранни авиокомпании да показват Тайван в своята компютърна програма за билетни резервации, като Китай, а не като Тайван. Поставен е и окончателен срок до 25-ти юли 2018-та.
Списъкът с подобни случаи е дълъг, но нека разгледаме хронологията на китайския натиск върху световноизвестния автомобилен концерн Daimler, Германия.
На 5-ти февруари 2018-та рекламната агенция , която работи за този автомобилен гигант, Elbkind, поства на Туитър-канала на класическата марка Daimler-Benz, под рубриката „Понеделник-Мотивация“ , цитата на Далай Лама:
„Разглеждай една ситуация от всички страни и Ти ще станеш по-отворен“. Независимо, че снимковото споделяне на материала в Китай е блокирано, този цитат предизвиква голяма възбуда. Никой не може да каже дали той първо не е бил възприет от китайските потребители или пък от официалните власти в Китай и след това е бил разпространен с конкретна цел? Но отличителна характеристика на китайците е скоростта и бързината. Те реагират светкавично.
На 6-ти февруари 2018-та Daimler изтрива съобщението си в Instagram и публикува чрез контролираната от китайската държава социална мрежа една декларация. В нея германският концерн се извинява, че „ с едно екстремно погрешно послание е наранил чувствата на китайското население.“ Компанията обещава „неотменно да задълбочи своите разбирания за китайската култура и нейните стойностни представи“ и да се погрижи такива случаи да не се повтарят. Допълнително Daimler пласира още едно извинение. Същият ден чуждестранните медии започват да обсъждат случая Daimler. Китайският партиен вестник People‘s Daily пуска по Туитър, че Daimler се е извинил и показва скрийншот с изтритото съобщение на Instagram.
Сряда, 7-ми февруари 2018-та
- държавният ежедневник Peoples Daily помества коментар, че германският автомобилостроител е „Враг на Народа“
- партийният китайски вестник Global Times, списван на английски език, цитира критични публикации на WeChat (китайският Фейсбук), Mercedes Benz-China (филиалът на германския концерн в Китай) се е извинил, независимо, че грешката е направена в Германия. „Това означава, че немците си мислят, че нищо нередно не са направили и би било достатъчно да натоварят тяхния китайски филиал да се извини и това, че Вие(китайците) ще продължите да купувате автомобили Daimler-Benz“
- Председателят на борда на германския концерн Дитер Цетче и шефът на направлението „Голям Китай“ се извиняват същия ден с писмо до китайското посолство в Берлин. В него се казва, че Daimler няма намерение да поставя под въпрос китайския суверенитет и интегритет или да го поставя на изпитание, нито биха подкрепили някого да прави това. Китайското посолство публикува това писмо на своята уебстраница
- В чуждестранните медии се появяват първите критични коментари, които подхвърлят на Daimler, че „си е продал Душата“.
Четвъртък, 8-ми февруари 2018-та
- Държавната осведомителна агенция Синхуа докладва за извинението на менажерите на Daimler – Цетче и Тройка.
- От германския концерн официално потвърждават съществуването на това писмо и декларират към чуждестранните медии: „като глобална компания ние уважаваме Китай, както всички останали пазари с техните различни стойностни системи.“
- В медиите по света се появяват презрение и подигравки срещу Daimler и критика за начина, по който концернът се е извинил пред Китай.
Неделя, 11-ти февруари 2018-та
- Уебстраницата на китайското правителство German.China списвана на немски език публикува коментар: „Неподходящият цитат на Daimler би трябвало да служи за предупреждение към чуждестранните предприятия.” После следва: „Грешното поведение на Daimler е само един допълнителен пример от последните седмици, как чрез използването на измислени факти се провеждат рекламни мероприятия , които много сериозно посягат на китайските права за суверенитет.”
Бившият вече председател на германската комисия за Азия и Пацифика, Хуберт Линхард е предупредил през 2018-та година с писмо всички немски фирми, които членуват в тази комисия, че в бъдеще подобни случаи като този с концерна Daimler ще зачестяват. Предпоставка за това са и китайските социални медии, които функционират по свои правила. Авторката на доклад по темата за публичната китайска дипломация пише: „Всичко това ми създава безсънни нощи, как би могло да се подходи, когато яростта на една нация би се изляла върху някого...Когато в Китай се вземе решение, че трябва да се критикуват чуждестранни фирми, то тогава няма как да се спре този процес.”
Китайският професор по икономика Meng Zhao е писал още през 2013-та година, че транснационалните концерни работещи в Китай, би могло лесно да бъдат въвлечени в кризи, дори и без вина. Повод за това би могло да бъде и една производствена авария например. Причините според професора са:
- нарасналото съзнание за пряко партньорство в бизнеса у китайците
- глобализирането на теми като Глобална Социална Отговорност
- засилване на национализма и дълбокото усещане у китайското население за културна дискриминация
- непостоянните и нестабилни рамки на регулации в страната
- голямото недоволство у много хора спрямо правителството и големите компании, което води в социалните мрежи до свръхреакции у потребителите.
Но каквито и аргументи да се вадят в подкрепа или против тази нова дипломатическа практика, едно е ясно: китайската държава разполага с много действен инструментариум, когато обработва чуждестранни компании или организации, защото е в състояние, целево да разгаря обществени дискусии и когато пожелае отново да ги преустановява. Държавният контрол върху медиите и интернет затруднява чуждестранните фирми да се обръщат към китайските партньори и китайската общественост, особено в кризисни ситуации.
За една година, властите в Пекин са успели с действия описани по-горе да дисциплинират много западни компании. Ефектът според германския доклад е постигнат. Много чуждестранни фирми днес се стараят да не създават ситуация, която би раздразнила китайското правителство.
По доклад от месец юни 2019 година на Институра за изучаване на Китай, Берлин
Ексклузивно в Bradva.bg
Kayzer
23.07.2019 г.
