Американците все още са лидери в космическата надпревара
Борислав Сретков
През тази година сме свидетели на рязко изостряне на конкуренцията на всички полета между Вашингтон и Пекин. По наше мнение тя е добила същност и измерения на типична технологична война, която се води при авангардните чипове, супер мега компютрите, новите материали, за данни, квантови технологии, инструментите за Изкуствен Интелект, роботиката и разбира се и за таланти и компресирано знание. Освен на земята и под водата, тази технологична война премина и в Космоса, отбелязвайки нов етап през първото полугодие. Голямото съревнование се фокусира върху създаване на стратегически предимства на Луната и извеждане на космическа орбита на мощни центрове за данни, работещи с Изкуствен Интелект.
И САЩ и Китай разглеждат Южния полюс на Луната като стратегически район и го оценяват като ключов за националната си сигурност. И двете космически сили полагат огромни усилия първи да изградят своя космическа база на Южния лунен полюс, монополизирайки ценни ресурси доказани в този район, с крайна цел да ги монополизират. Американската NASA планира да инсталира и управлява там постоянна лунна база през 2032 година. Китай има план да притежава в същия лунен сектор свой изследователски център.
Към Космоса са отправили поглед и други държави, но само американците и китайците притежават всички основни елементи и предпоставки да водят истинска технологична война, както и комплексен ресурс, ефективно да присъстват на Луната и на космическа орбита със своите технологични достижения като супер чипове и Изкуствен Интелект.
Директорът в NASA, Jared Isaacman, пише миналия месец: „Точно сега ние се намираме в много остро съревнование и китайците се движат с невероятна скорост и те със сигурност са способни да постигнат това, което руснаците не успяха при първата надпревара в Космоса.“ Това изказване е знаково и съдържа ключови думи и подчертаваме само две от тях – китайците са способни и се движат с невероятна скорост. По тези две теми сме писали не веднъж и това е една голяма истина, подценявана до скоро от всички мераклии за глобално величие. Но нека погледнем през Очилата на Пекин в посока Вашингтон и повдигнем завесата в някои космически идеи, програми и достижения на американците в Космоса.
През 2025 година официалният бюджет на NASA е 24,8 млрд. долара. Китайската Национална Космическа Администрация, CNSA e с 20 милиарда $. За сравнение, индийската космическа агенция, ISRO e s 1,6 млрд. долара, японската, JAXA s 1 млрд. $., Южна Корея е с 0,6 млрд. $ бюджет.
През 2025 година има само два лидера при космическите пускове. САЩ води листата, следвани от Китай с 93 космически старта. Само през първо тримесечие на тази година, американската частна компания SpaceX e извършила 40 изстрелвания в Космоса. Следват китайската държавна China aerospace & Technology Corporation с 11, „Rocket Lab“, USA с 5, Роскосмос с 4, частната китайска „Galactic Energy” с 3 и всички останали страни с общо 8 старта в Космоса.
През периода юни 2024 – юни 2025, за 12 месеца в Космоса са изстреляни общо 940 спътника. А за същия период до 30 юни 2026 броят им е нараснал с 35%. Успоредно с това общото тегло на изведените на орбита спътници се е увеличило за същия период от 580 тона с 18%. Днес се знае, че типичното тегло на малък спътник е около 300 кг., но би могъл да бъде и до 1000 килограма.
Илон Маск като основен акционер в компанията SpaceX, лансира през февруари т.г. новата идея за стациониране на центрове за данни в Космоса, чрез своята спътникова мрежа Starlink. Идеята е революционна и е свързана с актуалното предимство на Съединените щати при центровете за данни и изострянето на технологичната борба между Пекин и Вашингтон, която реално е и икономическа война, а и най-лошото премина и във военно противопоставяне, чрез посредници.
