Борислав Сретков
Сретков, смята, че Китай ще продължи да разчита на мощен експорт и инвестиции зад граница, включително на изграждане на комплексни обекти в областта на комуникациите, транспорта и енергийния сектор, с най-нови технологични параметри. Пекин има ясна стратегия да атакува на широк фронт глобалния пазар и да инсталира в максимален брой технологично по-изостанали страни свои производствени достижения, със свои стандарти и свои правила за тяхното управление.
Китай влезе в Световната Организация за Търговия, WTO през 2001 година и в периода до края на 2025, експортът на страната се е увеличил над 10 пъти. В резултат на това още през 2003 година в Съединените щати открито се заговори за „Китайски Шок“. В началото на 2025 АйТи индустрията на САЩ бе разтърсена от китайския шок - DeepSeek. В добавка към това, китайското индустриално, иновативно и технологично чудо, доставя на глобалния пазар освен физически обем и разноoбразие и ново качество, превръщайки китайските държавни и частни производители в преки конкуренти на западните компании от Северна Америка, Европа и Япония. При това не само на международния пазар, но и на техните вътрешни пазари. В известна степен за това помогна и недалновидната и неефективна търговска политика след 2017 година на Белия Дом. Два мандата на Доналд Тръмп като президент, показаха, че експортният възход на Китай не може да бъде възпрян с високи вносни мита и тази политика, само мобилизира допълнително Китайския Дракон, който просто увеличи скоростта и темпото и с шампионски дух увеличи в натура и стойностно своя експорт на международните пазари.
При индекс 100 през май 2017, китайският износ е достигнал за физическия си обем 160, а в стойностно изражение 165 през 2025. За две години антикитайска търговска политика, до момента търговският дефицит на САЩ е достигнал рекорд от минус 1,24 трилиона долара и на местния трудов пазар са се появили нови 75 хиляди безработни. В същото време с 5% от световното население, Съединените щати притежават една четвърт от всички затворници в света. Последните две изречения заимстваме от известен китайски анализатор.
Влиянието на китайския динамичен стоков експорт през този век в известна степен остава недооценено. По наше мнение следващите 10-15 години биха доказали, че шоковите вълни пускани от Пекин във всички посоки на света, основавани на мощна технологична индустриална база, дълбоки собствени доставни вериги, конкурентна себестойност, собствени стандарти и мощно приложение в производството и търговията на Изкуствен Интелект, биха предизвикали икономически шокове с различен магнитуд в различните дестинации на световните пазари. И по наше мнение тези шокове биха се отразили и на политиката и на сигурността в много държави. И тези шокове ще се движат на вълни, преминаващи през всички дестинации и поразяващи Втория, Третия и Четвъртия концентричен кръг от китайската концепция за глобално присъствие и влияние.
В наши книги и статии сме писали, че Изкуственият Интелект ще бъде в следващите 10 години Генералната Технология, General Technology, пронизваща всички области на живота, включително преструктуриране на икономиката, новата индустриална политика, откриването, подкрепянето и развиването на таланти, технологичната устойчивост и който съумее и дигиталния суверенитет. Или Изкуственият Интелект в момента, на прага на Новата Парадигма, се превръща в централен властови ресурс на 21. век.
В наши текстове, написани още през 2016-2018, ние защитаваме и обосноваваме тезата, че в момента се ражда, развива и изгражда една нова международна йерархия, в която преди всичко Съединените щати и Китай ще притежават и ще контролират стратегически важните технологии. Конкуренцията, която тече при ИИ през последните 8 години се изостря и се води между американски и китайски компании. Но тя не е едно обикновено, стандартно иновационно съревнование. Ожесточената битка за предимство в областта на Изкуствения Интелект е едно историческо стратегическо съревнование между САЩ и Китай. Но то е и квинтесенцията и израза на една настъпваща нова епоха. Изкуственият Интелект рязко променя и ще променя начина на производство, икономическите модели, ще ускорява приложенията на научните достижения, компресираното знание и съответно нови ИИ приложения ще увеличават производителността на труда, а от там и конкурентоспособността.
Ключов момент ще е, че който разполага в следващите 10-15 години с най-мощните и ефективни ИИ-системи, ще придобие не само конкурентни предимства, но и ще влияе в определяне на правилата, по които ще функционира Новата Парадигма - Финанси, Транспорт, Комуникации, Енергия - в глобалния свят или стандартната формулировка за Нов Световен Ред.
