Кой изяжда “Банана” - втора част

loading...

Още по темата

Борислав Сретков

Втора част

Кой изяжда „Банана“

Да не пропуснем бизнеса с водата

Има още един критичен за човека продукт и това е питейната вода. Тя също се търгува на глобалния и европейския пазар. От 2010 година достъпът до чиста вода е признат за човешко право. Право, но кой контролира този жизненоважен ресурс. От тогава  пазарът за бутилирана вода се е увеличил с над 70%. И днес управлява един годишен стойностен обем от 300 милиарда долара и водата е превърнат в стока. Така е защото след като самият човек е превърнат  от субект в обект, защо и водата да не е доходоносна стока. А другата истина е, че отново големи концерни изпомпват подпочвена и изворна вода, бутилират я и я продават значително по-скъпо от чешмяната вода.

И тук една „Четворка“ от транснационални концерни държи 35% от глобалния пазар. Това са Danone, Coca-Cola, Nestle и Tingui. Ако към тях добавим и Pepsi-Cola и погледнем към американския пазар, разбираме, че тези пет големи компании контролират и държат 70% от него.

Danone например, тегли чрез своята дъщерна фирма Volvic подпочвена вода и в условията на страхотна суша лятото на 2023, е реализирала за годината чиста печалба от 881 млн. евро. Но най-важното е че са раздадени и 1,2 милиарда дивиденти. Естествено, че ние не бихме могли да си представим, съвременния Казинокапитализъм без дивиденти. Нали това е и целта на голямата глобална игра на Капитала. Но няма да разберем кой ги е получил. И не по-малко важно е, че тези които получават тлъсти дивиденти, при това едновременно от различни големи компании, нито знаят, нито ги интересува, че примерно през 2024 година, 2,2 милиарда души на земята не са имали сигурен достъп до питейна вода, 3,4 милиарда не са разполагали със санитарни съоръжения и 1,7 млрд. души не са имали възможност да си мият ръцете с вода.

Но да се върнем с пример в Германия. Тук през пролетта на 2025 имаше най-силната суша от векове насам. Само през месец март средните обичайни валежи в страната намаляха с над 80%. Едно ново немско проучване показва, че в 201 окръжни области, от общо 401 във Федералната Република, се изпомпва повече подпочвена вода, отколкото се събира в следствие на валежи. Но концерните не спират да изпомпват и правят добър бизнес с вода. В Treuchlingen например, компанията Aldi Nordразпробива за свои търговски нужди нови кладенци и ги експлоатира активно. В същото време, населението от района тегли питейна вода от 100 километра разстояние, при това на висока цена.

В Lüneburg, след дългогодишни протести на населението, бе спрян бизнеса на концерна Coca-Cola, който изпомпваше подпочвена вода и я продаваше на екстремно ниска цена като маркова вода – Vio-Wasser.

Други два концерна, Red Bull и Rauch са получили разрешение да изпомпват 2,3 млн. м3 вода в района на град Baruth, провинция Бранденбург. Това представлява едно количество вода, надхвърлящо годишното потребление в един германски град с население над 50 хиляди души. Но по този начин, тези два концерна теглят 92% от наличното добивано в района на Baruth количество подпочвена вода. И за населението в града остават само 8%.
Федералната Служба по околната среда в Германия има прогноза, че през 2050 година, подпочвената вода в провинция Бранденбург ще се намали с 40%. Това поставя въпроса, колко подпочвена вода остава на разположение в германските провинции до 2050 година? А ние добавяме, кой би имал

правото, при какви обстоятелства и условия да разполага с нея, ако водата трайно се превърне в дефицитен ресурс?

Бизнесът със захарните изделия и пазарът задеца

Много концерни работят целенасочено на детския сегмент от пазара на подсладени хранителни стоки. Възрастовата група-консуматори на възраст между 3 и 15 години отдавна е обект на активен маркетинг за бонбони, шоколадови изделия, торти и кексове, плюс разнообразен сладолед. Тук играта е проста – захарта се преработва най-бързо и евтино в краен десертен продукт, който попада на пазара срещу високи цени, с включени големи маржове от печалба. Безпроблемните продажби са улеснени от факта, че родителите по дефиниция обичат своите деца, обгрижват ги и трудно устояват на детските желания да се подсладят.

