Ужасната истина за Доналд Тръмп

Борислав Сретков

26 октомври 2026

В Съединените щати предстоят интензивно коментирани междинни избори и по различни съображения те се свързват медийно и с личността на американския президент. За него е писано достатъчно изчерпателно и много. Ние го разглеждаме не толкова като личност и политик, а като явление. Защото появяването на Доналд Тръмп нито бе случайно, нито внезапно, а едно грижливо, систематично подготвяно инсталиране на подходящ, добър модератор в Белия Дом, на прага на Новата Парадигма в местен и глобален план. Технологиите променят света в бързо темпо, във всички сфери и на всички нива, но по различен начин и съдържание в различните дестинации. Тези промени са революционни и техните основни детайли, причини, параметри и очаквани, по точно планирани резултати не се поднасят на избирателите в САЩ и по света. Вместо това им се разказват наративи, които съдържат полуистини и bullshit.

В различните големи столици вече са положени основите за стройна, вертикална организация и на трите модела – обществен, социален и икономически. На пистата от поне 16 години са се подредили и бягат в лудо темпо към Нов Глобален ред, известни и скрити зад тях сериозни играчи. Въоръжени с много данни, супер мега компютри, огромни пари, част от тях като дълг и с конкретен план за овладяване на цялата информационна система, в контролирани вертикални схеми, в които ще се разполага с неограничена и тотална Власт. И каквото и да ни поднасят средствата за масова информация и в конкретния случай, президентът от Белия Дом, трябва да знаем, че става въпрос за едно ново, окончателно преразпределение на новите пари в един Нов технологичен свят, за упражняване на тотален контрол върху егенетата и разполагане с неограничена власт върху тях. Накратко, светът се променя по детайлен сценарий и американският президент е назначен и лансиран като човекът, който уж по свои рецепти и схващания променя моделите в САЩ, в Западния свят, а от там и на Планетата. Или изграден му е вече статут на един Водач-Führer, с когото всички на земята трябва да се съобразяват, а ако се наложи и да се страхуват. Схемата е проста и в голяма степен обидна. И често си задаваме въпроса, кои са тези 75 милиона американци, които се радват на този модератор и искрено му подражават и му вярват. Защото той е един добре обучен и талантлив популист. Това не може да му се отрече. Известната звезда в сферата на изкуството, Марина Абрамович, живееща в Ню Йорк и недоволна от избора на този президент, писа в медиите: „За Тръмп гласуваха американците, които гледат телевизия, не четат книги и не пътуват по света.“ 

Тръмп е ужасно игнорантен и е психично болен

Но ние отваряме една заделена в папка статия от 28.06.2025, публикувана на германската медия „The Pioneer”. В нея на 33 страници е отразено едно интересно интервю с известния американски разследващ журналист, David Cay Johnston, който отлично познава Доналд Тръмп и е прекарал стотици часове с него. David пише: „Тръмп променя Америка и света, но за нещастие на всички, Доналд Тръмп е ужасно игнорантен и той е психично болен. Просто казано – На Доналд изцяло му липсва емпатия към другите. Той е фиксиран изцяло върху себе си. Емоционално той все още е едно 13-годишно момче, което е било изпратено от баща си във военното училище. Унижения и сексуални обиди спрямо младите кадети там, са били част от дневния ред. И ако го чуете днес как говори за жените, той звучи точно като 13 годишен. За него всички наоколо – неговото семейство, неговите съветници, обществеността – са обекти. Този мъж все още не е преживял нито един ден радост или удовлетворение. Той е напълно изпразнен и една обвивка. За да изпълни тази празнота той поднася най-дивите, най-смешните твърдения: той надува своето богатство, перчи се с това, че е най-големият Дон Жуан в историята или е водещият в света експерт по 22 различни теми… Първият ми разговор с него бе през юни 1988, преди 37 години. Доналд е често непохватен спрямо чужди хора… За първата среща с него се подготвих добре. Хората от държавния надзор в Атлантик Сити ми казаха: „Доналд не е предприемач… и сам ще се уверите в това.“ И аз отидох при някои негови водещи служители и попитах какво означава, че той не е предприемач. Те ми казаха – Доналд няма никаква представа от Казино-Бизнеса. Той постоянно прави бели и разваля, проваля нещо… всичко при него е блъф и перчене.“

В интервюто, което продължи 90 минути, бях вградил 4 въпроса включващи лъжи. Тръмп не разбра, че го тествам и започна да ми отговаря вграждайки тези лъжи в своите отговори. По този начин той ме захранваше, предполагайки какво очаквам да чуя от него. И това е точният стил на измамниците и фукльовците. На мен ми стана ясно, че книгата му The Art of the Deal, неговата най-продавана книга – 11 милиона екземпляра – в основата си е наръчник за серийни измами. В нея той се хвали, че измамва хора и ги лъже, за да достигне до пари или какво ли не още. Това е есенцията на книгата: измами една след друга. И така аз започнах да разбирам: Този мъж е действително една личност, защото той се измъква от всичко с лъжи, измама и кражба…

Тръмп не е никакъв бизнесмен в истинския смисъл. Един истински бизнесмен изгражда предприятие за да създава благосъстояние. Тръмп не прави това. Той скача от една измама към следващата. Парите протичат като вода през ръцете му. Поради това той постоянно е във финансови затруднения и постоянно моли банките за пари, докато накрая му затвориха кранчето.

Това бе една решаваща точка. „Ние получаваме всички финансови средства, от които се нуждаем от Русия“, каза неговият син Ерик през 2008 година…

По време на Голямата Депресия, баща му Фред Тръмп, откри един магазин за хранителни стоки с една важна иновация: клиентите можеха сами да си избират стоките. До този момент това правеха продавачи, стоящи зад тезгяха. Причината за това бе, че разходите при кражби бяха по-ниски от колкото разходите за обслужващ персонал. По същество това бе идеята за Супермаркета… По време на Втората Световна война, Фред Тръмп започва да строи евтини жилища за пристанищните работници. След приключване на войната, американското правителство стартира програма с дотирани кредити за жилища на пострадали и ранени американски войници и моряци. Фред е първият, който получава тези държавни кредити във Вашингтон. През 1954 една финансова ревизия установява, че в тези субсидирани от държавата проекти, той е реализирал недопустима наднормена печалба от 4 милиона долара, които днес отговарят на 40 милиона… Когато президентът Айзенхауер е разбрал за този случай, с насочени държавни пари за ранени и травматизирани участници във Втората Световна война, той е побеснял в Овалния кабинет. Но Фред Тръмп е разбрал нещо Съществено: Правителството никога не е така ефективно и безскрупулно, като него. И той използва до края на живота си отново това… В крайна сметка той притежава хиляди жилища основно в Queens и няколко в Brooklyn…

Фред Тръмп се е сдружил и с един човек на име Willie Tomasello, който е служел за поставено лице на двете престъпни фамилии Genowese и Gambino. Те бяха и двете най-насилствените и опасни сред петте големи Мафия-Фамилия в Ню Йорк. Съществуват обхватни обществени записи, които показват, че Фред Тръмп и Tomasello са били бизнес партньори. Доналд е растял в това домакинство и е наблюдавал всичко…

Доналд казва често, че е следвал в Wharton Business School. Това не е вярно. Той е учил в полувисше училище, Penn School, където е имало катедра само с един професор по управление на недвижимости. Той рядко е посещавал лекции и е получавал заплата в един проект на баща си в Синсинати. Баща му го е записал с връзки в Fordham University, където е получавал лоши оценки, най-често тройки, „D“. Има едно достъпно негово свидетелство. Твърденията, че в университета в Пенсилвания е бил сред най-добрите студенти не е вярно. Неговото име не фигурира в нито един списък на декана, нито в листите за изявени студенти…