Но кое е принципно новото в тази глобална, силова, конкурентна игра? За разлика от всички други технологии до сега, включително и дигитализацията, силата на Изкуствения Интелект се основава на изключително ограничени и силно концентрирани ресурси. Това са супер мощни чипове, мега големи изчислителни центрове и сървъри за данни, невероятно мощни източници на енергия, високо специализиран софтуер, едно необятно „море от данни“ и огромен пул от специалисти и таланти. Излишно е да добавяме кой друг освен Китай и САЩ разполага с тази качествена комбинация от задължителни компоненти и фактори. От друга страна всички тези базисни компоненти не би могло да се развият и създадат за една „петилетка“, нито пък да бъдат размножавани като паричните знаци или стоковото производство, просто така по собствено желание.
През този век Китай демонстрира на целия свят как изгражда и практикува методи и похвати за създаване с отскок от място, в продължение на 30 години всички гореспоменати елементи и фактори. В китайския икономически модел това е постигнато в един продължителен, визионерски, планови, стратегически цикъл, движен напред с много физически и интелектуален труд, компресирано знание, милиардни инвестиции, висока квота на пестене и сполучлива иновационна екосистема, създаваща конкурентни предимства и оперираща с много висока скорост в едно неспирно темпо. По този начин, днес китайците дават заявка, че заливайки света с експортен бум, те поставят на изпитание западния икономически модел, включително високоразвити индустриални страни като САЩ, Канада, Германия, Япония и Южна Корея. За останалите страни мераклии за глобално присъствие и нереални претенции за величие въобще и да не говорим.
Най-интересното в този контекст за нас европейците е, как би се съхранила богатата на опит, технологии и данни европейска индустриална база. Европа притежава силно образование, може би най-силното професионално такова, най-добрите социални модели, голям пул от таланти, най-стабилната правова база и може би най-платежоспособния и най-голям пазар не само на Запад, но и в света. По наше мнение, Европа проспа Информационната Революция и Дигитализацията, не и бе разрешено да формира единен капиталов пазар и единна данъчна система и в голяма степен е зависима при авангардния софтуер, мега супер компютрите, облачните технологии и авангардните чипове от американския бизнес-технологичен модел. С тези дефицити, по наше мнение, Европа би трябвало да се пристроява някъде близо до Върха на новите Йерархии, които предстоят. Но за топло място до Върха, Европа е длъжна категорично да се обедини и финансово, технологично, по стандарти, в комуникациите, транспорта, данъчната система, системата от ценности и правната система, но не на последно място и като единен социален модел. Темата за сигурността оставяме в страни, защото сме убедени, че Европейският съюз освен, че е дом на най-добрата днес цивилизация в света, това признават и умните китайци, той не е конципиран и създаден да води войни.
Голямата борба на прага на Новата Парадигма между Китай и САЩ днес е, кой ще се изкачи на Върха на Новата Глобална Йерархия. А истинската крайна цел е Кой ще участва активно в упражняване на контрола в нейното функциониране. А от Кокпита на този Връх ще се определят правилата, ще се контролира развитието и приложенията на всички ключови инструменти за Изкуствен Интелект. От този връх ще се контролират глобалните комуникации и информационните потоци, а това означава и новите пари. Този контрол ще обхване и глобалното ценообразуване, енергийните потоци, както и транспортните световни комуникации.
Така ние виждаме как постепенно в тази глобална, стратегическа, технологична революция, ще се роди нова Йерархия на централизирана, международна Власт. А тя ще определя и правилата и условията, по които всички останали страни, или по-точно дестинации биха ползвали приложенията на ИИ. А това би означавало една тотална зависимост от Върха на Йерархията.
Най-малкото, което ние предвиждаме до 10 години е, че Китай има капацитета и ресурси на първи етап да изгради своя, международна Йерархия. В този дух да му мислят всички нейни съседи от Втори Концентричен кръг, както и тези от Трети Концентричен кръг и страните от Африка.
