Какво ли не бих дал да можех да се върна назад във времето и да посетя Колозея в Рим по време на гладиаторски двубой. За такова невероятно преживяване си заслужава. Да чуеш острия звън на стоварващите се един върху друг стоманени мечове. Да усетиш с всяка фибра на тялото си нажеженото напрежение сред публиката. Да видиш от близо мъжете, които са се пробудили в утрото с мисълта, че залез за тях няма да има...и въпреки това, гордо вдигнали глава поздравяват императора и зрителите... Арената се превръща в храм, а боецът в бог на войната... Старите римляни са знаели как да организират фантастични зрелища каращи кръвта да кипи, а дъха да спира...
Гладиатор означава буквално боец със меч. Gladius е тип оръжие, което потомците на Ромул заемат от келтите, на чийто език то носи името кледиво *. Разбира се освен меч са се ползвали също копия, тризъбци, секири. Имало е различни видове гладиатори.
Бестиариите са се борили със зверове като лъвове, мечки, тигри. Крупелариите са известни със тежките си брони. Еквите са се сражавали на кон, а еседариите са били на колесници. Името на димахерите идва от двата меча, които са държели, сагитарите са имали лък, велитите пък копие(1) стр. 17-19. 58-61 .
Понякога етническия произход е давал и името на боеца. Най-раните гладиатори са известни под името самнити. Други известни са били галите и не на последно място траките. Те са били въведени в игрите от Луций Корнелий Сула. Траките са били любимци на императорите Калигула и 
Домициан и са се славели като страховити бойци с невероятна сила и енергия (1) стр 56-58. Най-известния техен представител е Спартак, организирал въстание, което разтърсва Вечния град до основи. Смелия тракиец от племето меди заслужава нашето възхищение, но тази работа не е посветена на него, а на естеството и произхода на гладиаторските игри.
Макар днес да ги свързваме с Рим, произходът им не е там. По начало самите игри не са били предназначени за забавление на тълпата, а са представлявали строг погребален ритуал. Звучи странно, но е така. При етруските (съседи на римляните) двубой при гроба на благородник е било нещо съвсем обичайно. Самнитите ( древен италийски народ) също са почитали мъртвите си благородници с двубои и дори жертване на голям брой военопленици.
Самата дума арена е от етруски произход и означава пясък. Преди да бъде издигната специална сграда**, двубоите са били организирани на малки площади покрити с пясък. В него кръвта е попивала бързо и така шансът някой от сражаващите се да се подхлъзне е бил по-малък...
Едва ли има съмненние, че римляните вземат гладиаторските игри от самнити и етруски. Това обаче не означава, че трябва да търсим произхода на явлението на Апенинския полуостров. Много преди особения обичай да се появи в Средна Европа той е практикуван доста по-далеч на изток. При посещението си на Тракия Херодот вижда погребалните ритуали на местното население. Бащата на историята споделя следното – “Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред, колят разни жертвени животни и се угощават, след като по-рано са оплакали умрелия, след това го погребват като го изгарят, или просто заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големите награди определят за единоборство според значението му”. (3) История 4-8.
При траките двубоите на гроба на благородник са много по-стари от тези на самнити и етруски. Практикувани са със сигурност поне от второто хилядолетие преди Христа. Съществува предание за една смела тракийска принцеса носеща името Харпалика. Майка й починала докато тя била още пеленаче. Тогава бащата научил дъщеря си да пие мляко направо от вимето на кобилата (точно с това стават известни и старите българи). После, макар още дете тракийската благородничка била научена да язди кон и да стреля майсторски с лък (както са били обучавани децата на старите българи)...Бащата на Харпалика бил известен със суровия си нрав. Един ден поданиците се разбунтували и го убили, а младата тракийка била принудена да избяга в гората. Там преживявала от лов. Не след дълго се стигнало до 
стълкновение между нея и бившите подчинени на баща й. Схватката била жестока, принцесата убила много от нападателите си, но в крайна сметка паднала и тя. Удивени от невероятната й смелост и силата й оцелелите организирали култови въоръжени игри върху нейния гроб...
Колкото и странно да изглежда гладиаторските игри са древен тракийски обичай, който е пренесен от балкански поселници на Апенинския полуостров. Първо е бил приет от етруски и самнити, а после, чрез тяхно посредничество е даден на римляните, които от погребален ритуал го превръщат в зрелище и забавление на тълпата. Това, че етруските са били в контакт с нашите предци разбираме и по факта, че в северната част на Апенинския полуостров са се почитали божества, чиито имена се обясняват на тракийски и неговия модерен вариант – българския.
Земла е етруски теоним, еквивалент на тракийската Земела, името на която се тълкува със старобългарската дума земля – земя. Сетлан е етруски бог на огъня, името му отговаря на тракийския теоним Суетулен...а и на българското име Светлан ...
Далеч съм от мисълта, че нашите деди траките са в основата на всичко. Колкото и способен народ да са били, другите хора също са притежавали гении. Несъмнено траките са научили много от своите съседи, а и от други племена, с които са влезли в контакт. Едно обаче е безспорно, дедите ни са били едни от най-големите дарители в древността и е справедливо това да бъде споменато. Вече не върви народът на Спартак да бъде определян като войнолюбиви варвари. Ясно е, че предците ни са повлияли езика и културата на много европейски народи. Дали са и огромен импулс в развитието им, посредством знанията по обработка на металите. Без тях развитие би било невъзможно...
*Кледиво отговаря на старобългарската дума кладиво-чук. Келтския меч е бил предназначен предимно за сечене и удряне (както с чука).
** Колозея е издигнат от Флавиите през I-ви век.
***В действителност материалната култура от земите на мирмидоните е сродна с тази на Тракия. Приликите са от поне 4- то хил.пр. Христа, това се знае много добре от археолозите. Древните Тракия и Македония са били обитавани от един и същ народ. Римския летописец Помпей Трог споменава, че най-старото население на Македония ( където живеят мирмидоните) е пеласгийско...
сн.wikimedia
Използвана литература и пояснения:
1.M.Grant, Gladiators, Penguin Books, 1967;
2.Г.Батаклиев, Антична Митология, Изд. Д-р П.Берон, София, 1985;
3.Херодот, История 4-8;
4.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, 2008;