След следването Доналд наема едно жилище под наем в Манхатън и всеки ден пътува с Кадилака си до офиса на баща си в Brooklyn. И започва да търси жени. Аз съм интервюирал няколко жени, които той се опитвал да прелъсти. Всички те най-често го описваха с думата creep, ужасен… Жените не са искали да чуват за него. И когато баща му казал, че трябва да се ожени, той не успява да си намери жена в Манхатън. Не, той се оженва за една жена в Монреал, която страшно много пиела. И тя не е била олимпийска шампионка, както твърди понякога Тръмп…

Интересно е, че в неговото обкръжение има няколко жени, които са успявали да му влияят. Такава е Barbara Res, която е наблюдавала и управлявала неговите строителни обекти, защото той в действителност е нямал никаква представа от строителство. Това е била не емоционална, а чисто бизнес връзка…

Аз допускам, че Доналд някога е употребявал наркотици, но не мога да го докажа. Но със сигурност зная, че Тръмп е бил тясно икономически обвързан с най-големия търговец на кокаин в САЩ – един мъж на име Joe Weichselbaum. Когато арестуват последния, Тръмп му оказва големи услуги. Пише и писмо до съдията с искане Joe да не получи присъда. Един виц: Weichselbaum, който дърпа конците на големи сделки за наркотици, в крайна сметка лежи само 18 месеца в затвора, докато неговите шофьори, които транспортират дрогата, получават по 20 години. След излизането си от затвора Weichselbaum се настанява в един луксозен апартамент в Trump Tower, струващ милиони долари. И това, при положение, че декларира пред властите, че не разполага със средства да си плати глобите. Тръмп се грижеше за това…

При всички три брака на Доналд ставаше въпрос за трансакции. Това не бяха романтични партньорства, а търговски споразумения…

Тръмп няма приятели. Той има хора, които го съветват, но това са неговите съветници и не са приятели. Приятелството изисква емпатия и най-малкото емоционална способност за привързване. И двете липсват у Тръмп. Добър пример е Steve Bannon, който му даваше доста действени политически съвети. Той му водеше предизборната кампания и цялата стратегия в Белия Дом, но сега е далеч в периферията. Тръмп действа импулсивно, не съгласно някаква стратегия. Той не взема внимателни, аналитични или стратегически решения. Той действа на основата на емоции и клони към това да се придържа към нещо, което му е казал последният, който е водил разговор с него. Такава личност нормално има едно силно влияние върху неговото мислене и действие…

Дали президентството се е отразило на семейството на Тръмп и го е сплотило или разединило е трудно да се каже. Но едно е абсолютно сигурно: Президентството ги направи невероятно по-богати…

Доналд е прекарал целия си живот да измамва други хора. Поради това той вярва и в обратната връзка, че той бива измамван от всички. Като президент той постоянно твърди, че други страни заобикалят Съединените щати - ´Те всички крадат от нас. Те ни измамват.´ Това е постоянен припев, особено когато става въпрос за митата. Доналд следва винаги политика на възмущение и отмъщение. Това е централна тема в неговото мислене и действие: ´Всеки се стреми да ме измами´. Дали това отговаря на реалността, това е друг въпрос, но той така гледа на света. Независимо, че се представя, че действа от позиция на силата, тази сила по-скоро изглежда, че е изсмукана от слабост – той се представя винаги като жертва. Той винаги е жертвата и всички други са нечестни спрямо него…

Тръмп се кандидатира още през 2000 година с Партията на Реформаторите за президент. След това той отново кандидатства през 2012 до получаване нов договор от NBC за предаването Apprentice, което не вървеше добре. И на него му трябваше внимание. Но получавайки договора, той оттегли кандидатурата си за президент, казвайки: ´Аз съм единствената личност подходяща за президент, но моето телевизионно шоу се нуждае от мен повече.´…

През втория президентски мандат той се е обградил с хора, които са му верни. Негова цел е да се обкръжи само с пълзящи в краката му сътрудници, които изпълняват неговата воля, дори ако трябва да се наруши и Конституцията…

През първите четири години в Белия Дом, Тръмп интензивно работеше да укрепва своята база в движението MAGA. Той удвои и утрои усилията в това, което го движи: Расизма и Господството на мъжете. Тази втора Администрация е едно расистко и мразещо жените правителство… В Ню Йорк той бе обвинен в 34 случая за престъпление, но той твърдеше, че това е политически мотивирано, обвинявайки Байдън за това, въпреки че той нямаше нищо общо с това. Той превърна следствията за негови престъпления в политически капитал. Когато бяха публикувани негови данъчни декларации, съдържащи измислени разходи и фиктивни фирми, това мина без последствия. Хората повдигаха рамене и казваха: „Да, Тръмп е мошеник, но той е наш мошеник.“

Той засили картината за себе си, че е герой изпратен от господ. Той се инсценира като преследван: ´Те не могат да ме затворят, значи опитват се да ме убият.´ Това е наратив, който разказва и естествено хората му вярват…

Видимо Тръмп усилено започва да си вярва, че неговите думи имат магическа сила и е достатъчно той да каже нещо, за да се превърне в действителност… Той вярва, че реалността просто може да се постига с приказки…

На 26 февруари той поства цитат на неговата Truth Social и на X: ´Този който спасява народа, не нарушава Закона.´ Няколко дни по-късно Белият Дом публикува снимка на Тръмп, с британска кралска корона на главата и едно изречение на нея: ´Да живее Кралят´. Тръмп сам се обяви така за крал. На 26 февруари 2025 по същество той каза: ´Аз съм Диктаторът на Америка.´ За това аз предупреждавам от 2011 година. Тогава съм писал ´Ако Тръмп някога успее да влезе в Белия Дом, той никога не би си отишъл по мирен начин.´ И точно това се случи през 2021 година. Тръмп никога не признава свои грешки, но наскоро каза: ´Аз не трябваше по никакъв начин да напускам Белия Дом.´ (Извадки от статия на Pia von Wersebe, на „The Pioneer”, 29.06.25, Германия).

В този материал има много ключови зрънца, обрисуващи американския президент. Но за допълване на картината около неговата личност бихме цитирали няколко извадки и от книгата на Julian Heissler, „Amerikas Oligarchen. Geld, Macht und Zerfall der Demokratie“, 2025, на чието представяне сме присъствали.

Спонсорите на Доналд Тръмп

По темата за финансовото спонсорство в американската висша политика би могло да се пише много. Тя си има своя отработена технология, принципи и едно постоянно динамично развитие не познаващо разумни граници.

„На 31 май 2024 от една банка се обаждат по телефона на ковчежника на организацията MAGA Inc., която е пряко ангажирана със събиране на неограничени финансови средства за подкрепа на кандидатурата на Доналд Тръмп. След което по сметката на организацията постъпват 50 милиона долара. До момента това е най-крупната сума, постъпваща в полза на Тръмп. Наредителят е Timothy Mellon. Но тя не остава единствена. В хода на предизборната кампания Mellon доставя над 197 милиона. Първите 25 от тях отиват за подкрепа на Robert F. Kennedy Jr. Последният прекратява своята предизборна кампания като независим кандидат и застава зад Доналд Тръмп. Останалите 172 милиона $ попадат в предизборната дейност на републиканците. Само Илон Мъск е дал повече пари за завръщането на Тръмп в Белия Дом…

Mellon изглежда попада сред спонсорите, които видимо не търсят преки лични предимства от това спонсорство. Най-малкото той не е известен, че поставял насрещни искания за своите парични инжекции. MAGA Inc. е била напълно изненадана от появата на този първи голям спонсор. Според Wallstreet Journal, Mellon не желае срещи или телефонни разговори с кандидати. Той не е посетил нито едно събитие, организирано за Доналд Тръмп. Той дава изключително рядко интервюта, последното е през 1981 и живее на възраст над 80 години, уединен в своето ранчо в щата Wyoming. Една част от своите комуникации със света, той извършва с факс. За конкретните мотиви на този гигантски финансов ангажимент в полза на Тръмп би могло само да се спекулира. Той е роден в една от най-богатите фамилии на страната, използвал е своето наследство да построи една железопътна империя, която междувременно е продал за много милиони… По-вероятно е, че той споделя представите на Тръмп, как би трябвало да се развива Америка и поради това го подкрепя с всички сили… Mellon е може би един голям спонсор, който да служи за пример със своя отпечатък на света. Един истински спонсор, който вижда най-добрите шансове за бъдещето на Съединените щати в Тръмпизма.“ (откъс от книгата на Julian Heissler, стр. 59, 60).