Китайската експортна експанзия при зелените енергии е подходящ пример за конкурентен стратегически подход. Китайците стъпиха в началото на този век на германски достижения при слънчевите панели, доразвиха нови технологии за тяхното производство в големи серии и сега сме свидетели на трети етап, в който техните компании започват да управляват свои доставни вериги, в които глобално циркулира и се създава невероятна добавена стойност. Енергийният преход, който демонстрира на света Китай, за което бе първоначално недооценен, създава смайващи конкурентни предимства, но са резултат от една и съща рядка комбинация: огромен технологичен производствен капацитет, силата да се определят в глобален план правила и собствени институции, поддържащи с фокус и плановост в пулс, ритъм и синергии, комплексни системи. По наше мнение, никоя друга страна, не би била в състояние да спечели това тежко съревнование, разчитайки на традиционни свои предпоставки. При китайците става въпрос, не само при бума в алтернативните енергии, за нов подход, ново мислене и конкретно за нов начин на управление на дълбоки, собствени доставни вериги.
Нашата прогноза е, че който приеме и наследи по този начин опериращи индустриални екосистеми от Китай, автоматично би допуснал и наследил едни сериозни външни зависимости, при това не по свой избор. Страни като Индия, Бразилия, страните от Голфа, показват амбиции с капитал и създаване на нови производства в доставни вериги при алтернативните енергии, а и не само в този сектор, но те едва ли биха устояли на китайските технологични стандарти или на китайската себестойност. Китай е взел голям аванс на старта в това сложно съревнование и управлява вече не само крайните международни цени, но и налага ефективни правила в управлението на този сегмент от енергийния глобален пазар. Китай е научил от индустриална Западна Европа, че освен конкурентни продукти, технологично производство, индустриална политика и работеща инфраструктура, много важно е в крайна сметка да можеш да налагаш глобално собствени правила, собствени стандарти и да изградиш своя, пулсираща световна мрежа за тяхното управление. Но да налагаш на света собствени стандарти не е никак проста задача. Едно е да построиш в Малайзия или Египет, или Бразилия завод за слънчеви панели, за електромобили или чипове, или батерии, дори комплексен Smart City с парите на шейховете в Саудитска Арабия, но нещо съвсем друго и важно е, всички контрагенти да го приемат по стандартите и правилата на експортьора-доставчик. Това е китайската схема, по която с иновация, знание, мениджмънт, чрез все по-високо издигане на експортната си стокова структура, нагоре по скалата на добавената стойност, към все по-наукоемки и капиталоемки експортни продукти и комплексни обекти, Китай ще продължи да завладява не само международните, но и националните пазари.
Защо мислим, че този китайски експортен и технологичен бум ще доведе до повсеместни шокове. Защото след като Китай се превръща в пряк конкурент за водещите индустрии на Европа, САЩ и Япония, това по дефиниция би резултирало до 10 години в един китайски шок, на първо място в страните от Втори и Трети концентрични кръгове. Това са страните-съседи на Китай и всички останали от Средния и Близък Изток, Африка и Латинска Америка. Една от предпоставките за това е невероятната скорост, с която китайците изграждат огромни, технологични производствени мощности, основани на дълбоки собствени доставни вериги. Китай ще продължи да разчита на мощен експорт и инвестиции зад граница, включително на изграждане на комплексни обекти в областта на комуникациите, транспорта, и енергийния сектор, с най-нови технологични параметри. И ако днес китайската икономика притежава дял от 30% в глобалното създаване на добавена стойност, това често се премълчава, то има представителни изчисления от западни анализатори, че този дял ще се увеличи на 45% през 2030 година. Последното е стряскащо, все още не се дискутира открито днес, дори в цивилизована Европа, но на нас подсказва и доказва, че Пекин има ясна стратегия защо създава свръхпроизводствени мощности, защо атакува на широк фронт глобалния пазар и, че крайната стратегическа цел е да се инсталират в максимален брой технологично по-изостанали страни, свои производствени достижения, със свои стандарти и свои правила за тяхното управление. В тази насока, китайците притежават много козове и два от тях са моделите за Изкуствен Интелект и Роботиката. И тази прогнозна оценка доказва невероятната скорост с която китайците мислят, работят, развиват и прилагат нови идеи. И тази китайска скорост ни подтиква да очакваме, че шокът по локалните пазари в редица страни, би се разразил може би и по-рано от очакваното. Китайците владеят техниките за компресия на времето и така управляват успешно времевите хоризонти. Но шокът би добил с голяма вероятност и такива измерения, при които много от тези изостанали от Китай страни, не биха и били в състояние да изградят собствени производствени мощности, съответстващи на технологичните изисквания и производителност, задължителна за условията на Новата Парадигма. А просто ще се превърнат в част от китайския експортен пазар.