През 2025 глобалният капацитет на центровете за данни в света е 110 Гигавата. Очаква се до 2030 той да се увеличи до 200 Гигавата. Днес Съединените щати притежават най-големите мощности от центрове за данни с един общ капацитет от 29,2 Гигавата, което реално е едно стратегическо предимство. И американците нямат намерение не само да го загубят, но и да го увеличат. За сравнение, китайците разполагат тук с един капацитет от 8,5 Гигавата, който потребява само 0,6% от производството на електроенергия в страната. В САЩ този капацитет се е превърнал в енергиен проблем, защото центровете за данни консумират 6% от производството на електроенергия. А силният натиск върху електроразпределителната мрежа води до остри критики от страна на американските общини. Или вече има колизия на интереси.
От 2019 година, с разполагането на Starlink, американската SpaceX, реализира сериозно конкурентно предимство в Космоса, което увеличи съревнователната дистанция с Китай в полза на американците. Компанията на Илон Маск за момента е много силна не само на глобалния терен, но и в самите Съединени щати защото разполага и с най-добрите ракети за изстрелване на спътници, има достижения в областта на авангардните комуникации и работи в областта на Изкуствения Интелект. Това дава според нас кураж, Илон Маск да включи в своята идея и качествено новата визия за инсталиране в Космоса на една мега конфигурация от един милион спътници, задвижвани от слънчева енергия. Тази спътникова система ще включва сървъри за телекомуникация и центрове за данни като ще се избегне енергийния проблем при наземните центрове. Революционното в идеята не е само енергийното захранване, но и новата технология за компютъризация на Изкуствен Интелект в Космоса. Това е голямата стратегическа цел, водеща до съществено конкурентно предимство. Два от проблемите за реализиране на тази нова идея са изграждането на големи слънчеви антени и ефикасно решаване на охлаждането на сървърите и центровете за данни. По-малкият проблем е този със средствата за извеждане в Космоса, който вече се смята за решен, чрез замяната на досегашните ракети Falcon 9 с нови ракети за многократно използване – Starship. В момента SpaceX разполага с три такива ракети, всяка една от които има товароподемност от 100 тона.
Илон Маск има голям опит по линия на своята Gygafactory, Tesla в Шанхай с работата и качествата на китайския бизнес модел и предупреждава, че основната конкуренция в Космоса идва единствено от Китай. В интервю през август той казва: „Космосът се превръща в поредното технологично ниво, което в комбинация с Изкуствения Интелект става ключовото бойно поле за инсталиране на нова генерация компютърна инфраструктура.“
Съединените щати все още базират своят космически модел на частни компании като SpaceX и „Blue Origin”, то китайската концепция се основава на държавни средства. Така например, САЩ са водещи в момента при спътниците на ниска околоземна орбита, LEO Low Earth Orbit. През януари тази година Щатите управляват 11 006 спътника на LEO. 94% от тях са изведени в Космоса от частни фирми. Китай разполага на същата орбита с 1 168 спътника, като повече от половината от които служат на обществени цели, като военната сфера и разузнаването. Според анализи на CSIS, Center for Strategic International Studies, Вашингтон – „Съединените щати рискуват да загубят това космическо предимство в тази технологична екосистема, защото Китай е конкурентоспособен, ако не преминат към активно инвестиране и не започнат проактивна политика и регулиращи реформи.“
Интересното в космическата индустрия на САЩ е, че това е с предимство частен сектор, но характеризиращ се с относително големи финансови ресурси, в него конкуренцията все още е жива и за това имат принос големите технологични гиганти от Вълшебната Седморка. Така например гигантът Amazon има своя амбициозна програма за създаване на своя космическа компютърна инфраструктура на ниска околоземна орбита, LEO, и прави в момента подкрепа и сервизно обслужване за авангардни телекомуникации и центрове за данни. Мениджмънтът на Amazon e подписал договор за космически пускове с компаниите SpaceX, „Blue Origin”, и френската Arianespace.
Apple също засилва участието си в спътниковите комуникации и компанията си и е осигурила пряк достъп до 85% от капацитета на американската телекомуникационна компания Globalstar, притежаваща спътникова конфигурация на LEO и осигуряваща предаване на данни и наблюдение на земята. Друга частна американска компания,“ RocketLab” е закупила телекомуникационната фирма „Iridium” и се позиционира като модерна вертикално интегрирана космическа фирма, предлагаща услуги от изстрелване в Космоса, до комуникации и приложения за ИИ.