Намираме този спонсор на Тръмп за знаков по няколко причини. Първо, той е внук на легендарния американски бизнесмен и банкер от първата половина на миналия век, Andrew Mellon. Същият е един от ключовите играчи, който с инсайдерско знание и информация е успял да защити своите милиони и богатство от разразилата се 1929 световна финансова криза. След Първата Световна война той служи като финансов министър при трима американски президенти. Излишно е да подчертаваме, че няма по-важен правителствен пост в американския обществен и икономически модел от този на финансовия министър. Второ, той по ДНК е тясно свързан с най-едрия финансов бизнес от началото на миналия век, което директно означава, че е бил и част от гръбнака на Републиканската партия. Трето, тъй като бизнесът на Америка е да прави бизнес, излишно е да се съмняваме, че финансовите активи на Клана-Mellon, щом успешно са преживяли Голямата Депресия 1929-1933, то в годините след това и до днес, отработената машина за правене от големи пари, огромни пари, успешно е работила и за децата и внуците на Andrew Mellon. Четвърто, съвсем логично е внукът Timothy да се скрие на спокойствие в своето ранчо, бидейки пряк участник в отбора на най-едрия глобален концентриран капитал. Емблематично е, че той превежда на движението MAGA 172 милиона, без да му ги искат и дори да хвърли ковчежника в озадачение. Защото първо той е докладвал на главния шеф, че от една банка идват 15 милиона, а след това при заверка на сметката с 50, се оправдава, че по телефона е чул погрешно петнадесет, защото не можел да си представи, че така от въздуха изведнъж ще постъпи такава огромна сума. При това без всякакви искания и сложности. И пето, за нас това е едно перфектно доказателство, че популистът Тръмп никак не е коректно да лъже избирателите си, че се бори срещу Дълбоката Държава , deep state. Дълбоката държава не е в администрацията на САЩ, където хората работят за заплата и хора като Илон Маск поемат ненужни им постове за да уволняват стотици хиляди държавни служители. Ние не приемаме популистката формулировка deep state. Но внукът на Andrew Mellon, ни дава прекрасен пример, как действат големите, потомствени капиталисти с най-дълбоките джобове, deep pockets, от зад кулисите, в подкрепа на изграждане нова вертикална, диктаторска структура на управление на задлъжнялата държава САЩ. И шесто, най-едрият капитал не поставя директни указания какво да прави и говори американския президент. За тази цел той си е създал фондации като влиятелната Heritage Foundation, която пише подробни програми за действие, а и назначава на най-ключовите позиции в Белия Дом и в правителството верните хора, които детайлно подготвят всички декрети и предложения за законови и административни реформи. Отново в услуга на Групата от Deep Pockets. По тази тема ще отделим една страница във втора част на този материал.  

Еврейското лоби и Доналд Тръмп

„До появата на Илон Мъск, най-големите финансови донори на Тръмп са семейство Miriam и Sheldon Adelson. Още през 2016 те отпускат на републиканците над 82 милиона долара. А през 2020, дори повече от 218 милиона $. Но тези финансови инжекции бяха свързани с очаквания. Аделсонови се считаха за отявлени противници на една палестинска държава и поради това обилно раздаваха помощи на десните партии в Израел, но успоредно с това и на Републиканската партия в Съединените щати. И това още рано преди Тръмп да излезе на сцената. Още през 2005 те се опитаха да използват своето богатство, да вкарат на висшето ниво в американската политика своите схващания за Близкоизточния конфликт. През 2005 те спонсорират Джордж Буш младши с 500 хиляди $ за да получат аудиенция при президента… Когато 2007 Кондолиза Райс, министър на външните работи, поканва палестинци и многобройни други гости в Annapolis, за да лансира решение за Две Държави, Израел и Палестина, Sheldon Adelson е извън себе си и показва като голям спонсор на републиканците, директно в Белия Дом своето недоволство. Буш е объркан и казва скоро след това на виден държавник от Израел: ´Тук бе този луд еврейски милиардер, който ме наруга.´…

Sheldon Adelson започва от нулата и след като през 1988 купува Sands Hotel с Casino, в годините след това изгражда една империя в Америка в областта на лотарията и курортното дело. И постига богатство от 25 милиарда долара. Но не само това е повратната точка в живота му през 1988 година. В същата година той се развежда с първата си жена и посещава за първи път Израел. Там се запознава с родената 1945 Мириам и през 1991 сключват брак. Сватбата празнуват с голяма церемониалност в хотела си в Лас Вегас и в King David Hotel, в Ерусалим. Освен това те поканват на обяд важни гости в официалната зала Shagall в Парламента на Израел, Кнесета. Тази зала е предвидена по дефиниция само за официални държавни гости. Но тогавашният заместник министър на външните работи се бе погрижил това частно празненство да се проведе по изключение в Парламента. Неговото име: Bendjamin Netanjahu. Когато премиерът Ehud Olmert предложи план за мир в Близкия Изток, който предвиждаше между другото изтегляне на 90% от територията на Западния бряг на река Йордан, един вестник основан от фамилия Adelson, започна да разследва под лупа търговските връзки на премиера… Разследването доведе до доброволно оттегляне на премиера от поста…

Но не само поради това Аделсонови реализираха свой успех. Тази кампания даде възможност на Нетаняху, който през 90те години за кратко бе министър председател, да се завърне през 2009 година на власт.

В Нетаняху, Аделсонови намериха един идеологически съюзник и убеден противник на решението за Две Държави… И с изключение от едно кратко прекъсване през 2021 и 2022, Нетаняху не се отдели от премиерския пост. И по този начин, мирният процес между Израел и Палестина е замразен, а дори може би е комплексно е приключен.

С Тръмп, семейство Adelson намери един сравним идеологически съюзнически партньор в САЩ. Когато неговата Администрация през първия му мандат предложи един мирен план, не само палестинците бяха вбесени… Планът предлагаше пълното предаване на Ерусалим на Израел и изключваше едно завръщане на палестинските бежанци, които през 1948 бяха прогонени от родината си… Тръмп култивира тази връзка. През 2018 той награди Miriam с най-високото гражданско отличие в САЩ – Presidential Medal of Freedom. Такива жестове се изплащат. През 2024 година Miriam Adelson дари над 148 милиона долара в подкрепа на републиканците. Така тя се нареди на трето място сред най-великодушните спонсори след Мъск и Mellon на предизборната борба… Това означава, че политиката на Администрацията на Тръмп се ориентира не към населението, а към интересите на едно малко, но финансово силно малцинство.