Индия е съседна на Китай страна, многолюдна, но притежава днес един дял на преработващата си промишленост от 18% в БВП. Петдесет процента от трудоспособното население в страната е заето в селското стопанство, характеризиращо се с ниска производителност. Една част от мозъчния пул на Индия и до днес работи на outsourcing от дома за лидерски глобални технологични компании. Другата все още намира начин да се изнесе на Запад. През последните 4 години, най-голям внос на мозъци в германската индустрия и наука по официални данни е от индийци. В областта на комуникациите, алтернативните енергии, транспорта и електрониката, Индия в известна степен е вече зависима от Китай. Пакистан е в същото положение. Малайзия, Тайланд и Индонезия се движат уверено по пътечката за трайна зависимост от Китай. Русия не е в състояние поради технологична изостаналост и изтичане на мозъци, brain drain в 4 вълни от 1995 до днес, да се конкурира с китайския икономически модел. Интересното е, че китайците упорито не правят никакви преки инвестиции в Русия, може би и поради това, че на фона на глобалния пазар, руският вътрешен пазар е относително малък и е по-лесно да го владеят с чист експорт на стоки. За разлика от китайците, руснаците инвестират големи народни пари в пушки и ракети, а за времето на войната в Украйна, производството на асансьори в Русия е спаднало с 60%, а това на хладилници и перални е спаднало два пъти. Този списък със стагниращо производство на граждански стоки е дълъг, а последните официални данни показват, че 43% от предприятията в руската гражданска промишленост са нерентабилни. Роботизацията в тях на 1000 работника е на много ниско ниво. И по данни на Сбербанк ръчният труд е с дял около 50%. Как биха изглеждали геоикономическите дебаланси между Китай и Русия през 2030-2035 не е трудно да се предвидят. Китайската шокова вълна у този съсед би имала сериозни размери и последствия с резултат - външна голяма зависимост.
За разлика от останалия капиталистически свят, където през този век царуват икономистите и финансистите, китайският икономически модел основно се обляга на огромна армия от инженери. Те от своя страна, освен че притежават специфични знания, демонстрират изключителна шампионска мотивация, преследват максимално високи цели, постигат ги и по наше мнение са основният генератор на китайските шокови вълни. Но лидерските китайски фирми, като BYD например, практикувайки бизнеса за създаване и на финансов капитал, допълнително мотивират с големи премии своя инженерен персонал. В началото на 2025 година в BYD бе стартирана целева програма за нова емисия на фирмени акции за 4,1 млрд. юан. Това е премиен фонд в акции, равностойни на 570 милиона долара, който ще бъде раздаван на всички ключови инженерски постове на всички нива в компанията, ако в периода 2025, 2026 и 2027, компанията постига среден годишен растеж от 10% в продажбите си. Това ни подсказва, че в чест на конгреса на ККП през 2027, тази задача ще бъде преизпълнена предсрочно, при това в съчетание с нов пореден китайски шок в областта на интелигентното шофиране, или мощно приложение на хуманоидните роботи в автомобилостроенето, нов рязък спад в производствените разходи и мощна атака на глобалния пазар на автомобили. Това като малък пример. Защото още в началото на миналата година BYD извади на пазара нова революционна технология за скоростно зареждане на електромобили с електричество само за 4 минути, като електромобилът е готов за 400 км. преход. През тази година китайската компания вгражда в повечето свои модели, най-нова, без конкуренция, наречена „Система за автопилот Божествено Око.“
Китайците са възприели германското схващане на либералната политика, че знанието никога не е концентрирано на едно място, а е разпръснато в конкретния случай в един огромен Китай. И са изучили американския опит, че икономиката се оживява от нови идеи, но ключовият момент е те да не бъдат задушавани в зародиш. А в повечето случаи една идея се ражда в една глава. Това означава, че китайците имат много фокусиран поглед върху всички звена, фирми и институти, които в провинциите генерират нови идеи. Тази тема е дълга, но накратко, всички големи китайски компании са опънали голям организационен чадър и над най-малките бизнес единици в страната, в които се раждат нови идеи, не ги подминават нито задушават, а правят всичко възможно с всестранна подкрепа и участие да ги усвоят и доразвият.