АйТи гигантът Google не остава по-назад и има своята революционна идея за създаване на центрове за данни в Космоса, задвижвани със слънчева енергия. В концерна е създаден изследователски тим наречен Paradigms of Intelligence, който работи по теми тясно свързани с Изкуствен Интелект. Ключовият проект на този тим носи названието Suncatcher и се разработва съвместно с американската лидерска фирма наблюдение „Planet Labs”. Основната цел е извеждане на компютри с Изкуствен Интелект на околоземна орбита. Разбираме, че играчите от Big Tech, паралелно поглеждат към Космоса, не само защото са притиснати от ограниченията в американската енергийна система.
Но истинската причина е друга. Инвеститорът ветеран в нови технологии, StartUps и партньор в инвестиционната фирма, която силно подкрепя Lenovo пише: „Това по същество е най-новият фронт на голямата конкуренция между САЩ и Китай, където много индустрии от космическата, Изкуствения Интелект до полупроводниците, всички конвергират взаимно. “
През ноември 2025 американският StartUp “StarCloud”, работещ под чадъра на компанията Nvidia, изстреля в Космоса един графичен процесор H100 и започна за пръв път да тренира голям езиков модел за Изкуствен Интелект на околоземна орбита.
Американският StartUp, “Sofia Space” е разработил модулна система, решаваща комплексно проблема с охлаждането на орбита.
Бившият заместник-командващ Космическите сили на САЩ, сега инвеститор в космическия бизнес, John E. Shaw, пише през май т. г.: „Тъй като нашата инфраструктура в Космоса става по-ценна, Космосът не е повече място за стратегическо предимство, а се превръща сега в стратегическа необходимост за защита на нашите възможности. “
Шефът на американската компания за чипове Nvidia, J. Huang, е на мнение, че изграждането на структури за Изкуствен Интелект в САЩ се сблъсква с енергийния проблем, който определя като „гърлото на бутилката“ при осигуряване лидерска позиция на САЩ в съревнованието с Китай при Изкуствения Интелект. Но явно американците имат и други проблеми в изпълнение на космическите си програми. Така например лунната програма на NASA, Artemis, за кацане с космонавти на луната, изостава в своя времеви график. Пише се за притеснения, че на този фронт китайците биха ги изпреварили.
Миналата година частна американска фирма, достави в близост до Южния полюс на Луната луноход за анализ на ресурси, който се преобърна при кацането и мисията моментално бе обявена за мъртва. В края на 2026, друга частна американска фирма, „Astrobotic”, планира да приземи на Южния лунен полюс свое съоръжение без екипаж. Частната „Blue Origin” възнамерява да достави през 2027 лунен ровър на Южния полюс за търсене на водни ресурси.
Независимо от голямата космическа активност на частните компании в САЩ, експертите определено смятат, че за поддържане на конкурентно темпо в Космоса в средносрочен план, едно от условията е засилване на ролята и участието в тази надпревара на американската държава. Известно е, че тя активно ползва услугите на частната Starlink, която през октомври 2024 разполага с 6 400 сателита на LEO и е много продуктивна и за военни цели. А през 2025 Starlink предлага услуги в 102 страни на 4 милиона потребители. Starlink е блокиран в Китай и не работи в Русия.
Най-сериозната предпоставка според нас за нарастване ролята на американската държава са съображенията за национална сигурност. Както и конфликтите, които набират скорост в различни точки на планетата, със сигурност ще ускорят реализацията на идеята за разполагане на центрове за данни и сървъри за комуникация на база ИИ в Космоса. Без активното участие на американската държава това няма да се реализира. Стряскащ пресен пример е, че поради войната срещу Иран, три центрове за данни на системата Web Services Data на Amazon в Близкия Изток, са излезли от експлоатация. Това е съществен момент и поради който, днес американците са вече твърдо решени и работят активно, най-вероятно с координирани общи публично-частни усилия, за инсталиране на центрове за данни на Луната.