Тръмп, Парите, Tik Tok и демагогията спрямо санкциите

Китайската Платформа TikTok е под чадъра на частния технологичен концерн ByteDance. Последният е член на елитния китайски технологичен отбор, с високи цели у дома и в глобален план. Пазарната цена на ByteDance надхвърля 300 милиарда долара, с тенденция на горе. ТикТок е социална медия с глобален обхват и действа активно от няколко години сред американското население. Известно е, че големите медийни играчи управляващи де факто социалните мрежи правят в тях голям бизнес. Но и безплатно събират огромен обем данни от своите потребители. По тази схема на практикуване, от няколко години китайският TikTok попадна директно на терена на технологичната война между Китай и Съединените щати. И политиците във Вашингтон, а и част от техномагнатите, като Zuckerberg от МЕТА взеха много критична позиция с искане за забрана на TikTok в САЩ. Основното съображение на американските служби за сигурност в този контекст бе, че китайското правителство би могло да принуди ByteDance,  да предаде всички данни на американските клиенти на официален Пекин. А второто съображение бе, че тази китайска платформа би могла да разпространява фалшиви информации и да манипулира американската общественост. Ние също смятаме тези опасения не само за реални, но и не ги подлагаме на никакво съмнение. Защото войната, която се води между Китай и САЩ е и за данни, но в по-голяма степен и на терена за mind control върху населението. А двете взети заедно ако се водят ефективно, постигат далеч по-ефикасни крайни резултати и от най-точните балистични ракети. И така, преминаваме към текст от книгата на Julian Heissler:

„През август 2020 Тръмп подписа една изпълнителна заповед, съгласно която TikTok трябва да бъде забранен в САЩ. При Байдън, през пролетта на 2024, Конгресът прие с голямо болшинство закон, съгласно който, TikTok трябва да бъде забранен, в случай, че ByteDance не продаде изцяло TikTok.“ Тук започват големите противоречия в провеждане на американската политика. И те са свързани с един от големите финансови спонсори на Доналд Тръмп – Jeff Yass. Последният е член на милионерския американски Club for Growth. „През май 2024 Тръмп посещава ивента на този Клуб в хотел The Breakers. Yass отпуска за предизборната кампания на Тръмп през годината общо 35 милиона долара, което е значително повече от всеки друг спонсор. В края на събитието в Palm Beach, инвеститорът Yass провежда личен разговор с Тръмп. Няколко дни след това, републиканецът Тръмп се изказва открито срещу забраната на TikTok: ´Ако се премахне ТикТок, Facebook и Zuckerberg ще удвоят своя бизнес. Аз не желая, Facebook, който ни измами при последните избори да печели от това. Те са един истински враг на народа.´… Няколко месеца по-късно предизборният щаб на Републиканеца откри свой официален акаунт на ТикТок. След изборната си победа, Тръмп продължи да отлага влизането в сила на закона за забраната на ТикТок. В интервюта той подчертаваше, че никога не е разговарял с Yass за тази платформа…

Според Wall Street Journal, Jeff Yass и съпругата му Janine, по различни канали през 2024 година са налели над 100 милиона долара в предизборната кампания на Републиканската партия. Но ако се изходи от опцията за евентуални загуби от милиaрди долари на Yass в ТикТок, за най-богатия жител на Пенсилвания това бе една добра инвестиция.“ (Julian Heissler)

Тази история, която естествено не се поднася на масовия избирател, но китайците я познават в детайл, има следното важно, разяснително пояснение: „Дванадесет години преди срещата в Palm Beach, Yass купува чрез инвестиционната си фирма Susquehanna International Group, SIG, за пет милиона долара 15% в един китайски Start-Up, който от 2012 се развива прекрасно. Неговото название: ByteDance – концернът майка на TikTok. Това е най-добрата сделка, която някога е правил Yass. Днес ByteDance струва 300 милиарда долара, според оценките този инвеститор притежава точно 7 процента от тази китайска компания. По този начин, Yass притежава повече от една трета от оценяваното му на 60 милиарда $ лично богатство, благодарение на тази инвестиция. Но през пролетта на 2024 бъдещето на ByteDance е повече от несигурно… И той опитва да се подсигури и залага на един рационален залог. И в този случай това означаваше: Всичко изцяло на Тръмп. Първата стъпка той прави през декември 2023. Тогава фирмата му SIG инвестира в една фирма, която планира да се слее с предприятието водещо Социалната Медия на Тръмп, като след това се излезе с новата фирма на борсата. По-добър гешефт Yass не би могъл и да очаква. Социалната Медия на Тръмп, прави редовно слаб оборот и огромни загуби съгласно публикациите. Но това не интересува инвеститор като Yass. Това, което той купува според журналиста Michael Wolff, не са дяловете в една истинска сделка, а е възможността за упражняване на влияние…

Експертите по сигурността в Конгреса считат внезапната любов на Тръмп към ТикТок за проблем… Републиканецът сенатор Tom Cotton пише в своята книга – ´Китай използва този информационен канал да разпространява комунистическа пропаганда към американската младеж.´ Но такива аргументи не интересуват Тръмп. Подкрепата от страна на Yass, изглежда му е по-важна от съображенията на своите партийни приятели. Но и тези не предприемат нищо за да приложат закона. Тръмп нарушава закона и на Конгреса му е безразлично това, пише и Politico. Примерът с ТикТок ясно показва, какви отношения на напрежение биха възникнали, когато интересите на богатите спонсори противоречат на американското право или дори и на Конституцията. Това, че Администрацията многократно отлага забраната на платформата, въпреки приетия с болшинство закон за това, подчертава повече от ясно, какво влияние имат големите спонсори за курса, който може да води американската държава.“ (Американските Олигарси. Пари, Власт и Разпад на Демокрацията, 2025,  Юлиян Хайслер, стр. 65,66, 67 и 68)

Как и защо Тръмп преназначава за министър човек от екипа на Обама

„В първите дни на януари 2017 и един от последните на Администрацията на Обама, мобилният телефон на David Shulkin започва да вибрира. В този ден държавният секретар по въпросите на здравеопазването в министерството по въпросите за ветераните, няма задачи в дневния си ред. Както почти всички останали членове на правителството, той очаква на 20 януари да напусне държавната служба. В крайна сметка, Доналд Тръмп влиза в Белия Дом и ще доведе във Вашингтон свой екип. Изненадата нараства, когато той забелязва на дисплея на телефона си името на обаждащия се – Michael Cohen, тогава личен адвокат на Тръмп… Cohen бързо предава телефона на друг човек, който се представя за Icke и казва: ´Mr. Trump ме помоли за съвет и желае да помагам в министерство на ветераните. Може ли днес да се срещнем за вечеря във Флорида… На пръв поглед може да ни учудва, че един главен секретар в едно важно министерство си зарязва работата и веднага излита със самолет за Palm Beach. Но Icke не е кой да е, а е Isaac Perlmutter, един великодушен спонсор на Доналд Тръмп. През 2016 той е дарил пет милиона долара за предизборната кампания на Републиканеца. Но двамата мъже ги свързва нещо повече от парите. Милиардерът от години принадлежи в най-тесния кръг от обкръжението на Доналд и се знае, че е част от най-заговорническия, най-тесен кръг, който е създал около себе си в своята изборна родина Palm Beach… Той пристига след 6-дневната война от Израел през 1967 в САЩ, с 250 долара в джоба. След скромно начало с погребални меси на иврит, той влага своя талант като уличен търговец, след това закупува изостанали складови наличности и ги продава на магазините работещи с най-ниски цени… През 1998 с печалбите си закупува, клатещият се тогава концерн за комикси, Marvel. Под негово ръководство концернът прави големи успехи с филми за супер герои. През 2009 Perlmutter продава своя дял в Marvel за 4 милиарда $ на Disney. Той е човек с много таланти, но това което не е, е че той не е експерт по въпросите за снабдяването и грижите за ветераните. Министерство по въпросите за ветераните е най-големият доставчик на услуги за здраве в Съединените щати, което всяка година наблюдава и обслужва над девет милиона бивши служители от въоръжените сили. През 2024 година министерството разполага с бюджет от над 330 милиарда долара. Над една трета от този бюджет се насочва в една мрежа от 170 болници, които министерството управлява.