Статистиката за Германия показва, че децата консумират половината от необходимото им по правило количество плодове и зеленчуци и изяждат два пъти повече сладки продукти от максимално допустимото. И проблемът е в това, че в тази възраст се изграждат трайни хранителни навици. Рекламата в страната обаче е наситена с 92% съобщения, които лансират към детския пазарен сегмент нездравословни продукти. В този вид реклама се влагат големи пари, със знанието, че децата са най-лесно манипулируемата група консуматори. По данни от тази година, в момента 15% от германските деца на възраст от 3 до 17 години, са с наднормено тегло и една трета от тях се считат за затлъстели. А когато те напреднат с възрастта, друга една актуална статистика на ОИСР показва, че всеки седми смъртен случай в Германия е резултат от нездравословно хранене. Статистиката за 2025 показва, че консумираните от германските деца безалкохолни напитки съдържат средно 7,8% захар. Това означават 6,5 бучки захар в една чаша с 250 милилитра лимонада.

Но каква е икономиката в този гешефт със захарта. Тук концерните правят бързи печалби и раздават високи дивиденти. И следва точен пример, защото не е редно просто така да обвиняваме Едрия Капитал в алчност.

Представителен доклад от тази година ни подава таблица, показвайки ни оперативните маржовепечалби в хранително-вкусовата индустрия в Германия за хранителните стоки в проценти за 2025 година:
- Мюсли, снакс и кексове брутна печалба              -      16,7%
- Сладкарски изделия брутна печалба                     -       15%
- Млечни продукти нетна печалба                           -       12,4%
- Сладолед нетна печалба                                        -        9,4%
- Плодове и зеленчуци нетна печалба                     -        4,6%

През 2021 година например, концерните в Германия са похарчили за реклама на захарни изделия 870 милиона евро, а за плодове и зеленчуци само 17 милиона. От години германското правителство обсъжда въпроса как би могло да се предпазват децата и младежите от продукти, съдържащи много мазнини, сол и захар. През 2023, тогавашното правителство предложи закон за строго регулиране на рекламата на нездравословни хранителни продукти. С помощта на лобизъм, който не е само англо-саксонска практика, законът бе отхвърлен. До днес тази тема е оставена на добрата воля на хранителните концерни. При това, 9 от 10 германски граждани се изказват в допитвания, за строги  ограничения в рекламната дейност насочена към децата. 79% се изказват за въвеждане на допълнителна фирмена вноска в бюджета, не включвана в цената върху подсладените напитки. Разбираме това като вид глоба. До момента развитие няма.

Великобритания дава пример и  с такава фирмена вноска върху подсладените напитки е постигнато едно намаление на съдържанието на захар с 30% в безалкохолните напитки.

В ЮАР след въвеждане на данък върху подсладените напитки е постигнато намаление от 35% в захарността им. В Чили с въвеждането на данък, само за една година през 2014, продажбите на безалкохолни напитки се свиват с 21,5%. Мексико също са атакували всеки литър безалкохолни напитки св едно песо глоба. От тогава се сочи, че заболяванията от диабет и наднормено тегло спадат.