Но според американските експерти, че всички трудности по пътя на центровете за данни към космическа орбита, освен радиацията, охладителните системи и удари от метеорити на орбита са преодолими, а основният проблем е икономическият. И по-точно, сваляне на разходите за извеждане на 1 килограм тегло в Космоса. През 2022 в САЩ това са 1500 $ за един килограм, което все пак е 31 пъти по-малко от разхода през 1981 година. Прогнозите са този разход да бъде сведен до 2040 година до 33 долара за килограм космическо карго. Създателят на фирма „Planet Labs”, която е произвела 700 спътника през последните 15 години и е поддоставчик на Google за проекта Suncatcher, смята, че магическата точка е постигане на разход от 300 долара за килограм карго, което вече оправдава конкуренцията с наземните центрове за данни. Но за това са необходими още около 10 години.
Ние очакваме този разход да бъде редуциран в по-кратък срок. Защото американската държава активно ще помага с максимални усилия, притискана от китайското темпо и безмилостна конкуренция. На второ място, в самите Съединени щати конкуренцията между основните фирми космически играчи е невероятно силна.
Компанията на Маск, SpaceX, е обсебила терена със свои авангардни, многоизползваеми ракети за пуск, свое собствено производство на първокласни чипове и свои модели за Изкуствен Интелект. И естествено ще приоритизира и с помощта на държавата, свои комплексни системи на орбита. Това поставя силни американски играчи в областта на ИИ и компютъризацията, които не разполагат със свои ракети за извеждане в орбита в неизгодно икономическо положение. Не е тайна, че SpaceX помага и на американските разузнавателни служби за водене на наблюдение и разузнаване от Космоса. Пише се и за въоръжени спътници на орбита. Пентагонът има конкретен, секретен проект за разузнавателните служби с названието Starshield. Той представлява комплексна система за разузнаване и е основата на огромния американски космически проект Golden Dom. Това се планира като гигантски, защитен космически щит, който би трябвало да защитава територията на Съединените щати. Ключов елемент в Golden Dom ще бъдат базираните в Космоса ракети-прихващачи. За тяхното производство се подават данни, че се конкурират 12 американски военнопромишлени фирми. Прототипът за тази ракета следва да се появи през 2028 година. От това разбираме, че в новия етап на космическата надпревара не става въпрос само за наблюдение, телекомуникации и центрове за данни в Космоса. Както и това, че американците не са забравили напълно силното оръжие на вътрешната конкуренция. Но и разбираме, че компанията SpaceX не се управлява от Илон Мaск, а от Big Military, Big Tech и Big Fin. И на върха стои Глобализираният Централизиран Концентриран Капитал – Кумчо Вълчо.
Но много силен играч е и американската фирма „Rocket Lab”, която има известно предимство пред SpaceX, със своите по-гъвкави решения при ракетите, но и за изготвянето на адаптивни модули и сателити, отговарящи на всички космически изисквания. Това според нас е предпоставка да очакваме едно тихо, симултанно обединяване в американската космическа индустрия, под координиращата роля на държавата, ако американците желаят не само да изведат своите центрове за данни в Космоса и на Луната, но и да запазят лидерската си позиция в следващите 10 години. Аргументи в полза на тази прогноза има достатъчно.
Шефът на американската „Lonestar Data Holdings”, която доставя оборудване за складиране на данни в Космоса, Steve Eisele, е категоричен, че „изграждането на инфраструктура за данни в Космоса е оправдано и има смисъл, поради перспективите за устойчивост и нуждите от критична инфраструктура за секторите комунални услуги, банково дело, телекомуникации и здравеопазване, те да бъдат защитени и запазени. С основната идея, всички данни на земята да имат копие на склад в Космоса. Както и срещу рискове от сайбър атаки, земетръс, човешки грешки и изходът е само складиране в Космоса.“
Какво се наблюдава през Очилата на Вашингтон в космическите програми и достижения на главния и единствен конкурент Китай, в следващия материал.
Край на първа част
09.09.2026
Берлин
Борислав Сретков е бивш бизнесмен, арт куратор, автор написал 4 книги за Китай и живее в Берлин