Един такъв бюджет, събужда апетити. Често, поддържани от големи спонсори групи, се напъваха да приватизират част от този бюджет и тази дейност. Между тях бе и една организация с названието Concerned Veterans of America, която бе финансирана от петролните милиардери Charles и David Koch. Дълго начело на тази организация стоеше, Pete Hegseth, през втория мандат на Тръмп, министър на отбраната, а през 2017 и кандидат за министър на Министерство по въпросите на ветераните… От вечерята се роди една закуска, на която милиардерът доведе един лекар, който практикуваше в Palm Beach, но без всякакъв опит в системата за ветераните. 90 минути след приключване на срещата, Shulkin се съгласява да остане на поста си държавен секретар и в екипа на Тръмп… Няколко дни след това той е поканен за среща с новоизбрания президент. По време на срещата в разговора се включва телефонно и Perlmutter с думите: ´Donald, това е твоят човек´. Няколко дни след това Тръмп назначава Shulkin за следващия министър на Министерство за ветераните. Така, един безпартиен става единственият не-републиканец министър в първия кабинет на Тръмп и единственият, който преди това е бил на ръководна длъжност в Администрацията на Обама… Скоро той усеща границите на своята власт.

В следващите седмици и месеци, Perlmutter, лекарят от West Palm Beach и неговият партньор по скуош, който също си няма хабер от дейността на Министерство на ветераните, постоянно се опитват да влияят по свое разбиране и интерес на курса на министерството. Това Трио, скоро наричано като Mar-a-Lago Crowd, даваше на сътрудниците на Shulkin преки указания за работа, без неговото знание и провеждаше стратегически обсъждания с президента, в отсъствието на министъра… Тримата мъже напъваха за неща, които противоречаха на неговите виждания за Министерството за приватизации, подкрепяни между другото и от Pete Hegseth. Министърът се защитаваше, но когато той подписва един АйТи договор, който бе отхвърлян от Триото, неговата съдба е решена. И през март 2018 той е освободен от длъжност. В една книга за този скандал пише, че истинската причина за неговото уволняване е ясна. Shulkinсе бе осмелил да се противопостави на Триото Mar-a-Lago Crowd“ (Americas Oligarchen, стр. 69,70,71,72. Julian Heissler)

Ilon Musk и американската държава

До тук това са малки извадки от интересни и много актуални книги. Подбрали сме ги защото всяка една покрива различни сфери, теми и трикове свързани с големия въпрос, кой назначава президента в Съединените щати и как се съставя неговия дневен ред за водене на конкретни политики. Не е тайни, че от години, американският политически модел, а от там и икономическия модел, а и не само той, се поддържа и направлява по теми и техните решения от една малка група мощни финансови спонсори. И както пише един от големите спонсори на Демократическата партия, Morris Pearl, в действителност само една микроскопична група от няколко стотин много богати и наистина влиятелни спонсори, определя днес Дневния ред в много направления на 340 милиона американци, както и за останалите хора по света. Едно изследване по официални данни показва, че през 2024 година, 100те най-спонсориращи американски фамилии са налели в предизборната борба общо 2,6 милиарда $. Но към тях се добавя и една оценка за още 1,9 милиарда изсипани в предизборната борба по невидимите канали на така наречените Dark Money. 70 процента от официалните 2,6 милиарда $ са попаднали в предизборната машина на Републиканската партия. На първо място в списъка на големите спонсори стои разбира се Илон Мъск. За Мъск е писано много, писали сме и ние статия конкретно за него на expert-bdd.com („Илон Мъск и неговото влияние“, 1.02.2025)

Ilon Musk получава през 2015 година голям кредит от 465 милиона $ с подкрепата на Демократите по програма на Министерство на енергетиката и с него изгражда производствените мощности на „Tesla S“ модела. Тези държавни пари, според експертите са дали въобще възможността той да премине към следваща крачка. И не е за учудване, че до 2022 Мъск се представя като демократ, когато изведнъж се отказва от тях с думите: „Тези са партията на омразата и разделението.“ На 3 март 2024 той за първи се среща и води разговор с Доналд Тръмп в имението на големия инвеститор Nelson Peltz във Флорида. За тази среща Julian Heissler пише: „Тръмп се нуждаеше от пари, Мъск търсеше един кандидат, който да го предпази от следващи  години с Байдън в Белия Дом. Това бе новото начало на една връзка, която и трябваше да вкара и двамата в центъра на властта. И изглежда Мъск виждаше в Тръмп повече от възможността да увеличи своето богатство. Президентството на Републиканеца даде възможност на предприемача да преобразува най-мощната страна в света по свои разбирания – или най-малкото да опита това… Когато възникват съмнения в квалификацията на избрания от президента кандидат за шеф на Пентагона, той подава силен сигнал на републиканските сенатори чрез финансирана от него организация, те да не се противопоставят на желанията на Тръмп. Така той принуждава колебаещите се в мълчание и налага Hegseth в Пентагона. Най-мощният олигарх в Америка откупи за най-кратко време една втора победа за движението MAGA. Както изглежда по убеждение.“

За нас е особено интересно да знаем, защо Илон Мъск така ревностно и с фокус сам си избра поста на шеф на DOGE, Department of Government Efficiency. Първо, до този момент, януари 2025,  Националната Администрация за сигурност по аутобаните, National Highway Safety Administration, NHTSA, води най-малко 6 разследвания за злополуки, в съмнения за грешки в софтуера на Tesla. Второ, и други ведомства по сигурността са извършвали преди това разследвания по надеждността на технологията за самоуправление на електромобилите в САЩ. Трето, компанията на Мъск, Space X, е сключила през годините договори за над 20 милиарда $ с правителството във Вашингтон. И тук Националният Борд по трудовите отношения, National Labor Relation Board, води повече разследвания в подкрепа на запазването на правата на работниците в предприятията на Мъск да се организират профсъюзно. Четвърто, многократно той има сблъсък с Надзорната Борсова Агенция, SEC. Веднъж той анонсира по Twitter, че ще изтегли от пазара Tesla при цена от 420 долара за акция. SIG го дава под съд за измама. Мъск и Tesla са осъдени за по 20 милиона $ глоба и той е принуден да освободи поста на председател на управителния съвет на Tesla. И пето, може би най-важното: декларацията на милиардера, че ще преустрои държавната администрация от позицията на външен човек и тя ще заработи по-ефективно покрай големите икономии, които той ще осъществи се оказва балон. Неправителствената организация Public Citizens, “Обществени граждани“ е извършила един анализ, водещ до извода, че 70 % от всички Служби, които DOGE желае да реорганизира и да изпразни от съдържание, имат пряка работа с предприятията на Мъск. В анализа се казва: „Най-богатият човек в света работи за това да демонтира точно тези федерални служби и институции, които отговарят за наблюдението и контрола върху неговите предприятия… това съдържа крещящ потенциал за корупция.“ No comments.

„Братството на олигарсите и Техно-Оптимистичния Манифест“

И защото през ноември предстоят междинни избори в САЩ и много се спекулира, дали републиканците биха загубили позициите си в двете Камари на Конгреса, една проста официална сметка ни подсказва, че през последните 40 години и двете основни партии разчитат на постоянно увеличаващи се спонсорски суми с дебели чекове. С една подробност, че олигарсите през този век, които спонсорират Републиканската партия имат предимството пред тези, които наливат пари при Демократите, в едно категорично съотношение: през 2024 измежду 10-те най-големи финансови спонсори, само двама са подкрепили Демократите – бившият кмет на Ню Йорк, Michael Bloomberg и съучредителят на Facebook, Dustin Moskovitz. Известно е, че Камала Харис набра значително повече помощи от широката маса на американското население от Тръмп. Известно е и това, че един от големите спонсори на кампанията на Камала Харис, е основателят на Linkedin, Reid Hoffman, дарил над 35 милиона $ и с това третият най-мощен спонсор, но свързвайки своята финансова подкрепа с конкретни условия за освобождаване след изборна победа на председателката на FTC, Federal Trade Commission, Lina Khan. Последната бе известна като смел борец за борба и нови регулации в духа на картелното законодателство срещу американските монополи. Харис премълча тази атака върху себе си, показвайки, че не може да се води от реални демократически позиции борба срещу големите монополи. Защото големите спонсори и на двете партии, следват свои тесни интереси. А това прекрасно разбират традиционните в годините избиратели на Демократическата партия – работници, селяни и профсъюзно организирани хора. През този век най-накрая и те разбраха, че така наречената „Партия на малките Хора“ – Демократическата – е пряко зависима от интересите и парите на Финансовата Аристокрация.