Франция е страна с високо развито селско стопанство и много развит и многообразен пазар за хранителни стоки, който не е предмет на този текст. Но много аналитичен анализ от тази година за него,ни подсказва и няколко френски примера, пасващи на тази страница. Първото е, че в локалната доставна верига предлагаща маркови продукти на масовия пазар в супермаркетите, веригите за Fast Food и ресторантите се реализират 36% от съвкупната стойност на реализираните хранителни продукти на пазара. В тази доставна верига има 4 маркови, масови подсладени продукта: Coca- Cola, Nutella, Kitkat и сладолед Magnum. Продукти подобни на тези марки, стоят в основата на големия дял в общите пазарни продажби на пазара във Франция и особено при формирането на големи печалби за хранителните концерни. Пишем това, за да подчертаем, че захарта и печалбите вървят в цял свят в пакет. Другата доставна френска верига обособена като индивидуална е тази, която доставя в супермаркетите и гастрономическия бранш продукти на ниски цени. Тази верига държи 11% от общата стойностна реализация на хранителни продукти във Франция. Тук има диференцирано ценообразуване и с ниски цени на мляко примерно за 75 цента, се привличат купувачи, като други продукти се предлагат с висок марж и печалба. Най-голям дял в стойностния обем от продажби на пазара управляват фирмите и супермаркетите, гастрономията с дял от 45%. Тук влизат всички собствени марки храни на концерните в бранша. Тези три вида по своето ценообразуване доставнифренски вериги на хранителни продукти, продават на пазара общо 92% от съвкупната реализирана стойност. Това са и трите пътеки, по които, първо първичните производители биват силно притискани, конкурирайки се по между си да работят и доставят по веригата на минимални възможни цени, понякога и на загуба, продукти и полупродукти. Второ, по тези три ценообразуващи способа, чрез големи стокови обеми и скалиращи ефекти, се формират стойности и маржове  чрез реклама и активен маркетинг в края на доставната верига и се радват на големи печалби. Във Франция има още две доставни вериги, работещи със специални сертифицирани продукти и с частни маркови продукти. Първата управлява 8%, а втората верига само 3 процента от съвкупната стойност на френския пазар за хранителни стоки. Тук влизат биопродуктите и френските специални сирена и шампанското например. Типично за тази търговия е, че  цените са високи, но това са единствените пътечки, по които първичните производители не биват максимално изстисквани при цените. Това е така защото за да се поддържа високото качество на дадена собствена марка храна или напитка, не е нужна скъпа реклама и търговски трикове, а основно се разчита на традиция, качествена суровина, модерна производствена технология и високо квалифицирани работници. Цялата сметка в крайна сметка плащат в цената консуматорите, които по наше мнение имат по-дълбоки джобове и не надхвърлят повече от 3-4 процента от френските купувачи на хранителни стоки. Интересното във Франция е, че държавата разполага с програма за анализ и прозрачност на ценообразуването в доставните вериги на хранителни продукти. Това не означава, че контролират и влияят на крайните цени, но все пак е нещо, което липсва като правителствен инструмент в Германия.

500 милиарда евро Инвестиции в „Модерна Германия“

Проблемът с ценообразуването при хранителните стоки, нито е нов, нито би могло да се реши с регулации и забрани от Горе. Дошло е време, играчите от Big Money да поемат отговорност. Защото отговорност не се възлага, а се поема. Германците са разбрали, че с регулации нищо няма да постигнат, защото става въпрос за отработен и наложен икономически модел, който преследва първостепенната цел да произвежда монополни печалби и всичко останало е на втори и трети план. Един от възможните изходи е всички играчи в дадена доставна верига солидарно да си огледат интересите и се хванат на едно общо солидарно хоро и да теглят каруцата от нивата до супермаркета в една посока с общи усилия. Което значи за да пристигне тя в крайната цел, Бананът да се разпредели между теглещите така, че всички да получат оптималната енергия за да има за всички и не страда джобната ликвидност на крайните потребители. Защото става въпрос основно за един болезнен проблем, а именно, брутално Неравенство и свиваща се Покупателна сила у мнозинството. При това с различно темпо и мащаби, във всички страни по света. А ако използваме силния пример по-горе за монополизацията на пазара за хляб в Германия и конкретно за малките хлебчета, известно е че най скъпото перо в производствената цена на едно Brötchen е разходът за електроенергия. Какво пречи на правителството да даде целева енергийна субсидия на средните и малките хлебопроизводители, те да предлагат едновременно по-вкусни и по-евтини хлебчета на пазара? А на определени ключови аграрни частни стопанства, каквито има от 300 години в Германия да се доставят конкретни количества дизелово гориво за работа на Нивата на половин цена. По примера на кипърското правителство например. Тук би могло да изредим още десетина държавни намеси с положителен ефект за цялата доставна верига на храни. Защото много млади германски фермери, а такива има, са разбрали, че трябва да си помогнат сами и са създали движението за Солидарно Селско Стопанство, създавайки локални мрежи и локални, автономни доставни вериги, като организирани на колективен принцип, сами предлагат своята селскостопанска продукция на крайни потребители, в определени дни на определени места в даден район. Инициативата доставя действително качествена продукция, заобикаляйки търговските вериги от супермаркети на големите концерни. Всичко това не е никак леко и изисква освен реална солидарност и взаимна подкрепа и допълнителни финансови рискове и наднормен обем ежеседмичен труд.