Пекин практикува невероятна своя индустриална политика и е създал уникална иновативна екосистема за развиване на една силна идея до глобално конкурентен продукт. Тази екосистема прилича на пирамида, с широка основа, изградена на 4 етажа. В основата на пирамидата са допуснати да играят така наречената „Лига на Иновативните малки и средни фирми.“ През 2025 те са на брой над един милион. На етажа над тях работят около 100 хиляди „Средни и малки фирми“. На трето ниво в пирамидата оперира лигата на фирмите „Малки Гиганти - Little Giants“. Те са на брой около 10 хиляди. Четвъртият етаж в тази пирамида ние наричаме (Champions Leage), Шампионска Лига. Тук в края на миналата година бушуват около 1200 китайски фирми, наричани „Производители-Шампиони“. Тази екосистема функционира в условия на безмилостна конкуренция и всички участници в нея получават на всеки три години комплексни оценки от Горе. Системата е отворена във всички посоки и според резултатите си, всяка фирма би могла да се придвижва и нагоре в нея и се превърне във фирма „Производител-Шампион“. Конкуренцията предопределя и опцията, дадена фирма да бъде изхвърлена в страни от етаж или да изпадне на по-долен етаж, както и външен кандидат да бъде допуснат директно на по-горен етаж. Става въпрос за частни фирми, носители и на свои нови идеи, практикуващи постоянна иновационна политика, развиващи ефективност, ангажиращи тесни специалисти и таланти, които в крайна сметка покриват от различни посоки и нива потребностите на икономическия модел в страната от високи технологии. Фирмите участници в тази иновационна пирамида, попадат в нея измежду 18 милиона малки и средни частни фирми в Китай.
Интересното е, че възприемайки американската схема за търсене и стимулиране на нови идеи, чрез произвеждане на финансов капитал, още през 2021 година, 1200 фирми „Малки Гиганти“ и „Производители - Шампиони“ са листвани на трите борси в Китай - Шанхай, Шънджън и Пекин. В края на 2021 общата капитализация на китайския фондов пазар е 80 трилиона юан, равни тогава на 11,94 трилиона долара, като от тях тези 1200 фирми от Иновационната Пирамида притежават общо една капитализация от 28 трилиона юан, или по курса 6,7 за долар - 4,18 трилиона долара собствен финансов капитал. Това са огромни мащаби само за 1200 средни китайски фирми и този финансов показател ни показва, че единствено БВП на САЩ през 2021 е по-висок. Или уникалната китайска иновационна система ражда по-голям финансов капитал от съответния брутен продукт на всяка една друга държава освен САЩ. Е как ще се конкурират тогава за място в така желания и мечтан от тях Многополюсен Свят, финансово, технологично и продуктивно, страните от Европа, БРИКС, Близкия Изток и Латинска Америка, примерно през 2030 година, с китайските Little Giants. А да не говорим и с целия китайски икономически модел и по-конкретно в областта на Изкуствения Интелект и Роботиката. Но и тук китайците внимателно са чели американските топ икономисти, които пишеха в ценни учебници още в началото на 80-те години, че в Съединените щати всяка година умират по 500 авангардни идеи, от което страда цялата световна икономика. Това разбира се не означава, че американците не са развивали до глобален успех много повече други идеи, като част от ефективната Глобална Иновационна Машина с първоизточник в САЩ.
В този смисъл китайската частна и държавна фирмена инфраструктура представлява една пулсираща, динамична невидима екосистема, която произвежда от идеи, малки и средни фирми шампиони. И това е характерно за сфери като електрониката, чиповете, биотехнологиите, нанотехнологиите, роботиката, зелените енергии и разбира се при Изкуствения Интелект. Тази икономическа реалност, заедно с мощните китайски банки, силната логистика и владението от китайците на изкуството да продават, е сериозна, конкурентна база, в следващите 10 години китайците да затягат своята технологична и икономическа хватка и буквално да изстискат големи геоикономически зони от глобалния пазар и да подчинят с влияние, правила и контрол и много национални икономики и локални пазари. При това в условия на Нова Парадигма с нова технологични характеристики и реалност.
Тази перспектива е възможна, защото китайците планират не в десетилетия, а в столетия и притежават от 1987 година голям, комплексен стратегически план за развитие. И китайците разбират, че в света днес не става въпрос кой е Велик, а Кой Може и Кой Не Може!
Борислав Сретков е автор на 4 книги за Китай, две от тях преведени на немски и английски език.
Берлин, август, 2026