От самолетна височина се вижда, как всички супер богати американци, методично, постепенно и много агресивно се групираха около модератора в Белия Дом и прекрояват не само американската държава, но правят съществен опит да наложат своите правила и на целия свят. Или с много голяма вероятност и на Европа. Защото Русия няма какво да предложи на европейското население, след като не предлага нищо и на своето, а Китай е много далеч и с най-голяма вероятност ще се концентрира върху Азия и Глобалния Юг. Самата инаугурация за президент на Доналд Тръмп бе голямо шоу, как той е заобиколен от групата топ милиардери като Musk, Zuckerberg, Bezos, Sam Altman, Sundai Pinchai (CEO Alphabet), Shou Chew (TikTok), Tim Cook, Apple. Да не забравим и може би най-интелигентния измежду тях, работещ от 2000 година в сянка, визионер, технократ, идеолог и много подготвен езотерик, участващ в тайни общества – Peter Thiel, собственик на Palantir.

Снимките от тази президентска церемония, сигнализират категорично за един нов етап, с характеристика на сериозен поврат в отношенията между американските олигарси и техномагнати и формалната административна власт във Вашингтон. На тази снимка отсъстват и по естествени причини старите, традиционни бизнесмени и финансисти от успешната ера на Pax Americana и периода на бурната глобализация и Финансиализация. По наше мнение, тези снимки показват в известна степен и видимото на повърхността разграничение между двете основни, традиционни финансови групи, тази от Уолстрийт с бекграунд в Силиконовата Долина и старата, основополагаща устоите на империализма и първият етап на глобализирания капитал, с център в Лондон. Наблюдаваме много симптоми на глобалния терен, че втората не си е изпяла песента и не следва да се подценява. Включително и от американския президент. Така мислим ние.

Техномагнатите определено се борят за неограничена власт у дома и навън, при това с невероятни апетити за упражняване и на контрол. Става въпрос за светоглед, манталитет и практична бизнес концепция. Обличат го в идеи за Технологичен Утопизъм, който обаче съвсем ясно преследва авторитарни цели. Един от интелигентните идеолози и архитекти зад „Случая Тръмп“ е милиардерът от Калифорния Marc Andreesen, създател на интернет браузера Netscape и днес мощен инвеститор в Start-ups и крипто пари. През 2023 той публикува своя „Техно- Оптимистичен Манифест“, в който лансира идеята, че технологиите са движещата сила зад напредъка и благосъстоянието. Той базира своите идеи на италианския поет Filippo Tomaso Marinetti с неговия „Манифест на Футуризма“, от 1908 година. Италианецът пледира за изкуство и обновление на обществото, но и възхвалява войната и милитаризма, като единствена хигиена за света и радикално отхвърля миналото. Andreesen издига Marinetti в ролята на ангел пазител на своите идеи. Но никъде не споменава, че 11 години след своя Манифест, през 1919 той публикува втори свой манифест, под заглавие – Il Manifesto dei fasci italiani di combattimento – известен също като „Манифест на Фашистите.“ 

Marc Andreesen, заедно със своя бизнес партньор Ben Horovitz бяха силно финансово и пропагандно ангажирани в предизборната кампания на Доналд Тръмп. Много силно влияние те оказват върху президента за дерегулиране на сектора за крипто пари. Съвсем не е случайно и назначаването за отговорен за крипто парите и Изкуствения Интелект в Белия Дом, наричат го и Крипто Цар, на инвеститора  David Sacks. От времето на PayPal, той е тясно свързан с Musk и Peter Thiel.

Американските техномагнати са една хетерогенна, не компактна група, които от началото на този век се готвят да прекроят политическия и икономическия модел на Съединените щати. Имат различни инструменти за постигане на тази своя реална мечта и постепенно овладяват държавната и бизнес структурата не само на Америка, но и на цялото Западно полукълбо, за сега. Те отдавна са разбрали за силата на информацията като оръжие. Актуални нейни елементи са фалшивите новини, облечени в заразяващи, манипулативни наративи. За целта те използват най-съвременни техники и с алгоритми и ключови думи влияят мощно на съзнанието на масовия слушател, зрител, потребител и гласоподавател. Става въпрос за управляване на възприятията, а от там и на вижданията, намеренията и мечтите на индивида, който е превърнат от субект в обект. И точно в тази схема, поне от 16 години, технологичният елит си търсеше свой подходящ човек, за инсталиранe на върха на административната власт в Белия Дом. Те го подготвяха от далеч, защото той бе още през 1980-те години личен приятел на семейство Рейгън, близък до Heritage Foundation, оценяван и от Ричард Никсън, като подходящ за бъдещото управление на Щатите. И го инсталираха с помощта на съвременните техники за манипулиране на гласоподавателите основно в социалните медии, в Овалния Кабинет на Белия Дом. При това не веднъж, а два пъти.