И нека не забравяме, че няма бизнес на земята, който може да се развива ефективно без оборотни пари. А пари трябват и за семена, транспортни средства, селскостопански машини, складови площи, напояване, складиране, транспорт, надници и достъпдо пазар. Селското стопанство не прави изключение. Лесно би било за едно правителство да глобява продавачи на пазара или замрази с указ цените на хляба, млякото и ябълките. Но трудното би било да извади големи пари и направи сериозни краткосрочни инвестиции по конкретни програми. Защото инвестициите следва да отиват за модернизация във всички сфери и всяко инвестирано евро, би трябвало да бъде завързано с точно схема, колко процента от него, задължително да отидат за повишаване на заплатите на работещите на Нивата по дадения инвестиционен проект. И инвестиции има тогава, когато срещу тях е предложен конкретен, сериозен бизнес план, в който не пречи да участва и държавата. Или без сериозни инвестиции, по наше мнение не би могло да се повишават реалните доходи на населението, няма никакви шансове за постигане на енергийна ефективност и ще ни будалкат, че цените на нефта скочили рязко защото някакъв си Проток бил изведнъж затворен поради ненужна никому война. И бензинът рязко поскъпва, без да се поднася анализ, че нефтът участва само с 15% в структурата на неговата крайна цена. А най-голямата нейна съставка е данъкът, който варира между 60 и 70% в различните страни. А с него поскъпва и транспорта и цялата стокова логистика на пазарите. И задължително се произвежда стрес и силно безпокойство у хората за тяхното бъдеще. Без инвестиции не би се повишило знанието и квалификацията на работещите на нивата. Нито би се повишила тяхната производителност на труда. И разбира се само по този път биха се увеличили и техните доходи и покупателна сила. Голямата Играсе води много асиметрично. Крупните инвеститори и капиталисти с приоритет мислят за максимални печалби и гарантирани дивиденти, а тези които произвеждат стоките и услугите за пазара са силно ощетени, бихме казали и ограбени и нямат право и да мислят за увеличаване на своята покупателна сила. Нашият фокус в този материал е конкретно на първо място върху покупателната сила на масовия потребител в противовес на дирижираните огромни печалби, на второ място върху номиналните надници и заплати и на трето място върху монополните цени и ролята на държавата като източник на политики.

От всичко написано по-горе разбираме, че в глобален план става на първо място въпрос за правене на монополни печалби, в рамките на един усъвършенстван, бетониран модел, който е забулен в мъгла и е скаран с всякаква прозрачност. А това касае и държавните инвестиции, които текат в различните дестинации. На публиката всяка вечер става ясно, Кой плаща сметката в тази голяма властова игра.
Но да приключим с ключовата тема сериозни целеви инвестиции и ролята на германското правителство. Това, че глобалният свят е затънал в системна криза е пределно ясно на управляващите в Берлин. Както и това, че с тази схема на въртене на парите, с тези методи за максимизиране на печалбите и успоредно с това нарастване на Неравенството, държавата не би могла да се развива като пазарно-социално стопанство. Нито, че страната, водеща индустриална сила в Европа до преди 3 години, следва да промени много политики, защото светът е на прага на Нова Парадигма. Един конкретен пример ни показва, че немците освен, че могат да мислят, защото са бедна на суровини страна, а и са самокритични.
На конференция в края на юни, организирана от Фондация Фридрих Еберт, продължила 6 часа, сме си водили записки и тук някои извадки от тях по темата „Инвестиции в добър Труд“ и „Инвестиции за висока производителност“ :