Доналд Тръмп перфектния модератор на Технологичния Капитал

През октомври 2024, в навечерието на президентските избори в САЩ пишем в статия следното за кандидата Доналд Тръмп: „Известно е изказването на Тръмп от 2016 – ´Аз бих могъл да застрелям някого в средата на 5-то Авеню и не бих загубил избиратели.´ Такава дързост явно предизвиква възхищение у много американци, както и странната му автентичност, самоувереност и брутален непукизъм. Тръмп съчетава това поведение с елементарната формула да обединява много роли в себе си на сцената: успешен бизнесмен, което не е вярно, бивш президент, бунтовник, комбинатор, плейбой, евангелистки месия, противник на аборта, милиардер, човек от народа, заземен консерватор, нюйоркчанин, телевизионна звезда и човек на семейството, че дори и рапър. Нарциси като Доналд Тръмп просто забавляват хората, усещайки те за какво мечтаят. Ние наблюдаваме от 8 години, как сменяйки постоянно ролите, се сменят и неговите политически вести към публиката. Елементарен анализ показва разностранна смесица, половинчата логика, нереални оценки и обещания и като цяло една програма с половинчато съдържание. И е кристално ясно: първо, че много трудно би могло да се разбере в какво той в действителност вярва. И второ, той не влага мисъл в съдържанието, а във формата. Речите му са наситени с противоречия, които нас редовно ни хвърлят в бурен смях, но публиката, която му ръкопляска не навлиза в съдържанието, а се кефи на формата. Или Тръмп безпроблемно успява да я привлича и забавлява, защото за нея работи технологията КАК Тръмп поднася нещата, а не Какво съдържат те. Това сме разбрали много отдавна и всичко това намираме за тъжно и отчайващо, наблюдавайки го в една високо развита държава с претенции на хегемон в Новия Световен Ред. Тръмп няма никакви задръжки да смесва реалността с чудновати фантазии и игнорирайки логиката и много истини, и работейки с лъжи и полуистини, той обръща гръб на рационалното. Може би правилно е разбрал, че рационалното, смисленото, задълбоченото, мъдрото, навява спомени на училище, на умствени усилия под времеви и оценъчен натиск и най-вече за дисциплина. Неговите хора очакват от него забава и той успява да навлезе в подсъзнанието на поддръжниците си, да възбуди техните желания и настроения на едно дълбочинно ниво. Тук е нужен разбор от психоаналитици. Но явно сред много американци всичко това произвежда един желан за собственото Аз Образ. Или Образ на подражание и стремеж да бъдеш като него. Така той успява да възбуди едно силно чувство на идентификация у тези, които се чувстват чужди в собствената си страна – САЩ. Една част от тях го приемат за свой човек, един от тях, а друга пък биха желали да бъдат точно като него. Не е за учудване, че мнозина от неговите избиратели явно изпитват удоволствие от неговата тъмна и апокалиптична картина, която елегантно пуска в обръщение. Бихме казали – Филмът на ужасите, който Доналд Тръмп често прожектира, може би отговаря и на силните страхове, които изпитват в реалния живот тези хора. Елементарният поддръжник и негов въодушевен слушател се притегля от Формата, радвайки се на Тръмп, че той си позволява чрез нея много неща, които самите те не могат и да си помислят. В този смисъл, може би когато слушат Тръмп, те определено усещат едно чувство на вътрешно освобождение. Това, което не разбират те е лъжливото и нереализуемо чрез политики на Тръмпизма Съдържание. А може би и най-важното – Тръмп определено няма абсолютно никакво чувство на съчувствие към тези милиони хора. Няма и знания, нито инструменти, нито намерения, нито би имал свобода на действие, а и ресурс, през следващите 4 години, в роля на президент да направи макар и минималното подобряване на техния реален живот… Тръмп не казва, че Nvidia например прави чиста печалба 55% от оборота, а Microsoft реализира чиста печалба от 35%. И останалите АйТи компании от „Вълшебната Седморка“ правят турбо печалби на Уолстрийт. Защо е необходимо с неговия подпис, Тръмп да сваля допълнително техните данък печалби. Като резултат ще бъде оголен американския бюджет, а печалбите на техномагнатите ще се увеличат по изкуствен път. Държавният дълг ще се увеличи. От къде и от кого Америка ще взема заеми срещу емитиране на държавни облигации? И кой ще плаща лихвите по тях? Ще се съкратят разходите за социални нужди, ще се увеличи инфлацията, а на избирателите Тръмп ще обяснява, че е заварил почти фалирала държава и за всичко са виновни неговите предшественици демократите. Защото играта на Едрия Капитал бе да си купи време и след финансовата криза 2008, чрез продължителен период на ниски и нулеви лихви по  кредитите. Печатницата за пари работеше нон стоп и това бе използвано от най-големите компании и на първо място от АйТи Гигантите. Анализът на борсовата им капитализация е категоричен. Тя се е увеличила средно от 6 до 10 пъти до 2024 година. Но бизнесът с ниските лихви не работи повече. Бизнесът Спекулация предстои да се удари на Уолстрийт в стената. Остава единственият вариант наливане на огромен ликвиден дълг в бюджета, концерните да внасят в него по-ниски данъци и да продължат да плуват в оперативен кеш. Както и да акумулират допълнителен капитал и да увеличават неравенството в Съединените щати, но и в целия капиталистически свят. Това е и единственият шанс и валето на Доналд Тръмп, с подкрепата на АйТи компаниите да влезе в Белия Дом. И когато тази армия от незнаещи и недоволни избиратели излезе на улиците, Тръмп би казал, че ситуацията е такава, че трябва Здрава Ръка и въвеждане на диктатура.“  (Откъс от статия на expert-bdd.com, 21.10.2024, „Предизборното шоу на Доналд Тръмп и чии интереси се крият зад него“, Борислав Сретков)

„Доналд Тръмп – един Троянски кон на идващата Финансово-Военна диктатурa?“

Tова е заглавието на статия от германския политик и журналист, Ернст Волф, публикувана след приключилата президентска кампания още на 14 декември 2016 година. Тя е попаднала в отделна наша папка със знакови прогнозни материали и сега, дни преди междинните избори във Вашингтон е редно да се върнем към нея: „С искания като ´Пресушете Блатото´, Д. Тръмп се представи в предизборната борба като противник на Американския Естаблишмент. Милиони американци му повярваха и заложиха на това, че най-накрая той ще се изправи срещу корумпирания елит на страната. Междувременно на по-информираните трябва да е станало ясно, че това не само не е било недоразумение, а съвсем съзнателно те са били подведени, след своя избор за президент. Тръмп се показва като един Троянски Кон, който не само няма да пресуши ´Блатото´, а напротив – иска да помага да стане по-голямо. И ако някой по време на предизборната борба е считал, че с Хилари Клинтън би гласувал за продължаване на американската войнолюбива политика, а с Тръмп ще бъде поставен нейния край, най-късно от две седмици насам тези хора си разтриват очите, на които не могат да повярват: Кабинетът на 45-тия американски президент, със своите екс-генерали и фирмени босове, прилича повече на една смесица от южноамериканска военна хунта и най-високият етаж на управление на един стопански концерн, отколкото на кабинетите на предишните американски президенти.

Зад американската политика винаги стои Финансовата Индустрия

С основаването през 1913 на Федералния Резерв, един картел от Банки и техните ултра богати собственици, поеха контрола върху американската валута – Долара… От 1913 година до днес, правителството на САЩ не е нищо повече, нито по-малко от политическият изпълнител на Федералния Резерв. Неговата най-важна задача се състои в това да продава на американския народ интересите на Финансовата Индустрия, като ги представя за техни собствени, с всички средства…

Системата отдавна се е утвърдила и се приема за нещо нормално. За своята 100 годишна история, американската финансова индустрия си е създала един огромен апарат, който упражнява нейната власт върху всички сфери на американското общество. Тя владее всички пазари, военно-промишления комплекс, медиите и политиката. В рамките на тази система, изборите служат само за това, да се люшка населението в неговите заблуди и то да вярва, че има право на глас при създаването на собствени съдби. Разиграваният на високо ниво конфликт при всички избори, между Демократи и Републиканци, при едно по-внимателно разглеждане, се оказва от десетилетия действено средство, да се обхващат критичните течения в обществото и така да се предотвратява един политически изблик на по-големи части от населението…

Подобно на Сандърс и Тръмп заложи в предизборната борба на дълбокото недоволство и предизвиканото от него протестно настроение, като за разлика от Сандърс, той не отвличаше вниманието в така наречените социалистически коловози, а в националистическите.´ Да направим Америка велика отново´ и при това винаги се кълнеше в Борбата срещу Естаблишмента. За това много повърхностни наблюдатели, допускаха, че издигналият се до милиардер строителен лъв, желае да Пресуши ´Блатото´ във Вашингтон. Една такава промяна обаче е толкова реалистична, колкото квадратурата на кръга: Тя би означавала, че Американската Финансова Индустрия, след 100 години неограничена Диктатура, ще гледа бездействено, как чрез парламентарни средства на нея ще и измъкнат властта от ръцете.

Мандатът на Тръмп ще бъде определен от Западането на САЩ. Междувременно Тръмп се разкрива, че е един президент, който желае да се обляга при своето властване, по-силно от всеки друг предходен президент, на Финансовата Индустрия и на Военните. Това не е случайност, защото Тръмп поема властта в един момент на монументални проблеми, които постоянно се влошават и с една безмилостна логика, водят до срив на Финансовата Система и към края на господство на Долара. От фалита на ´Леман Брадърс´, световната финансова система се поддържа в живот чрез един непознат в историята размер на манипулации от страна на Федералния Резерв и други Централни банки. От 2008 до днес са отпечатани десетки трилиони пари и Централните банки по света са снижавали лихвите 670 пъти. Тези огромни пари не доведоха съгласно официалната версия до възстановяване на реалната икономика. Почти изцяло те потекоха в схеми на финансови спекулации и създадоха мехури на пазарите за облигации, акции и недвижимости. Консервативните вложители бяха изложени повече от всякога на рискове поради минималните лихви, а много големи банки по света се поддържат над водата по изкуствен път. Системата е по-чуплива от когато и да е в миналото.

При държавни дългове от 20 трилиона долара, работещото население в САЩ няма да получи обещаните от Тръмп нови работни места, а ще се сблъска с програми за икономии с драстични съкращения от всякакъв вид. И когато инфлацията удари по-силно върху реалната икономика, фактът, че 60% от американците нямат по-големи спестявания от 1000 долара, ще им отмъсти горчиво. И когато Тръмп, както обещава, поднесе и едно понижение на данъците за супер богатите, в САЩ ще се стигне до тежки социални размирици. И точно тогава ще се покаже, защо Естаблишментът на САЩ, който дълго време залагаше на Хилари Клинтън, в крайната фаза на предизборната кампания направи завой и даде предпочитание на Тръмп:

За смазването на неизбежната социална експлозия към която води сегашното развитие на Финансовата Система, на първо място има потребност от едно правителство, което да отклонява вниманието от истинските виновници от Уолстрийт и да поднася на народа жертвени агнета под формата на малцинства – за което между другото Тръмп сам се препоръча в хода на кампанията си с изцепките срещу мюсюлманите.

Ако това не успее да функционира, то тогава би било необходимо едно правителство от типа на Южноамериканските Диктатури, което да решава социалните въпроси с Насилие – или Кабинет като този предложен от Доналд Тръмп, в който блокът по Национална Сигурност е поставен директно в ръцете на Военните.“ (Статия на Ernst Wolff от 14.12.2016 г., със съкращения)

Това е материал публикуван точно преди 10 години. Всичко, което ни разказва авторът е два пъти по-актуално и днес. При това, разиграваната пред целия свят пиеса е навлязла в своето трето действие. Президентът в Белия Дом е същият, но той вече открито се е обявил за Диктатор. Държавният дълг на Съединените щати е точно два пъти по-голям и вече 40 трилиона долара. Доналд Тръмп никак не се притеснява от тази планина от дълг, нито от увеличената средно с над 6 пъти борсова капитализация на големите концерни. Той остава верен на предизборното си изказване от месец май 2016 година, отговаряйки на въпрос, дали някога САЩ няма да имат проблеми с връщането на своите дългове: „Ние няма да имаме проблеми с връщането на своите дългове. Хората, които вярват в това са луди. Това е американското правителство. Преди всичко е невъзможно да фалираш, защото ти сам си печаташ парите, съжалявам, че трябва да ви кажа това, ОК?“  В годините до днес, Доналд Тръмп ни демонстрира, че никак не се притеснява за големите дългове, защото си вярва, че Съединените щати нямат реални задължения някога да ги връщат. Не само това, но и твърди, че всички останали страни грабят и лъжат американците. И най-лошото, сега през втория си мандат, той откровено ни показва, че желае и може да управлява Америка, така както е управлявал собствената си фирма.

В статията на Wolff има много ключови думи и много точни прогнози, част от които предстоят в следващите няколко години. В периода след тази статия преживяхме тежка пандемична криза, в която финансовата система и икономиките на държавите бяха де факто затворени в интензивното отделение. Успоредно с това бе стартирана ненужна и неоправдана война в Украйна, последва войната срещу Иран. На международния терен бе активирана Оста на Автократите. Тази ос е голяма международна игра на Едрия капитал и в нея участват и действат в хор не само движението MAGA, но и елитите от Москва, Тел Авив, Пхенян, Техеран и Пекин. Тази игра е описана много аналитично в книгата на Anne Applebaum, “Die Achse der Autokraten”, 2024, (Оста на Автократите). Истината е, че хората стоящи зад президента Тръмп са в догонваща позиция спрямо автократите от останалите световни столици. И другата истина е, че икономиките на Русия, Иран, Северна Корея, Израел, а дори и Китай имат огромни структурни и трудно решими проблеми. Третата истина е, че всички те, включително и Съединените щати не показват, а и не могат да покажат, прилични социални модели, които да бъдат атрактивни или за пример на младото население в стара и цивилизована Европа. А четвъртата истина е, че Европа освен, че е може би най-големият и платежоспособен пазар, от особен интерес за всички глобални играчи и експортьори, не е конципирана за водене на война и няма никакъв интерес да води агресивни войни със своите съседи. И петата истина е, че масовият поток на бежанците от Глобалния Юг, на емигриращите от Азия, Русия, Балканите, Турция, Индия, Китай, Иран, Сирия има само една посока – към Европейския съюз. А не е от ЕС в обратна посока. Това го декларираха точно и на място през тези дни и студентите в Сърбия и спечелиха тежка, но навременна битка с една авторитарна система на управление, която по дефиниция няма как да работи за благоденствието на две генерации сръбски, интелигентни, млади хора. Шестата истина според нас е, че по всичко личи, че Оста на Автократите, която определено се готви да остава на локална и глобална власт и в настъпващата Нова Парадигма, ще продължава да създава напрежение и хаос, чрез пропаганда, дезинформация и войни в следващите 3 до 5 години. Но има и една друга седма истина, че който зло прави, в крайна сметка това и го постига. И с много голяма вероятност, родените след 2000 година генерации, не биха търпели един управленски централизиран, тотален контрол с елементи на терор. И със силата на мисълта и разума и помощта на мрежите, ще подкопаят основите на всички изграждани в момента диктатури и те ще се посипят като пясъчни кули, когато им дръпнат фундамента от живи хора, които създават и благата и парите.

Големият проблем днес е, че има много индикации, че популистите и авторитарните лидери днес работят координирано и се намират в пул. Това е дълбока и обхватна тема и ние не я свързваме с конспиративна теория. Нещата са по-прости. Зад всяка локална авторитарна власт се крият конкретни физически лица, които се стремят към вечна власт. И тази власт представлява за тях единствената реалност. Поради това те отричат понятието истина, за тях такава не съществува. И взаимоотношенията в обществото се разглеждат като властови борби и то се разделя на Ние и Вие. И веднага се създават свои, контролирани и манипулирани информационни потоци. И в тях се налага нов език. Понятия като истина, коректност, равноправие, морал, човещина, социална политика и защита, реални факти, лична свобода, изчезват от употреба. Това центрирано изключително върху властта, скептично схващане на потока информация не е ново явление. Но днес с помощта на дигитализацията, компютъризацията то е повдигнато на ново, по-ефикасно ниво.

И тук е мястото да допълним интерпретацията на Ernst Wolff, че днес не става въпрос само за Финансова Индустрия, а за едно много силно партньорство и допълване между Финансите и Технологиите, които ние наричаме FinTech. И FinTech като основен, мащабен играч, взема на въоръжение методите на популизма и инсталира на политическия връх модератори. Те тръбят, и разделят обществото на две групи и казват, че истинският народ е лъган и експлоатиран от малък  корумпиран елит. Но понеже популистите сами се вкарват в ограничаващата рамка на властта  и информацията като тяхно оръжие, възниква законният въпрос, дали те не се интересуват само от тотална власт. И дали те постоянно не ни лъжат за да могат мирно и тихо да осигурят трайна и стабилна, тотална власт на физическите лица зад FinTech.

А тази схема на тотални лъжи перфектно работи и в страни с икономически модели, които не разполагат с високи технологии, разбирай FinTech, като Иран, Русия, КНДР. И всички ги обединява едно традиционно противоречие на популизма: хората от народа да дарят цялото си доверие на авторитарни лидери като Тръмп, Болсанаро, Нетаняху или Путин, представяни или като пратеници от господ или като водачи с една мистична връзка с народа. И тези лидери са безгрешни, стоят над закона и са перфектния представител и говорител на народа. И достигаме до проблемното противоречие на популизма, който предупреждава за жадни за власт елити, или опасни външни врагове, а в същото време поставя твърдото изискване от хората, на още по-жадни за еднолична власт национални водачи да се делегира цялата власт. И разбира се те да не се отчитат за нищо пред народа, и вземат каквито си желаят стратегически решения в областта на сигурността, разбирай да водят войни, да печатат кухи пари, да произвеждат неравенство и да стоят на власт до живот. А наблюдаваме, че по всички дестинации цените растат, корупцията нараства, неравенството се увеличава, страховете стават разнообразни и се усилват и реално светът е доведен до състояние на война. За която никой не желае да носи отговорност. Важно е да се стои на власт, тя да се бетонира и шоуто да продължава…

Следва втора част

26 октомври, Берлин