„Решението на германското правителство за извънредна държавна инвестиция от 500 милиарда евро е уникално и първо по вид и размер. Държавата ще отпусне на порции тази огромна сума, която ще се тегли под формата на заем от капиталовия пазар,в три колони, за три адреса. 300 милиарда отиват по конкретни проекти на федерално ниво, 100 милиарда евро се насочват по проекти на общините ипровинциите и 100 млрд. по проекти в трансформацията породена от промените в Климата. Това са инвестиции, които са насочени към бъдещето, с фокус върху модернизацията и иновацията. Това е продължение на нова политика в Германия по отношение на инвестиционния процес, започнала преди две години. През 2025 година федералните инвестиции в страната са се увеличили с 17,5% спрямо предходната година. През 2026 тяхното увеличение ще е с 42%. Правителството в Берлин отчита, че германската държава е проспала 20 години динамичен инвестиционен процес, който е преживял едно инвестиционно задръстване и сега трябва да се наваксва загубеното. В министерство на Финансите на Германия е създаден специален отдел „Модерна Германия“, който курира инвестиционната специална програма за 500 милиарда. Това са средства извън бюджета на държавата. Две основни изисквания за реализирането и са да се осигури максимална прозрачност и контрол как се усвоят тези инвестиционни суми и да се осъществява безупречно управление на инвестиционния процес. В крайна сметка, контролът върху изпълнението да може да се осъществява на първо място от населението, от инвеститорите и от финансовите пазари. В контролния процес за първи път правителството ще играе активна роля. За първи път във Финансовото министерство е създаден Център за мониторинг на този извънреден инвестиционен пакет. Създаден е механизъм за допълнително, последващо до напасване на инвестиционните пакети. Набелязани си стандарти свързани с ресурсите, които ще се използват. Ще се създава обхватна видимост, какво точно се случва в даден проект, какво е направено и какво не. Финансово министерство не е доволно от частните инвестиции в страната. Целта на инвестиционната програма е да се постигне растеж, стабилна заетост, пълно натоварване на производствените мощности в краткосрочен план. А в средносрочен план да се увеличи капиталовата база на Германия. Средствата ще бъдат инвестирани в общо осем сфери от икономическия модел на Германия: Дигитализация, Образование, Енергетика, Транспорт, Здравеопазване-Болници, Жилищно строителство, Селско стопанство…(Записки от Конференция на Фридрих Еберт Фондация, от 30.06.2026).

На тази Конференция имаше много интересни подиумни дискусии с участието на знаещи и умни хора с различни професии и обществени позиции. Говори се за работното време, за квалификацията, за условията на труд, за минималните работни заплати. В строителството например бе показана една почасова ставка за заплащане на работниците от 26,05 евро. На немския строителен сектор работят 25% чужденци от всички заети. Директорка от германската Митническа Служба, изнесе доклад, как се води борба срещу сивата икономика и неофициалните работници на строежите. Имаше шефове от Профсъюзите, главен секретар в министерство на икономиката и шефката на отдел „Модерна Германия“ в Министерство на финансите.
Напуснахме залата на Конференцията с едно ясно убеждение, че най-после германското правителство е разбрало, че трябва да се учи от китайците как се управлява през 21 век една жива икономика, атакувана от няколко различни по характер и съдържание кризи. Защото на практика става въпрос не само за инвестиции в бъдещето, но и за наложителен кризисен мениджмънт. Без активно участие и водеща роля на държавата на държавата, такъв днес би бил невъзможен, в която и да е страна в света.

Изпитанията пред германската икономика са много големи и проблемите са комплексни, свързани с вътрешни и външни фактори и причини. Оставаме с впечатлението, че освен задръстването в инвестиционния процес, германците са проспали и информационната революция, след като едва от една година говорят за дигитален суверенитет. А как да имаш суверенитет, след като американските техно-магнати и Ай Ти концерни от две години плашат Берлин с краткото послание: „Или завладяваме и контролираме Вашия пазар или няма НАТО.“ Това ни подсказва в известна степен Кой ще изяжда „Банана“ в бъдещето на Германия…

Край на Втора част

Борислав Сретков е автор на книгата „През Очилата на Карл Маркс“, 2019 г.

Борислав Сретков

Юли 2026

Берлин

 
 
 

 

ХОРОСКОП


Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби